Д

ДАЛАЙ-ЛАМА – Тибетски първосвеще- ник, главен жрец на Буда и върховен глава на ламаизма.

ДАЛМАТИКА- Горна дреха у католичес­ки духовници.

ДАОСИЗЪМ – Основно направление в древнокитайската философия от II век – една от китайските религии, съ­четаваща елементи от конфуцианс­тво и будизъм.

ДАР – Подарък. Нещо, дадено някому без­възмездно, безплатно, незаслужено, в знак на добри чувства.

ДАРБА – Талант, необичайна способ­ност и заложба в човека.

ДАРБИ НА СВЯТИЯ ДУХ – Божия благо­дат, намерила израз в изливането чрез Святия Дух на специфични свръ­хестествени дарби за служение, да­дени от Бога за назидание и насърче­ние на Църквата. Те правят Божиите служители способни да изпълнят Бо­жията воля и се придобиват според волята на Святия Дух. Дарбите на Святия Дух не почиват, нито разви­ват естествените човешки способ­ности, сила, знание или прозрение. Дарби на Святия Дух са: мъдрост, знание,вяра, изцеление, велики дела, пророчество, разпознаване на духове­те, говорене разни езици, тълкуване на езици – (вж. I Кор.12:7-11).

ДЕИЗЪМ – Религиозно-философско уче­ние в XVII и XVIII в., което разглежда Бог като Създател на света, но спо­ред което вследствие на грехопаде­нието по-нататъшното съществува­не на вселената протича независимо от Бога.

ДЕКАЛОГ -Десетте Божии заповеди.

ДЕМОН – Зъл дух, дявол.

ДЕМОНОЛОГИЯ – Дял от богословието, който се занимава с изучаването на злите духове.

ДЕНОМИНАЦИЯ –1. Наименование, наз­вание. 2. Различни, в противовес на но­миналните – съществуващи само на книга, формални.

ДЕНОМИНАЦИЯ – Религиозна общност – съюз, сдружение или обединение на църковни общества от Евангелско- протестантското изповедание, ко­ито имат своя доктринална обособе­ност, свои практики, самостоятел­ни органи на управление и традиции. Протестантското вероизповедание включва различни деноминации на бап­тисти, конгрешани, петдесятници и методисти. Много често при обосо­бяването на деноминациите важна роля играят географските, етничес­ките и езиковите условия. Еквива­лент на деноминациите в Православ­ната църкваса националните църкви. Например, в православното вероизпо­ведание има самостоятелни църков­ни единици, като Българската пра­вославна църква, Руската православ­на църква и др.

ДЕТЕРМИНИЗЪМ – Учение за законо­мерността и зависимостта между човешката воля и явленията в приро­дата.

ДЖИХАД – Свещена война при мюсюл­маните.

ДИАСПОРА – (отгр. „разпръскване“) Об­щество юдеи, живеещи извън преде­лите на Израел и управлявано от Гла­вен равин или ексилах.

ДИАЛЕКТИКА – Учение за всеобщите за­кони на развитието на природата, обществото и мисълта: Тезата има антитеза, двете противоположнос­ти се разширяват чрез синтеза, ко­ято се превръща в теза и процесът продължава.

Диспенсационализъм (от англ.Dispensationalism) – тълкувателен подход спрямо Светото писание, при който библейската история се възприема като поредица от обособени периоди („диспенсации“), във всеки от които Бог се разкрива прогресивно и поетапно сключва различни завети с хората. Диспенсациите са наименувани съответно: на невинността, на съвестта, на човешкото управление, на обещанието, на закона, на благодатта, на Хилядолетното царство. – Б. пр.

ДИСПЕНСАЦИЯ – Период от време, през който човечеството е изпитвано за покорството си пред особения Божий план за този период.

ДОБРОДЕТЕЛ – Положително нравст­вено качество, нравствена чистота и съвършенство.

ДОГМА – Теория, принцип, положение, ко­ето е предложено от авторитетен източник и се приема безусловно, ка­то неизменна истина.

ДОГМАТИКА – Дял от богословието, в който се излагат догмите на рели­гията.

ДОКЕТИЗЪМ – Еретическо учение от първите векове след Христос, според което материята произлизала от злото начало и затова въплъщението на Христос било недействително.

ДОКТРИНА – (от лат. „учение“, „наука“) Учение, теория, система от възгле­ди и принципи.

ДОМИНИКАНЦИ – Членове на монашес­ки орден, основан в 1215 г. от испанс­кия монах Доменик, а от 1232 г. пре­минал под ръководството на инкви­зицията.

ДОНАТИСТИ – Последователи на До- нат, които непримиримо поддържали тезата, че отреклите се поради го­ненията и отпадналите от вярата не трябва да се приемат повторно в Църквата, а тайнствата и служени- ята, извършени от такива свещени­ци са недействителни.

ДРУИДИ – (езич.) Жреци на древните келти.

ДУАЛИЗЪМ – (окулт.) Религиозно-фило­софско учение, което признава две равнопоставени и независими начала в света – дух и материя, добро и зло, Бог и сатана, които винаги са същес­твували и на чието противопоставя­не се крепи равновесието в света. Разновидност на гностицизма.

ДУХ – Особена нематериална част от същността на човека (Дух, Душа и Тяло), вдъхната от Бог при сътворе­нието на човека и обуславяща него­вата индивидуалност – разум, памет, съвест, воля и способност за кон­такт с невидимия духовен свят.

ДУША – Безсмъртната нематериална субстанция (същност) в човека, ко­ято се явява и център на неговия ду­шевен живот, включваща интели­гентност, съзнание, чувства, темпе­рамент, а според някои богослови – и разума, и свободната воля.

ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ –1. Голямо, продължи­телно, съзнателно търпение и спо­койно и без роптание издържане, по­насяне на трудности, болки или ли­шения. 2. Като плод на Святия Дух – духовна сила за понасяне с радост и без роптание на изпитания, труднос­ти, лишения или страдания заради вя­ра в Бога.

ДЪНОВИЗЪМ – Религиозно мистично учение, носещо името на своя осно­вател Петър Дънов (1855-1944). Дънов е роден в семейството насвещенник и е следвал медицина в САЩ (1888), след завръщането си в България за­почва своята „божествена мисия“ и основава култа „Бялото братство“ (1910). Култовото учение на Дънов ме­ханично съчетава някои религиозни християнски, будистки и окултни догмати; изповядва прераждането на душата и одушевеността на всички предмети. Дъновистите практику­ват ритуални гимнастики, ходене по роса преди изгрев слънце, поклони и ясновидство.

ДЯВОЛ – (от гр. „клеветник“) Началник на падналите ангели – демоните (Откр. 12:9); сатана, Луцифер, зъл дух. Източник на зло, насилие и лъжа.

ДЯКОН – (от гр. „слуга“, „служител“) Най- ниската степен от църковната йе­рархия. Дяконът отговаря за разре­шаването на материалните нужди в църквата и помага на пастора (све­щеника) при църковна служба. (Деян. 6:3-1; Тим. 3:8-11)