Новите църковни движения в Европа

Бог издига ново поколение ученици на Исус, които да приемат предизвикателството за достигане на секуларизираните европейски младежи.   Голяма част от това се случва в младежките служения в местните църкви из целия континент, понякога подкрепяни от организации като Josiah Venture, които работят с църквите в централна и източна Европа.   Някои конкретни служения са се фокусирали върху следващото поколение от десетилетия: YWAM, Навигаторите и IFES Europe, да споменем само три от тях. В последните години нови движения, както 24/7 Prayer или Steiger са донесли нова енергия и идеи за това как да достигнат „най-голямата нехристиянска култура днес: глобалната младежка култура”. Харизматични инициативи като Awakening Europe, Holy Spirit Nights и The Send призовават европейските младежи да търсят съживление. В подкрепа на всичко това Youthscape създава преобразяващи изследвания, свързани с младежките служения и в Свободния богословски университет, Гесен, Германия, е открит център за изследване на младежите.   Дори преди идването на пандемията СЗО отчита „висок и нарастващ процент умствени и поведенчески здравни проблеми сред подрастващите…29% от момичетата на 15 години и 13% от момчетата в европейските страни споделят, че се „чувстват депресирани” повече от веднъж седмично.” Докладът също отчита, че самоубийството е водещата причина за смърт сред подрастващите (10-19 години) в страните с нисък и среден доход и втората водеща причина в страните с висок доход в Европа.   Влиянието на КОВИД – 19 върху следващото поколение вече е огромно и ще носи последствия за години напред. Тези, които се обучават са подложени на затваряне на училища и университети, в някои случаи в продължение на седмици и месеци, както обучението продължава онлайн.   Дългата икономическа рецесия означава, че много европейски младежи са в най-добрия случай несигурни за своята работа, което само усложнява обстановката. Техните възможности за реализация, надеждата да се отделят от родителите си и един ден да създадат семейство изглеждат още по-малки в перспектива. Не е изненадващо, че цялата тази несигурност и объркване са допълнително изпитание за умственото здраве на младите хора.    Когато погледнем от по-положителен ъгъл младежите са израснали с дигиталните технологии, което ги прави по-подготвени да използват своите технологични умения в пост-пандемичния свят. Те също така намират за по-лесно от възрастните да общуват онлайн. Водачите на младежки служения в повечето случаи са в състояние лесно да пренесат своите служения онлайн, но това само подчертава изгубеното по време на локдаумите. Както се изразява един младежки ръководител в статия свързана с влиянието на КОВИД-19 върху младите хора: „ако сега не посещаваме всеки един в неговия дом или не се срещнем на някое друго място ние ще изгубим това поколение за църквата.”   Младото поколение на Европа изглежда крехко и объркано и бъдещето му е несигурно. Но може би точно това е, от което Бог се нуждае: едно младо поколение готово да търси отвъд човешките политики отговорите за това какво представлява изобилния живот. То се нуждае от нашите молитви, насърчение и свобода да използва дарбите си за божия слава. Не трябва да пропускаме и факта, че по-голямата чат от християнската диаспора в Европа също е съставена от млади хора.   По-голямата част от съживленията в историята са започвали сред младежи. По-конкретно, те са били водени от млади хора. Мисионерската агенция, в която работя, European Christian Mission, е била основана на едно молитвено събрание в Естония през 1903 от Ганц Рауд, по това време на 25 години[10]. YWAM, OM и 24/7 Prayer са основани от хора в 20-те си години. Новата евангелизация на Европа зависи от това следващо поколение. Трябва да им дадем възможност да водят.   Андрю Уелс отбелязва, че през историята на църквата местата, които някога са били църковни центрове, често западат. Въпреки това посредством мисия в периферията се създават нови центрове. „По времето, когато християнството намалява в Европа, църквите в Азия, Африка и Латинска Америка, растат. Движението на християнството е движение на серийна, а не на прогресивна експанзия.”   Гледайки реалността на вярата в днешна Европа това е един момент на смирение, но също така и момент на надежда. Съживленията винаги започват от периферията. Това е момент на огромни възможности за сътрудничество между църквите от Третия свят и европейските църкви, за основаване на нови църкви и за следващото поколение, което да поеме водачеството.   Ще се пробудят ли европейските църкви за това, което Бог прави сред тях чрез църквите от диаспората, движенията за основаване на църкви и чрез следващото поколение? Ще използваме ли възможността за сътрудничество, която Бог поставя пред нас?   Бъдещето на Европа зависи от това.   Статията представлява редактирана част от скорошния доклад на Джим Мемори Europe 2021: A Missiological Report.   Превод: Радостин Марчев