ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК, том I – 2
Четиво с продължение…ДУХ ДУША И ТЯЛОЧаст 2 ДУШАТА Освен дух, посредством който човек може да общува с Бога и да Му се покланя, той (човекът) има и душа. Душата включва съзнанието. Под действието на душата човек осъзнава своето съществуване. Душата е сърцевината на нашата личност. Душата включва всичко онова, което прави човека именно човек:…
Четиво с продължение…
ДУХ ДУША И ТЯЛО
Част 2
ДУШАТА
Освен дух, посредством който човек може да общува с Бога и да Му се покланя, той (човекът) има и душа. Душата включва съзнанието. Под действието на душата човек осъзнава своето съществуване. Душата е сърцевината на нашата личност. Душата включва всичко онова, което прави човека именно човек: разум, мисли, идеали, любов, емоции, воля, способност да преценява, способност да избира, да решава и т. н. – всичко това са характеристики на душата.
Вече казахме по-рано, че духът и тялото се сливат в душата, която на свой ред образува нашата личност. Именно поради това Библията понякога нарича човека просто “душа”, сякаш човек притежава само душа. Например, когато Яков отвежда цялото си семейство в Египет, в Библията е казано, че “всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души” (Бит. 46:27). Случаите, когато в Библията на оригиналния език човекът е наречен “душа”, са многобройни, защото седалището на личността на човека е неговата душа. Да опознаеш личността на даден човек, означава да опознаеш самия него. Поведението на човека се ръководи от неговата личност. Съществуването на човека, неговите характерни черти и живот – всичко това произлиза от неговата душа. И поради това Библията нарича човека “душа”.
Три са основните белези на човешката личност: воля, разум и емоции – те съставляват основните характеристики на неговата личност. Благодарение на волята вземаме решения, в нея се изявява способността ни да избираме. Тя изразява нашето желание или нежелание: “ние искаме” или “не искаме” и следователно “ще направим” или “няма да направим”. Без тази си способност човек би бил просто един робот.
Разумът е оръдието на нашето мислене – нашият ум, интелект. От него произлизат мъдростта, знанието и способността да разсъждаваме. Без разум човекът би бил напълно слабоумен.
Чувствата – любовта, омразата, са свързани с нашата емоционалност. Ние можем да проявяваме любов или ненавист, да се чувстваме радостни, тъжни или щастливи. Всяка липса на емоция прави човека безчувствен като дърво или камък.
…
ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ
Някои богослови посочват, че в Библията думата “живот” е изразена на гръцки език с три различни думи: 1) “биос”, 2) “психе” и 3) “зое”. И трите думи означават живот, но различен. “Биос”, например, означава “физическо съществуване”. Тази дума нашият Господ е използвал, когато е похвалил вдовицата, оставила в съкровищницата на храма всичките пари, които е имала (Лука 21:4). “Зое” – това е най-висшата форма на живот: животът на духа. Всеки път, когато в Библията се говори за вечен живот, се използва тази дума. “Психе” е естественият, природният живот на човека, или неговата душа. В Библията се употребява този термин, когато става дума за човешкия живот.
Тук следва да отбележим, че думите “душа” и “душевен живот” в оригинала на Библията са изразени с една и съща дума. В Стария завет староеврейската дума “душа” – “нефес” – се употребява и за “душевен живот”. Новият завет използва гръцката дума “психе” за “душа” и “душевен живот”. Оттук можем да заключим, че “душата” не е само един от трите елемента на човека, но е и неговият живот, неговият природен живот. Често в Библията думата “душа” се превежда с думата “живот”.
“Месо, обаче, с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете” (Бит. 9:4).
“Защото живота на тялото е в кръвта” (Лев. 17:11).
Думата “живот” в тези цитати е “душа” в оригиналния текст. Тя е един от елементите, съставящи човека. “Душевният живот” – това е естественият, природният живот на човека, който го прави да съществува, и който го оживотворява. Това е онзи живот, чрез който човек е жив в момента; онази сила, чрез която човекът е именно такъв, какъвто е. Понеже Библията използва думите “нефес” и “психе” както за душата, така и за живота на човека, на нас ни става ясно, че тези две понятия, макар и да се различават, са неотделими едно от друго, може да се каже синонимни. Те се различават дотолкова, доколкото понякога “психе” (например) трябва да се преведе или с думата “душа” или с думата “живот”. В такива случаи едното не трябва да се заменя с другото. И все пак те са неделими, защото абсолютно съвършено се съединяват в човека. Човек без душа не може да живее. В Библията никъде не се казва, че човекът има живот независимо от душата. Животът на човека – това е неговата душа, проникваща през цялото му тяло. Съединена с тялото, душата представлява животът на човека. Животът – това е феномен на душата. Библията счита сегашното тяло на човека за “душевно тяло” – (I Кор. 15:44), защото животът на земното човешко тяло е животът на душата. Животът на човека е просто израз на съчетаването на неговата умствена, емоционална и волева енергия. Душевният живот – това е естественият живот на човека в плътта.
Особено важно е да се признае, че душата е животът на човека, защото този факт играе важна роля при формирането на християните – духовни ли да бъдат или душевни. Точно този въпрос ще разгледаме по-нататък.
Цитат от „ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК“
– том първи, автор Уочман Ни
Очаквайте продължение…