Богословски речник „Н“, „О“ и „П“
Н НАГОН – Инстинкт; вкорененото в природата на човека предразположение към нещо, страст. НАДМЕНЕН – Високомерен, надут, горд. НАЗИРЕЙ (НАЗАРЕЙ) – (от евр. „отделен“) Предопределен от Бога за специално служение човек, дал оброк за богопосветен и чист живот. (Вж. Чие. 6 вл.; Мат. 2:23) НАЗАРЯНИ – Обръщение на юдеите от I в. към повярвалите в…
Н
НАГОН – Инстинкт; вкорененото в природата на човека предразположение към нещо, страст.
НАДМЕНЕН – Високомерен, надут, горд.
НАЗИРЕЙ (НАЗАРЕЙ) – (от евр. „отделен“) Предопределен от Бога за специално служение човек, дал оброк за богопосветен и чист живот. (Вж. Чие. 6 вл.; Мат. 2:23)
НАЗАРЯНИ – Обръщение на юдеите от I в. към повярвалите в Христос техни сънародници, които считали за секта на юдейската религия.
НЕКРОМАНТИЯ – (окулт.) Изкуство да се призовават душите на мъртвите, за да се узнае от тях бъдещето.
НЕОТОМИЗЪМ – Официална философска доктрина на съвременната католическа църква, която възкресява религиозната философия на Тома Аквински; неосхоластика.
НЕОФИТ – Новопокръстен, новоприет.
НЕСТИНАРСТВО – (от гр. „в огнището“) Древен езически обред, запазил се все още по нашите земи като народен обичай, при който нестинарите стъпват боси върху жарава. (Втор. 18:10)
НИРВАНА – Според схващането на будистите – състояние на върховно блаженство, което се постига чрез освобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи.
НИХИЛИЗЪМ – Пълен скептицизъм и безусловно отричане на общоприетите ценности.
НОМИНАЛЕН – Недействителен, съществуващ само на книга – в противовес на ДЕНОМИНАЛЕН или ДЕНОМИНАЦИЯ.
НОРМА -Правило, образец, мащаб, мярка.
НОВОРАЖДАНЕ – Лична, духовна, свръхестествена и абсолютно необходима за спасението на безсмъртната душа на човека опитност, обещана на повярвалите в Исус Христос. С ново- раждането Святият Дух съживява и обновява духа на човека, а името му се записва в „Книгата на живота“, (вж. Йоан 3:3-6,1:12-13;11 Кор. 5:17; Тит. 3:5; Откр.20:6,14)
НУМЕРОЛОГИЯ – (окулт.) Гадаене по числа.
НРАВ – Сбор от душевни качества, особености на човек; характер.
НРАВСТВЕНОСТ – Сбор от общоприети норми, порядки или отношения, които определят поведението на човека в обществото; морал.
НУНЦИЙ – Постоянен дипломатически представител на папата в някоя държава; папски посланик.
О
ОСАННА- Радостно възклицание, означаващо: „Молим ти се!“, „Спаси!“, „Помогни!“
ОСКВЕРНЯВАМ – подлагам на поругание, опетнявам, опозорявам, светотатствам, опозорявам и омърсявам, развалям.
ОТКРОВЕНИЕ – 1. Откриване, съобщаване на нещо тайно. 2. Свръхестествено откриване на Божията воля или намерения. 3. Последната книга на Библията „Откровението на Йоан“.
ОТЧАЯНИЕ – Състояние на пълна безнадеждност.
ОФИТИ – Последователи на учение от II в., за което змията била символ на Христос.
ОБЕКТИВЕН – Безпристрастен, независим от влияния, личности или институции.
ОБРЕД – Съвкупност от действия със строго установена форма и начин на извършване, в които се въплътяват определени представи или народни вярвания. Ред, обичай при извършване на публични, външни религиозни действия.
ОКУЛТИЗЪМ – (окулт.) Общо название на ученията, които признават съществуването на скрити сили у човека и в Космоса, достъпни само за „посветените“.
ОМИЛЕТИКА – Наука за църковно проповядване.
ОНТОЛОГИЯ –1 Учение за първоначала- та на битието. 2. В идеалистическа- та философия – метафизическо учение за свръхестествения и нематериалния строеж на света.
ОРДИНАЦИЯ – Ръкополагане на свещенослужител.
П
ПАВЛИКИАНСТВО – Еретично дуалис- тично учение, възникнало в Антиохия в края на III в., а по-късно разпространило се в Армения.
ПАНТЕИЗЪМ – Религиозно учение, обо- жествяващо природата и отъждествяващо я с Бога
ПАНТЕЛИЗЪМ – Идеалистично учение, според което волята е самата същност на душевния живот и основа на света.
ПАНТЕОЛОГИЯ – Богословска наука, която се занимава с култа на всички богове.
ПАРАПСИХОЛОГИЯ – (окулт.) Изучаване, изследване на явления, като телепатия, ясновидство и др.
