Опасната любов към света

Преди време се срещнах с един мъж, който е пастир в Лаос и служи на Бога при суров комунистически режим. Църквата му се събира нелегално и е бил вкаран в затвора, защото е вярващ. В Лаос почти 90 процента от хората, които попадат в затвора, никога не се прибират обратно у дома. Ето колко е опасно да се живее там.   Като пастир в Америка аз имам последователи, които слушат моите проповеди и може би имам повече възможности да проповядвам в различни църкви, но този страдащ пастир от Лаос далеч надхвърля всичко, което някога съм имал по отношение на своите познания, откровение и взаимоотношения с Бога, защото той е верен в изпитанието, като понася страдание и трудности заради Христос.   Често пъти, в Америка, където не сме под същата опасност от преследване, църквата става толкова повърхностна и безгрижна, а практическата ни теология става удобна и лесна. Ако не внимаваме, материализмът и комфортът се настаняват в живота ни и ни отклоняват от тази радикална, истинска преданост, която дължим на Христос. Това ни отдалечава от огъня на вярата, от ревността за Бога.   В писмото си до Тимотей Павел говори за един конкретен човек, който се отдалечи от Господа поради трудностите, които срещна. „Направи всичко възможно да дойдеш при мен скоро. Защото като обикна настоящия свят Димас ме изостави и отиде в Солун. Кресцент е в Галатия, Тит в Далмация. Лука само е с мен. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото той ми е много полезен в служението”(2 Тимотей 4: 9-11). Димас се споменава в края на Посланието до колосяните, а писмото на Павел до Филимон включва поздрав от Димас, който се нарича съработник на Павел. Тук обаче апостолът казва, че Димас го е изоставил.   С други думи, съработникът Дима обичаше нещата от този свят и не искаше да се жертва, да страда и да се справя с трудностите, като част от това да бъде радикален последовател на Христос. Затова си тръгна.   Независимо дали живеете при добри обстоятелства като нас в Америка или сте на онова място, където предупреждението на Павел, че настъпват трудни времена по лицето на Земята, се превръща в реалност, ние не сме изключени от заплахата срещу изкушенията на света. Независимо от всичко, ние трябва да бъдем нащрек, усърдни, верни, на колене, търсейки напътствия от Божието Слово. Господ ни моли да бъдем усърдни за Него, независимо в какво време живеем, дори и да сме в добри периоди от живота си и всичко да е спокойно.   Не трябва да си позволяваме да бъдем компрометирани, когато нещата са лесни, за да не се отказваме, когато нещата станат трудни.   Източник: World Challenge