Внимавайте как слушате!
Kенет Е. Хагин
Божието Слово съдържа всичко, от което имате нужда,за да водите успешен християнски живот. Но то няма да заработи за вас, ако вие си го държите на масичката за кафе. То ще започне да действа, едва когато вие го вземете в сърцето си и го заучите.
“Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, който прави да расте. Прочее, този, който сади и този, който пои, са равни, обаче всеки, според своя труд ще получи своята награда;защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание” (1 Коринтяни 3:6 – 9).
Думата “съпружество”(използва се в английския превод) в стих 9 за нас е малко неясна. Гръцкият превод на тази дума е “вие сте обработената нива на Бог”. И това би могло да е малко неясно за нас. В други преводи на Библията вместо думата “съпружество” се използва нива или градина. Така че Павел наистина наричаше църквата в Коринт Божия градина.
Това наистина е вярно що се отнася до църквата днес; ние сме Божия нива или градина. Един градинар или фермер обработва почвата, ето защо Павел каза като съработник с Бог “Аз насадих”. Но семето, което Павел засади, беше Божието Слово.
В Лука 8:5-18 Исус каза притчата за сеяча и когато я обясняваше на учениците си, Той добави: “…семето е Божието Слово”(стих 11). А сега нека разгледаме същата тази притча в евангелието от Марко, защото там има повече подробности отколкото в разказа на Лука.
Марко 4:3–8 ”Слушайте, ето сеячът излезе да сее. И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя;и птиците дойдоха и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаха дълбока почва; А когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод. А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шесдесет и кое сто”.
Вижте, не всички от различните видове почва дават плод стократно – дори и добрата почва(стих 8). Предполагам, че и тези хора са дали най-доброто от себе си. Но слава на Бог, някоя почва наистина принесе плод стократно! От вас зависи да решите кой вид почва ще бъдете. Това не зависи от Бог.
Спомням си, че когато проповядвах на едно място преди няколко години, проповедите ми сякаш не действаха върху хората. Така че, започнах да се моля допълнително и да постя. После един ден Бог ми каза:”предсказах ти, че само един от четирима ще схване това, което казваш”.
Аз казах:’Какво’?
Бог каза:’Предсказах ти, че само един от четирима ще разбере това, което проповядваш. И от четиримата, които разберат думите ти, само третият от тях ще принесе пълен или стократен плод’.
Аз не разбрах напълно за какво говореше, затова попитах:’За какво говориш?’
Тогава Бог ме попита:’Не си ли спомняш притчата за сеяча?’
Аз казах:’Да, помня я’.
Тогава Бог ми обясни притчата като каза:’Сеячът тръгна да сее семето. Някои семена паднаха край пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха. Това е всеки четвърти, който чува Словото, но не го разбира, защото идва лукавият и открадва посятото в него. Разбира се, те са позволили това да се случи, защото дяволът не може да открадне нещо от вас, ако не му позволите’(1Петрово 5:8).
‘Някои семена паднаха на канаристи места и поникнаха веднага. Виждали ли сте някога хора, които изглеждат така сякаш изведнъж са станали духовни гиганти? Те отговарят на Словото много добре, но нямат дълбoчина. Те нямат корен. Така че, когато слънцето изгрее и ги нагрее, словото в сърцата им умира и изсъхва. Тогава те изчезват и ти се чудуш къде са отишли. Това е този втори от четиримата, който не разбира Словото’.
После Бог каза: ‘Някои семена паднаха между тръните и храстите – грижите на този живот. Има хора, които много се тревожат от проблемите си в живота им. Това задушава семето и то умира без да даде плод. Така, че това е третият от четиримата, които не разбират Словото’.
Но слава на Бога, някои семена паднаха на добра почва и принесоха плод, някои тридесет, други шестдесет, други – стократно’! Знам притчата за сеяча, но никога не бях я разглеждал по този начин. Това, което Бог каза, наистина ме изненада, но също и окуражи. Установх, че съм напреднал повече отколкото мислех!
Исус ни предсказа, че не всеки ще разбере Словото(Марко 4:3-8). И това, което повечето хора не осъзнават, е че това, което правят със Словото, зависи от тях самите. В последната църква, в която бях пастор, имаше един човек, който не беше член на църквата, но идваше редовно. Един ден той ми каза:’със сигурност не бих се чувствал удобно във вашите обувки’.