ПАСХА – Голям еврейски празник .честван в памет на излизането от Египет. На този празник евреите ядат пасхално агне – символ на Агнеца Божий – Исус Христос.
ПАТРИАРХ – Виеше духовно лице, оглавяващо самостоятелна православна църква.
ПАЦИфИЗЪМ – Убеждение, доктрина или поведение, основани на възгледа, че всяка война може и трябва да бъде избягвана.
ПЕЛАГИАНСТВО – Еретическо учение, създадено от британския монах Пелаги, което отричало първородния грях.
ПЕНТАГРАМА – Правилен петоъгълник, по чиито страни са построени еднакви равнобедрени триъгълници. Един от най-често използваните символи в окултизма.
ПЕНТИКОСТАР – Богослужебна книга, която съдържа реда на службите.
ПЕТДЕСЯТНИЦИ – Последователи на църковни общества от евангелско- протестантското вероизповедание, оформили се в началото на века и изповядващи кръщение със Святия Дух в пълнотата на преживяното от апостолите в деня на петдесятница (Деян.2 ел.) и практикуващи говоренето на чужди, небесни езици. Нормално е в богослуженията на петдесятните църкви да има прояви на дарбите Святия Дух (1Кор.12ел.).
ПИЕТА – Изображение на Дева Мария, оплакваща тялото на мъртвия Исус.
ПИЕТЕТ -Дълбоко уважение, почит, поклонение.
ПИЛИГРИМ – Странстващ богомолец; поклонник.
ПЛАТОНИЗЪМ – Идеалистическо учение на древногръцкия философ Платон (427-347 пр.Хр ), според което съществува само свят на идеите, а предметите и явленията са отражение на тези идеи.
ПНЮМАТОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за личността, естеството, влиянието и действието на Святия Дух.
ПОКАЯНИЕ – Искрено признаване и съжаление за извършеното престъпление и грях.
ПОНТИфИК – Жрец в древния Рим; римският папа.
ПОСТМИЛЕНИАЛИЗЪМ (от англ., Postmillennialism) – есхатологично убеждение, че Второто идване на Исус физически ще бъде след Хилядолетното царство (Милениума). Според този възглед при разпространението на благата вест постепенно почти всички хора по земята ще се обърнат към Бога. Успехът на евангелието ще доведе до повсеместна вяра, праведност, мир и благоденствие сред всички народи. Към края на този период Христос ще се завърне физически.
ПРЕАДАМИЗЪМ – Учение, което поддържа съществуването на хора преди Адам.
ПРЕЗВИТЕР – (от гр. „Старейшина“) Висш църковен служител, свещеник.
ПРЕТРИБУЛАЦИОНИЗЪМ (от англ., Pretribulationism) – есхатологичен възглед, според който грабването на църквата ще се състои непосредствено преди седемгодишния период на Голямата скръб.
ПРЕМИЛЕНИАЛИЗЪМ (от англ., Premillennialism) – есхатологично убеждение, че Второто идване на Исус физически ще се състои преди Хилядолетното царство (Милениума).
ПОСТТРИБУЛАЦИОНИЗЪМ (от англ., Posttribulationism) – есхатологичен възглед, според който грабването на църквата ще се състои в края седемгодишния период на Голямата скръб и непосредствено преди Армагедон.
ПРЕЗВИТЕРИАНСТВО – Протестантско учение, възникнало в Англия през XVI в., което отрича властта на епископа и признава само свещениците и самоуправлението на църковните общини.
ПРИАПИЗЪМ – (от гр. сладострастие – по името на бог Приап) – Малоазиатско божество, чийто култ се разпространява по цяла Гърция
ПРОВИДЕНЦИАЛИЗЪМ – Религиозно идеалистическо направление, което обяснява хода на историческите събития не чрез вътрешни закономерности, а като проява на волята на провидението.
ПРОЗЕЛИТ –1. Човек, обърнат от една религия в друга. 2. Новопокръстен. 3. Нов пламенен привърженик на учени- е, религия и др.
ПРОЗЕЛИТИЗЪМ – Силен стремеж за привличане на религиозни последователи от друго религиозно общество.
ПРОТЕСТАНТИЗЪМ (ЕВАНГЕЛИЗЪМ) – Общо название на християнско вероизповедание и различните към него деноминации и църкви (баптисти, методисти, конгрешани, петдесятни- ци и др.), възникнали в Европа през XVI век по време на Реформацията и по- късно, и проповядващи точно изпълнение на Божието Слово – Библията.
ПСАЛМ (ПСАЛОМ) – Лирична песен за възхвала на Бога.
ПСАЛТИР (ПСАЛМИ) – Книга от Стария завет, която съдържа Давидовите псалми.
ПУРИТАНИЗЪМ (ПУРИТАНСТВО) – Про тестантско движение в Англия и Шотландия през XVI-XVII в., насочено против абсолютизма и остатъците от католицизма в Англиканската църква и проповядващо посветеност, строга нравственост и аскетизъм, а увереността за спасение била отделна и необходима опитност.