Вярваме ли в Божието най-добро за нас?

Основата на християнския ни живот е свързана с търсенето на Божията воля. Още след новорождението ни, ние започваме да се молим, да търсим, да искаме Божия план за живота ни. Четем, слушаме и изповядваме, че "Бог има добри мисли за нас - мисли за мир, а не за зло, за да ни даде бъдеще и надежда" (Еремия 29:11). Вярваме ли го, обаче, когато минаваме през трудности?! Когато Божията съдба за нас преминава през път, който не ни харесва?! Да вярвате в Божието най-добро понякога  е против всякаква човешка логика.   По пътя на логиката, когато евреите излизаха от Египет и застанаха пред Червено море, те трябваше да бъдат избити от египтяните или да се издавят в морето. Но Божията грижа към Неговите е неизменим закон. Често на нас ни се иска да преживяваме грижата, чудесата и защитата на Бога, ако е възможно без трудностите. Но ако египтяните не гонеха евреите, защо Бог да разтваря морето?! Пътят към чудесата понякога минава през места и ситуации, които не ни харесват.   Как ще преживеем Божията грижа, ако никога нищо не ни застрашава?! И когато пред нас е "Червено море, а зад нас египетските конници", в нас се надига ропот и неверие. Но Бог вижда "отвъд морето". Словото ни е дадено, за да ни покаже верността на Бога.  Затова днес ви насърчавам, ако ви гонят и се чувствате притиснати, като евреите  в път без изход, доверете се на Бога - "Червено море е отворено пред вас!" Най-доброто за нас ни очаква. Божието най-добро!  Обещаната земя е пред нас и дори да трябва да преминем през пустинята, през сухото и безводно място, през изпитанията, теготата и болката, трябва да живеем с вярата, че пред нас е Божието най-добро. Евреите избраха да изминат този път с ропот. Това удължи агонията им. Представям си какво щеше да бъде, ако бяха избрали да минат с доверие и радост!   Важно е да отбележим, че Бог се грижеше за евреите в пустинята. Той не ги заведе там, за да ги убие. Той ги хранеше с небесна манна, даваше им чиста вода, пазеше ги от змиите, денем ги водеше с облак, нощем ги топлеше с огнен стълб. Господ беше с тях! Те не бяха сами! Ако днес усещате, че сте сами в своята пустиня, това е заблуда. Бог е там с вас и ви води към Своите обещания.   Когато евреите преминаха пустинята и стигнаха до Oбещаната земя, Моисей изпрати съгледвачи да надзърнат в нея. И докато някои виждаха огромните мъже в тази земя като заплаха, други съзираха победата. Винаги имаме избор. Дали ще гледаме на обстоятелствата с очите на страха или с очите на доверието в Бога. От скромния си житейски опит съдя, че много от вярващите се предават на края, на прага на Божието обещание, заради страха. Колкото и голям да изглежда врагът ни, Бог е по-голям. Ако наистина искаме да разберем съдбата си и да живеем в Божието най-добро, нашият поглед трябва да е устремен нагоре.    Много обичам тази история за едно яйце на орел, попаднало случайно сред кокоши. Майката кокошка топлила това яйце наравно със своите. То се излюпило и заживяло като другите пилета.  Хранели се заедно, живеели заедно и орлето дори не знаело потенциала на произхода си. Докато един ден не вдигнало поглед нагоре и не видяло един орел да прелита над него. Тогава то разперило криле и излетяло. Така че вие може да сте родени сред пилета и да живеете така живота си или да погледнете нагоре и да видите Създателя си, да видите Неговото най-добро за вас и да заживеете в съдбата, за която сте родени.    Аз съм от дете в църквата. Веднага след като завърших средното си образование, се записах в Библейския институт, за да уча. Съдбата ми беше опеделена и аз следвах идеала на родителите и църквата. Обикновено очакванията към нас, децата, закърмени в църквата, са големи и аз исках да ги оправдая. Но животът ми се разви по друг начин и 10 години живях като "пиле", забравайки произхода си. 10 години гледах надолу към земните си нужди и "кълвеното на зрънца" беше всичко, което можех да правя. Това бяха години на пустиня, години на затвор от болка, огорчение и празнота. Но благодаря на Бога, че вдигнах поглед нагоре и сега живея в съдбата, за която съм родена. Пътят е осеян с трудности, но знам, че вървя към Обещаната земя и нищо друго няма значение.    Дори не мога да си представя славата, с която евреите влязоха в Ерихон! Как стените на този огромен град, с тези огромни мъже рухна от свиренето на тръбите им.  Средствата на Божията победа често се различават от средствата, които ние си представяме. Викът на хвала е най-силното ни оръжие. Хвалата ни казва : Боже, вярваме Ти! И това е всичко, което трябва да направим. Призовавам ви днес през каквото и да минавате, хвалете Господа. Доверете Му се и ще преживеете невижданата Божия слава.