Неемия -14

Четиво с продължение…
УПРАВИТЕЛИТЕ НА ЕРУСАЛИМ
И ВОДАЧИТЕ НА ЦЪРКВАТА

В управлението на Ерусалим след Вавилонския плен, ние може да установим прилики с управлението на Църквата днес. За Ерусалим областния управител Неемия е записал:

„Предадох Ерусалим под грижата на брат ми Анани и на началника на крепостта Анания, защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.“ Неемия 7:2

Със сигурност всички завърналите се от Вавилон юдеи са били, верни и жертвоготовни за възстановяването на стените, портите, храма, олтара и богослужението в светия град. И градът наистина е бил свят, защото жителите му са искали да бъдат отделени за Бога, от езичниците, на които Неемия е казал:

„Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“ Неемия 2:20

Всички в Ерусалим са се стремили да бъдат полезни, но за управлението на града е трябвало да бъдат поставени онези, които са се отличавали повече от всички останали с вярност към братството и страхопочитание към Бога. Такива са били най-малко трима – самият Неемия, Анани неговия брат и известния между своите съграждани с верността и страхът си от Господа – Анания.

За възстановяването на Ерусалим Неемия е напуснал Вавилон и драговолно е изоставил привилегиите, лукса и доходите от службата му в царският двор. С личните си пари е изхранвал строителите на Ерусалим и е финансирал общото дело. Като областен управител е работил за своя народ усърдно, посветено, без почивка, без заплата и при огромен риск за живота си. Управленческата му позицията като областен управител е била по-скоро позиция на жертвоготовност, отколкото позиция на власт.

Анани, братът на Неемия, е бил инициатора на святото дело за възстановяване на Ерусалим. Отишъл е във Вавилон не за да уреди живота и бъдещето си, а да предизвика живеещите там да напуснат самодоволството си и за да извървят заедно с него трудния път за възстановяването на Ерусалим.

За другия мъж с името Анания се свидетелства, че е бил „ верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.“ Тези характеристики са красноречиви и сами по себе си напълно достатъчни за да бъде препоръчан за управител в Ерусалим!

И за управлението на Църквата днес, са необходими такива хора.

УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА

Апостол Павел се обръща към водачите на църквата във град Филипи.

“Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите.” Филипяни 1:1

В местната църква са определени две служби, макар че има много служения. Това са службите на епископите и дяконите. И към двете служби изискванията са много високи:

„А епископът трябва да бъде непорочен, на една жена мъж, самообладан, разбран, порядъчен, гостолюбив, способен да поучава, не навикнал на пиянски разправии, не побойник, а кротък, не кавгаджия, не сребролюбец; който управлява добре своя собствен дом, и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото, ако човек не знае да управлява своя собствен дом, как ще се грижи за Божията църква?) да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под същото осъждане с дявола. При това, той трябва да се ползва с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.

Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, да държат с чиста съвест тайната на вярата. Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако се окажат непорочни. Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена и да управляват добре чадата си и домовете си. Защото тези, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата в Христа Исуса.“ 1Тим.3:2-13

КАКВА Е СЛУЖБАТА НА ЕПИСКОПА?

Следва продължение…