Всячески, всякак, с всички – VII годишна среща на балкански евангелски алианси

Последните записани думи на апостол Павел към вярващите в град Солун включват знаменателна молитва: „Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак. Господ да бъде с всички ви“ (II Сол. 3:16). Това благопожелание по впечатляващ начин показва колко важна тема е шалом – мирът – в представите на ранните християни. Бог е наречен „Господ на мира“ и Павел се моли именно Той да дарява мир на солунците. И след това, сякаш за да се застрахова нещичко от живота на читателите му да не остане извън обсега на това ходатайство, апостолът трикратно подчертава: всячески, всякак, с всички ви.    Именно върху темата за шалом и тъкмо в град Солун се проведе ежегодната среща на водачите на евангелски алианси от Балканския полуостров. Събитието се проведе от 29 септември до 1 октомври 2021 г. Основната тема бе „Мир и примирение“, а говорител бе Браян Кери, служител на организацията Peace Catalyst International. Участваха осемнайсет ръководители на алианси от Кипър, Турция, Гърция, Хърватска, Босна и Херцеговина, България, Черна гора, Сърбия, Албания, Косово и Северна Македония.    Като домакин на срещата, водещият п-р Георгис Калотеракис, председател на Евангелския алианс в Гърция, приветства събранието. Той напомни, че библейската концепция за шалом се състои от две страни: от една страна е представата за липса на взаимна агресия и отсъствие на конфликт; но успоредно с това Библията говори и за нещо далеч по-дълбоко: пълно помирение и взаимно приемане, така че да има възстановени взаимоотношения. Именно върху тази тема се фокусираха сесиите през останалите дни от конференцията.    Организатор на събранието беше генералният секретар на Европейския евангелски алианс (ЕЕА) Томас Бухер (Швейцария). Активно участие, макар и от дистанция, взе Джулия Доксат-Пърсър (Великобритания), социо-политически представител и координатор по религиозните свободи към ЕЕА.    В събранието участваха: Станиша и Виктория Сурбатович, Браян Кери (Босна, Peace Catalyst International), п-р Фотис Ромеос и п-р Георгис Калитеракис (ген. секретар и председател на евангелския алианс в Гърция), п-р Янос Пицилидес (Кипър), п-р Младен Доминич (председател на алианса в Хърватска), п-р Румен Борджиев и Влади Райчинов (България), п-р Томислав Добутович (председател на Босненския евангелски алианс), Томас Бухер (Швейцария; ген. секретар на ЕЕА), п-р Али Калканделен и п-р Бехнан Конутган (Турция). Чрез онлайн връзка на живо също така участие взеха п-р Самуил Петровски (Сърбия), п-р Феми и Беклизе Чаколи (председател на алианса в Косово), п-р Юли Дочи (председател на Албанския евангелски алианс) и Джулия Доксат-Пърсър (Великобритания; ЕЕА).    От страна на домакините участие взеха също така и членове на ръководството на Гръцкия евангелски алианс като п-р Пантелис Сидеропулос и други. Впечатляваща лекция на терен върху историята на град Солун изнесе Виктория Калфоглу-Калотеракис (професор по история към Солунския университет „Аристотел“ и съпруга на Георгис Калотеракис).     Участие тази година не успяха да вземат: п-р Ергест Бити (ген. секретар на алианса в Албания); Саша Николинович (ген. секретар на Босненския алианс); Грета Ганева (секретар на евангелския алианс в България); Костакис Константину (Кипър); Имир Гаши (ген. секретар на Косовския евангелски алианс); Никола Гелевски (Северна Македония); Владимир Чиймански (Черна гора); Самуил Петровски и Марияна Лазаревич (председател и ген. секретар на Сръбския евангелски алианс); Юмют Сахин (ген. секретар на Турския евангелски алианс).     Актуални развития в някои страни  Томас Бухер повдигна темата за нарастващото разделение между Изтока и Запада на Стария континент. Конференцията отдели значително време споделяне на последните събития и тенденции във всяка страна, като акцент се поставяше както върху насърчителните развития, така и на текущи трудности и молитвени нужди. Всеки участник сподели какво се случва сред евангелските църкви и какви са актуалните молитвени нужди в собствената му страна. Едни за други водачите принасяха молитва, като бе насърчително да се чуят взаимни ходатайства от хора, чиито държави са в изострени политически взаимоотношения. Ето какви неща споделиха участниците в евангелската среща.    