Аз погледнах обувките си, защото не знаех дали говори за чифта обувки, които носих или за нещо друго.(Това бяха най-добрите обувки, които можех да си позволя през онези дни, но на мен не ми изглеждахаа толкова лоши).
Така, че го попитах:’Какво искаш да кажеш с това, че не би се чувствал удобно в моите обувки’? Или искаш да кажеш, че не би искал да си на мое място – женен за жената, за която съм женен, или да караш колата, коята аз карам? Какво имаш предвид?’
Тогава едно много сериозно изражение се появи на лицето му и той каза:’Защо, не знаете ли, че ще трябва да давате обяснение на Бог за всичко, което проповядвате и учите хората?’
Аз казах:’Не знаете ли, че и вие ще трябва да давате отчет пред Бог за всичко, на което аз ви уча и проповядвам?’
Той каза:’Какво? Аз ли?’
Аз казах:’Да! И ще ви го докажа чрез Словото’. Аз му разказах притчата за сеяча. След това го попитах:’Забелязахте ли, че Исус през цялото време разказваше историята и спомена сеяча само веднъж? Исус не спомена нищо за отговорността на сеяча. Той говореше през цялото време за слушащия. Той завърши разказа като каза:”Внимавайте как слушате…”(Лука 8:18). Вижте , има огромно значение как слушате!
Разбира се, служителите са отговорни на какво учат хората и какво проповядват, но къде лежи по-голямата отговорност? При слушателя! Преди няколко години моята съпруга пое отговорност за това как слуша, когато лекарят и каза, че има запушване на аортата в сърцето. Лекарят искаше да и направи и други изследвания, за да види дали ще може да я лекува с медикаменти или ще се наложи операция.
Така, че съпругата ми започна да слуша моите проповеди за изцерение, записани на аудиокасета. Тя ги слушаше почти постоянно и разсъждаваше върху Словото всеки ден. С други думи, тя внимаваше как слуша. Тя винаги ставаше сутрин преди мен. Когато се събуждах сутринта, аз виждах светлината в банята и чувах касетата.
Тя прекара цели дни наред в слушане на Словото.(Не искам да кажа наведнъж, а като се събере цялото време). После Святият Дух взе някои стихове и ги оживи в нея. Моята жена започна да изповядва тези стихове и запушването изчезна. Докторът ни каз:”Това е първото чудо, което виждам. Искам да ви кажа, че на сърцето ви няма нищо. То е съвършено във всяко отношение. Нямате нужда нито от лекарства, нито от операция. Сърцето ви е съвършено здраво и можете да кажете на хората, че лекарят ви го е казал”.
Жена ми внимаваше как слуша и това даде като резултат в нея изцерение. Исус каза:”Внимавайте как слушате…”(Лука 8:18). А как слушаше моята съпруга? Отговорът откриваме в Римляни 10:17 “И тъй вярването е от слушане, а слушането – от Божието Слово”.
Ами, този стих говори за слушането, нали? Вярата идва ли от слушане един път? Не, вярата идва от слушане и слушане и слушане. Моята съпруга упорстваше в слушането и тя получи своето изцерение.
Няколко години след изцерението на моята съпруга, тя разбра, че една нейна приятелка,също съпруга на пастир, бе в критично състояние и можеше да се окаже фатално. В разговора си с нея, жена ми я попита:”Имаш ли касетата на брат Хагин за изцерението”?
Приятелката и отговори:”Да, струва ми се, че я имам”. Но когато жена ми я попита дали я слуша редовно, тя отговори:”Да, чух я. Слушах я преди време”. В Римляни 10:17 не се казва:”Така, че вярването идва след като сте чули”. Не! Там пише, че вярата идва от слушане. Тогава вие трябва да внимавате как слушате.
Моята съпруга бе казала на приятелката си какво бе направила, но жената не разбра за какво говореше тя. Тази жена не дооценяваше Словото, така, че то никога не произведе изцерение в нея. Моята съпруга ценеше високо Словото и то даде голям плод в нейния живот.
Така, че това, на което искам да наблегна е:внимавайте как слушате, защото вярата идва от слушане и слушане, а не от това, че веднъж сте чули! И все пак, често, когато един служител започне да проповядва върху някаква тема, свързана с вярата –или някоя друга тема – хората казват:’Ама, това съм го чувал преди’ и някак си загубват интерес към проповедта. Но едно семе, което е било засято, трябва да бъде поливано.
