ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК, том I – 1

Четиво с продължение…
ДУХ ДУША И ТЯЛО
Част 1

„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;чудесни са Твоите дела,и душата ми добре знае това. Костите ми не са били скрити от Тебе,когато в тайна съм бил създаван,и в дълбочините на земята ми се е давала разнообразната ми форма. Твоите очи видяха неоформеното ми тяло;и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни,докато още не съществуваше ни един от тях.“ Пс.139:14-16

СЪ­Т­ВО­РЯ­ВА­НЕ­ТО НА ЧО­ВЕ­КА

“И Гос­под Бог об­ра­зу­ва чо­ве­ка от пръст из зе­мя­та и вдъх­на в ноз­д­ри­те му жиз­не­но ди­ша­не; и чо­ве­кът ста­на жи­ва ду­ша” (Бит. 2:7).

Ко­га­то в на­ча­ло­то Бог сът­во­ря­ва чо­ве­ка, Той го офор­мя от зем­на пръст, а след то­ва вдъх­ва в ли­це­то му “ди­ха­ние за жи­вот”. Вед­на­га щом то­ва “ди­ха­ние за жи­вот” , което става човешкият дух, влезе в кон­такт с чо­веш­ко­то тя­ло, се по­явя­ва ду­ша­та. Сле­до­ва­тел­но, ду­ша­та – то­ва е съ­еди­ня­ва­не­то на тя­ло­то и ду­ха на чо­ве­ка. Ето за­що Све­ще­но­то Пи­са­ние на­ри­ча чо­ве­ка “жи­ва ду­ша”. “Ди­ха­ни­ето за жи­вот” е ду­хът на чо­ве­ка, из­точ­ни­кът на чо­веш­кия жи­вот. Гос­под Исус каз­ва:

“Ду­хът е, кой­то ожи­вот­во­ря­ва” (Йо­ан 6:63).

Ди­ха­ни­ето за жи­вот ид­ва от Съз­да­те­ля. Но не би­ва да се смес­ва ду­хът на чо­ве­ка със Свя­тия Дух на Бо­га. Свя­ти­ят Дух се от­ли­ча­ва от на­шия чо­веш­ки дух. В Рим­ля­ни 8:16 е по­со­че­на та­зи раз­ли­ка:

“Са­ми­ят Дух сви­де­тел­с­т­ва за­ед­но с на­шия дух, че сме Бо­жии че­да”…

ФУ­Н­К­ЦИИ НА ДУ­ХА, ДУ­ША­ТА И ТЯ­ЛО­ТО

            Чрез тя­ло­то си чо­век се до­кос­ва до об­к­ръ­жа­ва­щия го ма­те­ри­ален свят. Ето за­що тя­ло­то мо­же да се на­ре­че “съз­на­ние за све­та”. Ду­ша­та включ­ва в се­бе си ра­зу­ма, кой­то пра­ви въз­мож­но нас­то­ящо­то ни съ­щес­т­ву­ва­не, и емо­ци­ите, ко­ито се пре­диз­вик­ват от на­ши­те се­ти­ва. По­не­же ду­ша­та при­над­ле­жи на на­ше­то “аз” и чрез нея про­явя­ва­ме се­бе си, т. е. сво­ята лич­ност, тя мо­же да се на­ре­че “са­мо­съз­на­ние” на чо­ве­ка. Ду­хът единствено пред­с­тав­ля­ва она­зи част, чрез ко­ято об­щу­ва­ме с Бо­га и с чи­ято по­мощ са­мо ни­е, хо­ра­та сме спо­соб­ни да Го опоз­на­ем и да Му се пок­ла­ня­ме. Тъй ка­то чрез на­шия дух осъз­на­ва­ме Бо­га, той мо­же да бъ­де на­ре­чен “съз­на­ние за Бо­га”. Бог живее в ду­ха, “аз”-ът – в ду­ша­та, а се­ти­ва­та – в тя­ло­то.

            Как­то ве­че ка­зах­ме, ду­ша­та е пре­сеч­на­та точ­ка меж­ду тя­ло­то и ду­ха, защото там те са съединени. Чрез ду­ха си чо­век об­щу­ва с ду­хов­ния свят и с Бо­жия Дух. Чрез тя­ло­то си чо­век кон­так­ту­ва с външ­ния се­ти­вен свят, оказ­ва вли­яние вър­ху не­го и усе­ща не­го­во­то вли­яние вър­ху се­бе си. Ду­ша­та се на­ми­ра меж­ду те­зи два свя­та, като  при­над­ле­жи и на два­та. Тя е свър­за­на с ду­хов­ния свят пос­ред­с­т­вом ду­ха, а с ма­те­ри­ал­ния – пос­ред­с­т­вом тя­ло­то. Ду­ша­та съ­дър­жа силата на сво­бод­на­та во­ля на чо­ве­ка, за­то­ва чо­век из­би­ра как­во да при­еме и как­во да от­х­вър­ли от те­зи два свя­та. Ду­хът не мо­же пря­ко да вли­яе на тя­ло­то. Ну­жен му е пос­ред­ник, и то­зи имен­но пос­ред­ник е ду­ша­та, ко­ято се об­ра­зу­ва от сли­ва­не­то на ду­ха с тя­ло­то. По та­къв на­чин ду­ша­та стои меж­ду ду­ха и тя­ло­то, ка­то ги свър­з­ва по­меж­ду им. Пос­ред­с­т­вом ду­ша­та ду­хът мо­же да по­ко­ря­ва тя­ло­то, за да се под­чи­ня­ва то на Бо­га, точ­но как­то и тя­ло­то пос­ред­с­т­вом ду­ша­та мо­же да скла­ня ду­ха да оби­ча све­та.