Черна гора е държавата с най-малко евангелски християни в цяла Европа, сподели п-р Станиша Сурбатович – черногорец, който със съпругата си Виктория (американка) се е посветил да служи в страната за изграждане на нови общности. Допреди трийсет години не е имало никакви църкви, сподели той, а сега вече съществуват шест регистрирани евангелски общности. Все още в Черна гора няма организиран евангелски алианс, но водачите усилено работят за синхронизиране на възможностите за взаимопомощ и надцърковно сътрудничество. Помагат си едни на други, макар че все още им е трудно да постигат консенсус по някои теми.    Страната е предимно източноправославна (с две големи църкви: Черногорска и Сръбска православна църква) и новите евангелски църковни общности срещат сериозни затруднения и открита неприязненост от страна на широката общественост. В добавка към това през последната година държавната власт на Черна гора е доста по-силно обвързана с институциите на православните църкви.    В Кипър алиансът на евангелските църкви не е имал почти никаква дейност допреди няколко години. Сега в състава му влизат 36 отделни църкви, които си сътрудничат добре, в силно единство. Наскоро на среща с православния архиепископ на Кипър е договорено да се раздадат 60 хиляди библии в болници, училища и обществени учреждения (но все още няма развитие). Алиансът редовно публикува прес съобщения по повод различни обществено значими теми, свързани с морала. Позициите се представят с любов и библейска твърдост, издигайки Словото.   П-р Янос Пицилидес сподели, че сериозна болка в Кипър е разделението на острова между прогръцкото и протурското владение. Въпреки че официално страната е „християнска“, почти няма гръцко говорещи евангелски църковни общности. Едва шест от 36-те църкви в алианса се състоят от хора, които ползват гръцки език; останалите са с различни други етноси, включително и такива, чието богослужение е на турски и на български език.    Генералният секретар на Евангелския алианс на Гърция п-р Фотис Ромеос изрази молитвена нужда във връзка с предизвикателствата пред евангелските вярващи в страната: да бъдат гласове на надеждата в едно общество, което е много изнервено и уморено. Хората се противят на Благовестието и страната отчаяно се нуждае от Божието присъствие, което да повдигне погледа им отвъд видимото, към Неговата любов. От своя страна п-р Георгис Калотеракис сподели за друга част от служението им: здравна помощ. Освен с пастирска дейност той е също така и управител на гръцка болница, която се управлява и обслужва от християни. Здравното заведение разполага с 3000 легла и се обслужва от около хиляда медицински специалисти.    В Хърватска алиансът се състои не от цялостни деноминации, а от около 150 църкви и парацърковни сдружения (макар че не всички са активни и все още не се познават добре).  Пастир Младен Доминич сподели притеснения, че държавните власти в страната поддържат изключително близка връзка с католическата църква, от което страдат всички останали верски общности. През 90-те години дори е имало опит да се въведе ново законодателство, според което всички евангелски църкви с членство под 30 000 души да бъдат изхвърлени извън закона. През 1998 г. водачи на основните християнски църкви са се срещнали с премиера на страната. Пет години по-късно ситуацията е съвсем различна – до такава степен, че свещенослужителите дори разполагат с права да извършват официални венчавки.    В Босна евангелският алианс все още няма достатъчно авторитет пред властите. Но въпреки това от офиса им правят постъпления, за да се чува гласът на евангелските християни по наболели етически въпроси. В разделена страна с много силно влияние на католицизма това не е лесно.  Председателят на Босненския евангелски алианс п-р Томислав Добутович сподели, че църквите в страната се нуждаят от много мъдрост и благодат, за да могат да работят заедно. Преди година и половина са имали голямо общо събрание, което е дало изключителен тласък за това, служенията на около 40 църкви да се синхронизират все по-пълноценно.    П-р Румен Борджиев и Влади Райчинов споделиха някои събития и развития в евангелския живот в България през последната година. За разлика от други страни (като Гърция) у нас властите не затвориха църкви дори през извънредните мерки за най-силния локдаун. Въпреки това църковните общности усетиха тежестта на дистанцията: отчуждаване, охладняване, загуба на духовна инерция.    