И Павел и Аполос бяха учители (Деяния 13:1; 18:24,25). А в 1Коринтяни 3 Павел ни каза, че учителството е поливане на семето на Словото ”Аз насадих, Аполос полива, но Бог направи да израсте”.
Ако хората не са чули Словото, то тогава учителството представлява засяването на семето. Но ако хората са чули Словото, семето е в техните сърца и учителството представлява поливане на това семе. И няма значение колко добра е почвата или колко добро е семето, ако няма вода, то тогава това семе няма да израсте. Вярващите трябва да бъдат учени. Затова Бог установи учители в църквата. Учителството е една от дарбите на служението(Ефесяни 4:11-13).
Преди няколко години когато проповядвах във Филаделфия, аз се молих в 4 часа сутринта в моя хотелски апартамент. Наред с другите неща, аз се молих за моето служение и Бог ми говореше. Едно от нещата, които ми каза, бе:”Върни се към преподаване ‘а,б,в на вярата”. Аз знаех какво Бог искаше да каже с това “а,б,в на вярата”. Той говореше за разясняване на това какво е вяра, как идва тя и как хората да освободят вярата си. Тези са основите на вярата.
През следващите няколко години аз проповядвах основи на вярата. Но всеки път аз проповядвах този предмет в малко по-различна посока, защото едно духовно ястие е като едно истинско ястие. Например, вие можете да си направите картофи, но понякога можете да ги опечете, следвашият път може да ги опържите или сварите. Това са си пак картофи! По същия начин аз взимам една и съща истина от Божието Слово и я представях по един малко по-различен начин. Така да се каже, аз я разглеждах от по-различен ъгъл. Но когато се замислите, това пак си е Божието Слово.
До последната църква, в която бях пастор, на рзстояние 35 мили от нея, имаше още две църкви – едната беше на разстояние 35 мили, а другата – на разстояние 25 мили от моята. Така че, аз се събрах с пастирите на другите църкви и поканихме един евангелски проповедник да служи в нашите църкви.
Тъй като това беше през Втората световна война, ние не можехме да пътуваме свободно както сега, защото правителството раздаваше бензин с купони. И така, една вечер около три или четири коли с вярващи от моята църква потеглихме към църквата, която бе на разстояние 35 мили от нашата, за да посетим първата служба.
Когато пристигнахме, пасторът на другата църква и няколко коли хора от църквата дойдоха на службата, защото тяхната църква беше на разстояние само 10 мили. На тази втора църква пъководителят на хора бе и солист. Така че, пасторът на църквата, в която се провеждаше службата, го попита дали е съгласен да изпее една песен, която той обичаше и солистът я изпя.
Когато службата свърши, ние отново се натоварихме на колите и отидохме в църквата, която бе на разстояние 25 мили от нашата църква. Пасторът там ме покани да седна на една трибуна и аз го попитах дали ръководителят на хора няма да изпее песента, която пя на другите служби. Той ми каза, че са планирали друга песен за тази вечер. Аз му казах, че би ми се понравило да изпее същата песен отново, защото това бе любимата ми песен, а и той я бе изпял токова добре. Пасторът ми каза, че и другите са пожелали същата песен.
След няколко минути пасторът се изправи и обяви, че те са били планирали друга специална песен, но тъй като някои хора са изявили желание за друга песен, ръководителят на хора ще изпее нея. Така, че той изпя същата песен, която бе изпял и на другите служби.
Когато свърши службата, започна тази в моята църква. Една вечер неколцина човека от църквата, която бе на разстояние 25 мили от нашата, посетиха нашата служба. Докато правех някои съобщения, сред публиката забелязах ръководителят на хора и го помолих да изпее същата песен. Той ми каза, че иска да изпее друга песен. Така, че аз му казах да изпее и двете. И той изпя и двете песни.
След това се изправи проповедникът и започна проповедта. Случи се така, че той взе същия текст и изнесе същата проповед във всичките три църкви. Но той наистина не я проповядваше по същия начин. Той просто използваше същия текст и същата тема.