            Най-вис­ши­ят от те­зи еле­мен­ти е ду­хът, за­що­то се съ­еди­ня­ва с Бо­га. Тя­ло­то е най-нис­ши­ят еле­мент, по­не­же е в кон­такт с ма­те­ри­ята. Ду­ша­та, ко­ято се на­ми­ра по­меж­ду им, ги съединява и изразява техния характер като свой собствен. За­да­ча­та на ду­ша­та е да под­дър­жа те­зи два еле­мен­та в съ­от­вет­ния ред, за да не за­гу­бят пра­вил­но­то вза­имо­дейс­т­вие по­меж­ду си, а имен­но нис­ше­то, т. е. тя­ло­то, да се под­чи­ня­ва на ду­ха, и да мо­же вис­ше­то (ду­хът) да уп­рав­ля­ва тя­ло­то пос­ред­с­т­вом ду­ша­та. Най-зна­чим фак­тор за чо­ве­ка оп­ре­де­ле­но е ду­ша­та. Тя взе­ма от ду­ха оно­ва, ко­ето той по­лу­ча­ва от Свя­тия Дух, за да мо­же ка­то се усъ­вър­шен­с­т­ва, да го пре­да­де на тя­ло­то, и то съ­що да по­еме от съ­вър­шен­с­т­во­то на Свя­тия Дух и по та­къв на­чин да ста­не тя­ло ду­хов­но.

            Ду­хът – най-бла­го­род­на­та част на чо­ве­ка – е и най-скри­та­та, най-вътрешната част от не­го­во­то съ­щес­т­во. Тя­ло­то – най-нисша­та част – пред­с­тав­ля­ва външ­на­та об­вив­ка на чо­ве­ка, а меж­ду ду­ха и тя­ло­то жи­вее ду­ша­та в ро­ля­та на пос­ред­ник. Тя­ло­то – то­ва е външ­на­та хи­жа на ду­ша­та, а ду­ша­та – то­ва е во­алът на ду­ха. Ду­хът пре­да­ва своя им­пулс на ду­ша­та, а ду­ша­та импулсира тя­ло­то да се под­чи­ня­ва на ду­ха. Това е предназначението на душата като пос­ред­ник. Пре­ди гре­хо­па­де­ни­ето ду­хът е уп­рав­ля­вал ця­ло­то съ­щес­т­во на чо­ве­ка пос­ред­с­т­вом ду­ша­та.

            Ду­ша­та е по­тен­ци­ал­но най-мо­гъ­ща­та част на чо­ве­ка, по­не­же ду­хът и тя­ло­то се сли­ват в нея, ка­то я прев­ръ­щат в сър­це­ви­на на лич­нос­т­та, ко­ято от своя стра­на оказ­ва вли­яние вър­ху тях. Пре­ди гре­хо­па­де­ни­ето силата на ду­ша­та се е на­ми­ра­ла на­пъл­но под уп­рав­ле­ни­ето на ду­ха. Си­ла­та на ду­ха сле­до­ва­тел­но е би­ла ней­на си­ла. Сам по се­бе си ду­хът не мо­же да вли­яе на тя­ло­то, а са­мо чрез ду­ша­та. То­ва се виж­да от  Лу­ка 1:46, 47: “ве­ли­чае ду­ша­та ми Гос­по­да, и за­рад­ва се (“зарадвал се е” в оригинала – Б. р.)  ду­ха ми в Гос­по­да Спа­си­те­ля мой”. “Тук про­мя­на­та на вре­ме­на­та по­каз­ва, че пър­во ду­хът  трябва да се възрадва, пре­ди ду­ша­та да мо­же да ве­ли­чае Гос­по­да; духът предава ра­дос­т­та на ду­ша­та, а душата я из­ра­зя­ва чрез те­лес­ни­те ор­га­ни” (цит. от “Най-ран­ни­ят век на зе­мя­та” – Пем­бер).

            Ще пов­то­рим, че ду­ша­та е сър­це­ви­на­та на лич­нос­т­та. Тя включ­ва во­ля­та, ин­те­лек­та и емо­ци­ите на чо­ве­ка. Пос­ред­с­т­вом ду­ха чо­век контактува с ду­хов­ния свят. Посредством тя­ло­то човек контактува с ма­те­ри­ал­ни­я свят. Ду­ша­та се на­ми­ра меж­ду ду­ха и тя­ло­то. Тя из­би­ра да­ли да управлява духовният или материалният свят. По­ня­ко­га ду­ша­та са­ма по­ема уп­рав­ле­ни­ето чрез интелекта и се­ти­ва­та на чо­ве­ка, и то­га­ва уп­рав­ля­ва пси­хо­ло­ги­чес­ки­ят свят. За да мо­же ду­хът да уп­рав­ля­ва, той тряб­ва да по­лу­чи раз­ре­ше­ние от ду­ша­та, в противен случай духът е безпомощен да упражнява контрол върху душата и тялото. Но решението зависи от душата, защото тя е седалище на човешката личност.

Цитат от „ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК“
– том първи, автор Уочман Ни

Очаквайте продължение…