Двамата споделиха свидетелства за Инициативата за общи молитви и братолюбие, която се прегръща от все повече евангелски общности; за Състезанието за познаване и разбиране на Библията, отбелязало десетата си годишнина този май; за празнуването на юбилей от 150 години от превода на Библията на новобългарски език и всички съпътстващи го събития; за Фестивала на възможностите, даващ платформа за християнски сдружения да представят дейността си и др.    Беше отбелязано участието на ОЕЦ в Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ); както и подготвения пакет с материали по инициатива на Европейския евангелски алианс във връзка с провеждането на парламентарни и президентски избори (което тъкмо в условията на 2021 г. е особено актуално за България).    П-р Бехнан Конутган от Турция сподели как началото на 90-те години в цялата страна е имало не повече от 500 вярващи, докато днес те са най-малко 15 000 души. В неделен ден в църквите из страната се събират между шест и седем хиляди. Останалите или се боят, или просто в техния град няма църква. Ако през 90-те е имало само две-три църкви, сега те са около 150. Повечето са групи от по 20-30 души. Алиансът (който там се нарича „протестантски“, а не „евангелски“) се състои от 15 членове, които са представители на около 80% от вярващите.    Само преди две седмици църквата на п-р Али Калкандерен, председател на местния алианс, е кръстила 15 души в една река. За първи път в историята на църквата им са благословени с такъв голям брой новоповярвали!    Турските църкви не се сблъскват с някои „западни“ предизвикателства (като хомосексуалност, алкохолизъм, разюздано поведение сред младежите), тъй като ислямът контролира такива тенденции. Но пък ислямът е най-големият проблем за християните. Върху плещите си неизменно чувстват духовна тежест: всепроникващ натиск, който отнема свободи.    Сериозна молитвена нужда е това, че във властта са се настанили както ислямисти, така и местни националисти. В резултат около седемдесет семейства на пастири, водачи, служители през последните години бяха принудени да напуснат страната. В момента са поставили на мушката турци християни, които имат брак с чужденци. Срещу тях се водят съдебни дела по обвинения в „заплаха за националната сигурност“ (с кодово име „N-80”) и ако властите спечелят, тогава тези семейства ще имат не повече от десетина дни да си опаковат багажа и да се изнесат от Турция.    П-р Юли Дочи сподели, че евангелският алианс на Албания планира отбелязване на 30 години. Миналата година са направили проучване за развитието на Божието дело през тези три десетилетия. Напоследък се наблюдава свиване на броя посетители на църковни събрания. Намалял е и броят на мисионерите в страната. От друга страна, е нараснал броят на пастирите с богословски степени, а цялостното духовно здраве на църквите е добро. През последните месеци са притеснени поради съдебно дело срещу евангелски пастир, обвинен в реч на омразата срещу LGBT групи.    Шалом – планът на Бога за пълноценно възстановяване  През останалите сесии на конференцията бе разгледана темата „Мир и помирение“ – актуален въпрос на фона на множество подводни течения, етнически конфликти, постмодрната разпокъсаност на съвременното общество. Каква е ролята на вярващите във всичко това?    Водещият на сесиите Браян Кери е служител в Сараево, като огромна част от дейността му е свързана с прехвърляне на мостове (между мюсюлмани и християни), преодоляване на травми, изграждане на доверие и пр. Изпратен е от организация на име Катализатор на мира, посветена да гради отношения и да преодолява различен вид социални разделения: етнически, културни, социално-политически и др. Първоначално организацията е фокусирана най-вече върху служение сред мюсюлмани, но с времето пренасочва вниманието си върху въпроса как църквата да разбира обществото, да установява връзки и да сътрудничи с нехристиянски групи за постигане на споделени цели за общото благо. Именно този процес отваря възможности за разговори за вярата.    