След като свърши службата, ние се събрахме на разговор и ръководителят на хора дойде при мен. Той се оплака като каза:”Брат Хагин, да ви кажа право, когато бяхме в другата църква, проповедникът взе същия текст и изнесе същата проповед. После когато вие посетихте нашата църква се случи така, че той използваше същата проповед. А тази вечер той използва същия текст и изнесе същата проповед”.
“Ами”, казах аз, “какво от това”?
Той каза:”Ами, аз мисля, че един проповедник трябва всеки път да представя нещо различно”.
Аз казах:”Каво искате да кажете с това, че проповедникът трябва да представя всеки път нещо ново? И в трите църкви вие изпяхте една и съща песен”.
“Да”, каза той, “но това е хубава песен”.
Аз казах:”Ами и текстът, който ползва проповедникът, е много добър текст от Писанието. На мен ми хареса и трите пъти. Стана ми по-ясен при втората проповед. А на третата проповед ми стана дори още по-ясен. Това е добър текст от Божието Слово. Смея да кажа, че когато седнете на масата, за да се храните и няма хляб на масата, вие бихте попитали жена си:’Къде е хлябът’?
“Да”, каза той, “но жена ми прави хубав хляб. Тя прави домашни бисквити, а също и царевичен хляб”.
“И вие го ядете всеки път?, попитах го аз, “Защо не вземете нещо различно за ядене? Защо всеки път искате хляб”?
Той каза:”Защото това е хубав хляб”.
Аз казах:”Словото Божие е хляб! Така че, продължавайте да се храните с него”!
И така, как ядете или се храните със Божието Слово? Вие постоянно го слушате, защото вярата идва от постоянно слушане на Божието Слово(Римляни 10:17).
Когато в Библията се говори за слушане, не е задължително това да означава с физическите уши,макар че, вие трябва да слушате с ушите си, за да може Словото да влезе във вашия дух. Говори се за чуване с ушите на вътрешния човек – вашия дух. Вие виждате същия принцип в Притчи 4: “Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;да не отстъпват те от твоите очи;пази ги вътре в сърцето си; защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло”.
В стих 20 се казва, “внимавай на думите ми”, което означава да поставиш Божието Слово на първо място. Например, ако сте тръгнали на някаква среща и видите ваш приятел, който ви каже:’Какво ще кажеш да пием кафе и да си побъбрим малко’, вие вероятно ще кажете:’С удоволствие, но съм тръгнал по работа’. Вие всъщност казвате:’Бих искал да се видя с теб, но това, което трябва да свърша е на първо място’. Когато Бог казва:”Внимавай на думите Ми”, ето какво иска да каже Той:’Сложи Словото Ми на първо място’.
В същия този стих се казва:”дай ухо към речите Ми”. Той всъщност казваше, “слушай това, което имам да кажа”. Вижте, дяволът ще ви каже неща и ще се опита да ви каже да гледате в друга посока. Но Бог каза, “…дай ухо на речите Ми”(стих 20).
После Бог каза:”да не отстъпват те от твоите очи, пази ги вътре в сърцето си”(стих 21). Ето, Той ни казва да гледаме, а също така и да слушаме. И какво казва Той да слушаме? Неговите думи. И какво казва Той да гледаме? Неговите думи. Стих 22 ни казва защо:”защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло”. В полето на моята Библия пише:”лекарство” вместо “здраве”. Божиите думи са лекарство!
Ето затова Бог казва:”да не отстъпват те от твоите очи”. Когато се фокусирате върху Божието Слово, вие непременно ще видите себе си с това, което Бог казва, че ви принадлежи. Например, в Матей 8:17 пише:”Той взе върху Си нашите немощи и болестите ни понесе”, а в 1Петрово 2:24 “Той сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та като умрем за греховете, да живеем за правдата:”чрез неговата рана се изцерихте”. Просто дръжте пред себе си тези стихове от Писанието и вие непременно ще се почувствате добре.
Вижте, Божието Слово е лекарство. В естествения живот лекарството не действа просто защото сте го взели веднъж. По същия начин и Божието Слово не действа просто защото вие сте го прочели или чули един път. Трябва да продължите да вземате вашето лекарство.(Аз го взимам с години. То действа).
Така че, продължавайте да слушате Словото Божие и внимавайте как го слушате. Поставете Словото на първо място в живота си и се концентрирайте върху това, което Той казва. Дръжте думите в сърцето си и ще пожънете голяма жетва на Божии благословения в живота си.
Превод: Соня Илиева
