БОГОСЛОВСКИ РЕЧНИК
Е ЕВАНГЕЛИЕ –1. Всяка една от четирите книги в Новия Завет, записани от Матей, Марк, Лука и Йоан, в които се говори за земния живот и учението на Исус Христос. 2. Общото наименование на всички книги на Новия Завет. 3. Благата вест, съдържаща се в златните стихове на Библията: „… Бог толкоз възлюби света, щото…
Е
ЕВАНГЕЛИЕ –1. Всяка една от четирите книги в Новия Завет, записани от Матей, Марк, Лука и Йоан, в които се говори за земния живот и учението на Исус Христос. 2. Общото наименование на всички книги на Новия Завет. 3. Благата вест, съдържаща се в златните стихове на Библията: „… Бог толкоз възлюби света, щото даде своя единороден син, за да не погине ни един, които вярва в него, но да има вечен живот“ Йоан 3:16. “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен… “ Марк 16:16
ЕВАНГЕЛИЗЪМ (ПРОТЕСТАНТИЗЪМ) –
Християнско вероизповедание, акцентиращо на библейската доктрина за спасение на човешката душа чрез вяра в Божия Син – Исус Христос и отдаващо голямо значение на изучаването на Библията, благовестието, проповедта и освещението.
ЕВТИХИЯИ – Последователи на еретично учение,изповядващи, че Исус Христос е имал само една, Божествена природа.
ЕВХАРИСТИКА – Учение за Господната вечеря.
ЕВХАРИСТИЯ –1. Господна вечеря (причастие), призната и практикувана от Всички християнски вероизповедания. По време на това служение вярващите вкусват от специално приготвен хляб и вино, първообраз на които са „тялото и кръвта Христови“. Участието на Църквата в това служение е свидетелство за съпричастие в страданията на Исус Христос и във „вечния живот“. 2. Част от литурги- я, в която се приема Господната вечеря.
ЕВХИТИ – Последователи на християнско учение от V век в Армения и Сирия, които отричат църковната йерархия, светите тайнства и приемат единствено молитвата като средство за спасение.
ЕГОИЗЪМ – Себелюбие, самолюбие – грубо преследване на лични интереси. Противоположно на АЛТРУИЗЬМ – безкористна работа за доброто, благото на другите.
ЕЗОТЕРИЧЕН – (окулт.) Таен, скрит, достъпен само за посветените.
ЕКДИЦИ – Лица, упълномощени да защитават интересите на Църквата и клира пред гражданските власти.
ЕКЗАРХ – Глава на автономна източноправославна църква, по-нисък по сан от патриарха.
ЕКЗАРХИЯ – Самостоятелна национална църква, начело на която стои екзарх.
ЕКЗЕГЕТИКА – Наука за правилното тълкуване на текстове от Библията.
ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ – философско учение, според което съществуването предхожда същността на нещата, а самовглъбяването се изтъква като предпоставка за достигането на истинското човешко съществуване.
ЕКЗОРЦИЗЪМ – При католиците изгонване на зли духове чрез молитви и библейски формули.
ЕКЛЕСИЯ – (от гр. „събрание на поканените“) Църква. Християнско общество, обединено около общоприети верски доктрини, практики, служения, традиции и обреди, имащо общопризнато ръководство.
ЕКЛЕСИОЛОГИЯ – Богословска доктрина за църквата, включваща поклонението, църковната организация и т.н.
ЕКСТРАСЕНС – (окулт.) Лице, което има свръхсетивност и получава знание или усещания за външния свят, за минали или бъдещи събития, без използуване на обикновените пет сетива.
ЕКТЕНИЯ – Молитва, която свещеникът произнася високо и напевно, а хорът допълва
ЕЛЕЙ – Осветено дървено масло. Миро. Богослужебно масло, използвано за помазване от свещенослужителите.
ЕНОРИЯ – Районът, обслужван от един свещеник.
ЕНЦИКЛИКА – Папско писмо или послание до всички католици по въпроси от религиозен и политически характер.
ЕОН – (окулт.) Въображаемо същество, полубожество, получовек.
ЕПАРХ – Духовен глава; епархийски архиерей.
ЕПАРХИЯ – Църковно-административна единица, управлявана от архиереи.
ЕПИКУРЕЙСТВО – Материалистично- атеистично учение на древния гръцки философ Епикур (341-270 пр.Хр.), според когото най-голямото благо на живота е удоволствието.
ЕПИРИПТАРИЙ – В облеклото на висши духовни лица (архимандрит и епископ) – покривало, което се слага под шапката и стига до раменете.
ЕПИСКОП -(от гр. „надзирател“) Висш християнски духовник; при православните – помощник или заместник на митрополит, при католиците и протестантите – глава на по-голяма църковна област.
ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА – Църква с епископална форма на управление, като Англиканската в Англия.
ЕПИТИМИЯ – Наказание, наложено от духовна власт над духовно лице, като постене, лишаване от причастие и други.
ЕПИТРОП – Църковен настойник.
ЕРЕС – Пагубно учение, разпространявано между християните, което излиза извън рамките на библейското вероучение и тенденциозно изопачава, невярно тълкува и погрешно учи как да се изповядват или прилагат Библейските истини, доктрини, норми и правила. Всяка ерес води до разкол и духовна смърт.
ЕСЕИ – Юдейска секта от времето на Христа, отделила се в община с общоприети и фанатично строги норми, включващи: безбрачие, посветеност, обща собственост и отделеност от всички, които не са членове на обществото.
ЕСХАТОЛОГИЯ – Богословска доктрина за живота след смъртта, края на света и Второто пришествие на Исус Христос.
ЕТИКА – философска наука за нравствеността, за същността и произхода на морала. 2.Морал, нравственост.
ЕТИКОТЕОЛОГИЯ – Наука, поставяща си за цел да докаже съществуването на Бога чрез „общовалидните морални норми“.