Нито една повече

Стоя до една жена и нейния син. Разбирам, че мъжът ѝ,  бащата на 5-те ѝ момчета, е заминал в чужбина с друга. Изоставеното и отхвърлено семейство остава без мъжка подкрепа.   Млада жена ми разказва за трагедия,  преживяна преди години. Мъж я нападнал и е извършил нещо ужасно. „Беше ми нужно много време, за да го преживея”, казва тя.   Взирам се в очите на баща с белезници на ръцете и краката, пазен от двама полицаи. Дъщеря му свидетелства как в продължение на години той се е гаврил с нея. 80-годишна  жена трепери не от студ, а от страх. Страх от сина и от внука, които я заключват и бият.   Пред мен са имената на 45-те жертви от изгорелия автобус. Взирам се в тях без да познавам никого. Опитвам се да си представя живота им. Мислите, които са ги вълнували, прибирайки се към домовете си. Усещам страха и ужаса в мига, в който огънят е докосвал телата им, а пушекът е отнемал въздуха им.   Вторник е - почти начало на работната седмицата. И всичко това само за два дни. В седмицата, в която отбелязахме Деня на християнското семейство и ще си припомним за Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени - 25.11. (четвъртък), с който се слага началото на 16  дни срещу насилието, основано на пола.    Мислех да отправя призив и да разкажа за една от последните жертви на пандемията, наречена „домашно насилие”. Идеята ми беше да споделя за Евгения и живота, който ѝ беше отнет, увита в стречфолио и натикана в куфар. Но всеки може да прочете всичко в интернет, а и нямам сили да говоря за жертвите… Толкова много и невидими за повечето от нас.   Нека поговорим за живите… Нека да помислим за безучастните свидетели.   Не разбирам как се примиряваме, че домашното насилие не е сериозен проблем или че се случва само някъде, при необразованите, при малцинствата, при невярващите… Не разбирам как може да си затваряме очите за очевадното, че домашното насилие е проблем, който засяга всеки един от нас.    Злото поражда зло… Насилието ражда насилие… Днешните свидетели на насилие са утрешните жертви или насилници. Децата, които растат в такава среда, е много вероятно да се превърнат в едно от двете. Ако и сега продължавате да мислите, че това не ви засяга, представете си как вашето дете се превръща в следващата жертва на насилие. Как ще се почувствате, когато видите вашата дъщеря с тъмни очила, прикриваща синините си?   Пасивната реакция на новина за поредната жена, която е била пребита или убита, е не само погрешна, но и много опасна. Насилниците се чувстват безнаказани и развиват усещането, че всичко може да им се размине. И причината не са само законите или органите на реда, съдът или лекарите… Причината сме всички ние, които приемаме думите на апостол Павел „жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже” (Ефесяни 5:24), като право да изискваме и да насилваме. Да, сред нас има насилници, които са окичени с духовни маски и изглеждат благочестиви. Те са наясно, че дори и да бъдат разкрити, хората ще кажат, че „жената си го е заслужила”.   Знаете ли кое ме отврати повече? Коментарите под статиите. Няма да ги цитирам, защото пошлостта няма място  в „Евангелски вестник”, но и защото не искам да правим „реклама” на хора, загубили всичко човешко и божествено (създадени сме по Негов образ и подобие). В много от коментарите се говори, че тя си го е заслужила и че така мъжът е защитил честта си. Какво ли биха казали същите хора, ако на мястото на Евгения беше тяхната дъщеря, сестра, майка?   Всяка година на тази дата си припомням един експеримент, който беше направен преди 3 години. Година след поредното жестоко убийство на жена авторите на проекта наемат апартамент в същия блок, където тя в продължение на 50 минути е убивана, без никой да се намеси. Поставят в една от стаите няколко барабана. Барабанистът започва да ги удря силно, а таймерът отброява след колко време някой съсед ще дойде, възмутен от шума. Минута и 52 секунди!!! След минута и 52 секунди някой реагира на шума на барабана, но за 50 минути никой не се притичва на помощ на умиращата.    Какво можем да направим? Ако сте жертва на насилие или сте свидетел, потърсете помощ. Има много места, където можете да намерите инструкции как да постъпите. Има организации, които биха могли да ви подкрепят - отново ще споделя линк с авторите на горния експеримент: вижте тук, а ако сте жертва и ако сте свидетел, тук.   А ако сте насилник? Може би твърдите, че се случва да имате проблем с гнева… Или намирате оправдание за своите действия… Понякога дори съжалявате за стореното…   Не спирайте дотук… Признайте си, че сте насилник. Потърсете помощ. Поправете стореното или поне се опитайте. Процесът няма да е кратък нито пък лек, но за насилието няма оправдание.   Исус Христос не хвърли камък срещу жената, хваната в прелюбодейство. Исус Христос не изхвърли жената с алабастрения съд. Исус Христос не отстрани Мария Магдалена от обкръжението Си. Исус Христос не беше насилник. Няма да приличате на Него, ако проявявате насилие.   След като апостолът говори за покорството и уважението на жените към мъжете, добавя какво трябва да правят съпрузите:  „Мъже, обичайте жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея” (Ефесяни 5:25).   Работата ми включва докосване до много и различни аспекти на човешката жестокост. Един ден провеждах информационна среща с млади мъже, които мечтаеха да отидат на работа в Западна Европа. Говорихме за порядките там, кое е позволено и кое не. В тази връзка ги попитах дали жена може да бъде удряна. Един от тях, с вид на религиозен човек, каза, че жена, която противоречи на мъжа си, трябва да бъде ударена още първия път. Всички други, около 10 млади мъже, избухнаха в смях. Обясниха, че техният приятел е твърде старомоден, модерното е на жената да бъде посягано чак след третия път.   Как мислите божествено ли е да насилваш някого? Ако и вие като мен сте на мнение, че насилието трябва да спре, кажете го.    На 25 ноември,  четвъртък, на различни места в страната се организират шествия под надслов „Нито една повече”. Нито една жертва на насилие повече. Защо не излезеш и не го заявиш и ти?