Християнското семейство – смирение и посвещение

Уважаеми читатели, в Деня на християнското семейство предлагаме на Вашето внимание едно интервю с Люба и Спасимир Канелови. Те имат три деца - Деница, Любо и Дария, живеят в Пловдив, и са част от Евангелска петдесятна църква "Св. Троица". Люба Канелова е един от авторите на статии от рубриката "Християнски живот" в "Евангелски вестник".   ЕВ: Живеем във време, когато семейството в неговата традиционна форма е отживелица. Как бихте коментирали този въпрос, ако някой ви конфронтира с подобно мнение?   Люба&Спасимир: Светлината не престава да бъде светлина само защото слънцето е залязло. Няма как нещо, което е било създадено да съществува, да бъде отживелица. Семейството в неговата традиционна форма е причината човечеството да просъществува и до днес. Когато един мъж и една жена решат да продължат живота си заедно, те го декларират пред цялото общество. Това носи със себе си всички отговорности, които произлизат от това решение. Ако нещо в живота на семейството се „счупи“, двамата се заемат да го поправят. Не захвърлят това, което са изградили, за да търсят новото. Това носи традиционното семейство – сигурност, спокойствие, пример.      ЕВ: Според вас каква е ролята на Христос, за да остане семейството цяло?   Люба&Спасимир: Огромна. Изкушаваме се да кажем - единствена. Христос е причината семейството да продължи да съществува, въпреки тежестта на деня. Въпреки умората. Въпреки всичко. Любовта Му, мирът Му, обещанието, че каквото и да е, Той е с нас, са лепилото, което ни държи.      ЕВ: Децата са благословение и наследство. Аз лично смятам за герои всички родители на повече от едно дете. За съжаление, много хора предпочитат да отглеждат домашни любимми, вместо да имат деца. Вие съзнателно сте избрали да имате многодетно семейство. Кое ви даде тази смелост?   Люба&Спасимир: В началото на нашето семейство сме си говорили как искаме да имаме три деца, но след изпитанието с Дени, се уплашихме и силите ни се стопиха. Така стопирахме и това желание... Отне ни време да се излекуват душите ни, страхът изчезна и увереността, че не сме сами, че Бог ни помага, ни помогна да се върнем към мечтата си.      ЕВ: Молитвата има основна роля в живота на християнското семейство. От Библията знаем, че не всички молитви получават отговор „да“. Някои са отговорени с „не“, а за други трябва да почакаме. Бихте ли споделили примери от вашия семеен живот за различни отговори на вашите молитви.   Люба&Спасимир: Всяко християнско семейство е подложено на атака. Всеки ден. Благодарни сме на Бог, че Той ни държи и изгражда нашето. Че не позволява нито една стрела да остави дълбока рана. Нашата молитва е Бог да бъде Господ на нашия дом. Той да царува в семейството ни. В сърцата ни. И Му благодарим, че го прави и семейството ни е заедно. Излекуването на Деница от левкемия за нас беше невероятен пробив. По време на лечението ѝ имаше съмнения, тревоги, битки, но изходът беше невероятен. От друга страна все още има молитви, които не са отговорени и има моменти, в които се чувстваш сякаш си вътре в самия огън. Все едно си в ръцете на майстор-златар, който иска да направи нещо изключително красиво от теб. И, докато го направи, минава време и доста обработки.    ЕВ: Как бихте насърчили днешните млади християни в България? Трябва ли да търсят „своята сродна душа“, когато започнат да мислят за брак и семейство? Или този израз е само мит?   Люба&Спасимир: Едва ли ние сме хората, които да дават съвети. Но това, което ни се иска, е на първо място да са осъзнали нуждата си от Бога, да се преживели милостта Му, да имат среща с Него всеки ден и да Го показват чрез живота си на останалия свят. Такива хора търсете за споделяне на живота си. Хора, които ще ви водят по-близо до сърцето на Бог. Хора, които ще ви предават в Неговите ръце и на Неговата милост вместо на собствените си объркани въжделения. Хора, които ще ви карат да копнеете повече за познаване на Божието сърце, за да разберете сърцето на човека до себе си. Защото, каквото и да си говорим колко сме духовни и готини, и огнени, ние сме хора. Несъвършени. А с Исус не е така.     ЕВ: Каква е ролята на църквата или семейството от вярващи при изграждането на християнското семейство?  Как да намерим правилната църква за нас?   Люба&Спасимир: Те са помощните стълбове, които поддържат един дом. Така, както една къща има подпорни греди, така и едно семейство има нужда от вярващи около него, които да го подкрепят, помагат, веселят, поизправят, ако се наклони. А такива вярващи семейства има в църквата.    Правилната църква – тази, която те води към Исус. Не към пастира си. Не към сградата си. Не към хвалението или младежките събирания. Отивайки на служба в неделя, ние отиваме да се поклоним на Бога.      ЕВ: Понякога децата ни демонстрират характер или силна воля, които ни изненадват. Има ли рецепта за справяне с това откритие?   Люба § Спасимир: Единственото, което знаем и се опитваме да практикуваме, е смирение, доверие в Божия план и воля, смирение, доверие, смирение, доверие... Не ми се получава винаги. Преди няколко седмици нашият пастир, Иван Врачев, говореше върху думите на Исус: „Не се притеснявайте за утрешния ден, защото доста е на този ден злото“.   Голямо впечатление ни направи това, което каза той тогава: Ние нямаме емоционалния капацитет да се справим със злото на следващия ден. Бог ни е дал сили за днешния. За утрешния трябва да Му се доверим. Много пъти в стремежа си да направим и дадем най-доброто за тях, а те се дърпат (дърпат се, бре), започваме да се притесняваме за тяхното бъдеще, сякаш ние можем да ги променим. С притеснението си показваме неверие към Бог. И така, това се опитваме да правим – живеем ден за ден с Бога и милостта Му.