За да може да се провежда „конструктивен диалог“, сдружението Peace Catalyst е разработило определени практики и принципи. Принципите включват: вникване в гледната точка на другия; поддържане на достойнството на опонентите; изграждане на по-близки отношения; търсене на творчески подходи за сътрудничество.  Браян Кери показа как ключовите практики за насърчаване на конструктивен разговор включват: положително отношение към факта, че въпросите са сложни; изслушване с намерение за взаимно опознаване; говорене от личен опит, без обобщения на чужди становища; задаване на въпроси, без приемане на каквото и да е за даденост; идентифициране на някакви общи ценности; разказване на преживявания и лични истории; откровено изповядване на преживени болки и разочарования; взаимно уважаване на границите.    В практическо упражнение участниците работиха върху анализ на видовете „мир“, които са следствие от вярата на Христовия последовател. Когато човек е постигнал мир с Бога и взаимоотношенията помежду им са изправни, този мир се простира и в други три области: мир със самия себе си; мир с околната среда и работното място; мир с хората наоколо. Дългосрочната цел на Бога е да изработва общности на мира (църкви), които на свой ред да служат за разширяването на Божия мир около тях.    В дискусиите си участниците в конференцията се обединиха около убеждението, че „мирът“ ще се използва превратно и изопачено от Сатана (вж. II Сол. 5:3). На светско ниво тази дума ще се използва със злоупотреба и ще подвежда мнозина. Макар на повърхността много да се говори за „мир и сигурност“, отдолу ще бълбукат опасни тенденции, срещу които Божият народ не бива да сваля гарда. Светският „мир“ няма нищо общо с истинския библейски шалом. При светския „мир“ няма изцеляване на взаимоотношения; няма възстановяване на достойнството на наранените; няма дълготрайно установяване на Божия ред; и със сигурност няма никаква прослава за Бога.    Божията представа за шалом от друга страна не е програма и не е нещо, което се случва на повърхността, а всеобхватен светоглед. Тя състои не от външните лъскави образи на привидния светски „мир“, нито от плоските представи, които ограничават това понятие до „толерантност“ и избягването на конфликти. Разбирането на изграждането на истинския Христов мир е онази рамка, през която да можем да разгръщаме по-пълноценна представа за misio Dei – действието на Бога в този свят.  С помощта на водещия Браян Кери беше направено библейско изучаване на понятието „шалом“, включващо в себе си концепции като: поздрав, сигурност, здраве, благоденствие, приятелство, щастие, спокойствие, ненасилие, хармония, пълнота, разбирателство и др. Подборът на думата „мир“ като превод също съдържа в себе си богато съдържание, простиращо се далеч отвъд простата представа за липса на конфликт. В дискусионни групи бяха разгледани текстове на пет групи, които се фокусираха върху следните пасажи: Левит 26:6; III Царе 2:33; IV Царе 20:19 (ср. с Исая 39:8); I Летописи 22:9; Псалом 122:6-8; 125:5; 128:6; 147:14. Тук думата „шалом“ се използва със значение мир за Обещаната земя.    Темата за всеобхватната роля на библейския шалом се разработва по изключително красив начин в Псалом 85, където Божиите люде се молят за възстановяване (4 ст.), а обещанието на Бога е да изговори „мир“ върху тях (8 ст.) при определени условия, така че дългосрочният резултат ще бъде пълно възстановяване на шалом: „Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха. Вярност пониква от земята и правда е надникнала от небето“ (10-11 ст.).    Изследването „Пътят към помирението“ от Джон Пол Дедерак бе използвано като основа за обсъждане на темата за по-дълбоката страна на „шалом“ – помирението, което довежда до пълно възстановяване. За целта е разиграна сцена между Милостта, Верността, Правдата и Мира (по Псалом 85), които са поставени в условия на гражданска война. Задачата помежду им бе да дефинират истината, да потърсят възможности за среща и диалог, след което при взаимните интервюта да се достигне до окончателно помирение.    Така, две хилядолетия след прощалното пожелание на апостол Павел към солунците „Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак. Господ да бъде с всички ви“ (II Сол. 3:16), евангелски водачи от може би най-конфликтния район на Стария континент се върнаха към тази тема в същия град, посвещавайки се за пореден път да бъдат служители на Христовия мир, „който никой ум не може да схване“.