Рождеството в историята

Според евангелието от Матей 2:1-8 Исус от Назарет е роден по време на царуването на Ирод Велики. Понеже знаем, че Ирод е умрял преди 2 г. пр. Хр. (макар да може да се спори, че най-вероятно точната дата е 4 пр. Хр.), това води до аномалията, че Христос е роден преди Христос. Но как календарът се е объркал толкова?   Пресмятането на времето в древността до Юлий Цезар е преминало през множество промени и комбинации, докато се достигне до египетския соларен календар, стандартизирана година от 365 дни с един добавен ден за високосна година. Както църквата така и западната култура като цяло са следвали този соларен календар до реформата на папа Григорий XIII, проведена на 24 Февруари, 1582 г. Оттогава ние следваме Григорианския календар.   Трудността, свързана с определяне на датата на раждането на Исус, започва от 525 сл. Хр., когато папа Йоан I наредил на един монах на име Дионисий, да подготви стандартизиран календар за западната църква, започващ от годината на раждането на Христос. Основавайки се на Григорианския календар и на традиционната дата за основаване на град Рим Дионисий решил, че 1 година след Хр. съвпада с 754 a.u.c. (anno urbis conditae т.е. от основаването на града Рим) като раждането на Христос било определено на 25 Декември 753 a.u.c.   За съжаление, Дионисий със сигурност греши по отношение на годината (бил е назад с поне няколко години) и е възможно също така да е бъркал и по отношение на деня. Ключовите фактори за определяне датата на раждането на Исус са: (1) датата на смъртта на Ирод (2) датата, от която според Лука започва служението на Йоан кръстител съчетана с възрастта, която той приписва на Исус (ср. Лука 3:1-3,23); (3) астралния феномен, който мъдреците са видели при положение, че той е бил свързан с естествени фактори като нареждане на планети в една линия.   Йосиф Флавий ни казва, че Ирод Велики е коронован за цар на Юдея през 40 пр. Хр и управлява приблизително 37 години (Ant. 14.381-385; 17.191). Той също така ни казва, че Ирод е умрял скоро след лунно затъмнение. (Ant. 17.167). Подобно събитие не се е случило през 3 пр. Хр, но е имало на 12/14 март 4 пр. Хр. Йосиф продължава и добавя, че Пасхата е била празнувана скоро след смъртта на Ирод (Ant. 17.213; J.W. 2.10). Първият ден на Пасхата през 4 г. сл. Хр. се е падал на 11 април. Така вероятно е Ирод да е умрял между 12 март и 11 април през 4 пр. Хр. Това на свой ред означава, че Исус е роден по някое време преди 11 март 4 пр. Хр.   Според мен информацията в Лука 2:1-2 не ни помага особено, защото изглежда, че той говори за някакво преброяване, предхождащо преброяването на Квириний през 6 или 7 г. сл. Хр. (преброяване, което той датира доста след настъпването на новата ера в Деяния 5:37), в който случай датата на това по-ранно преброяване не е уточнена.   Лука ни казва, че Йоан Кръстител е започнал служението си в 15 година от царуването на Тиберий. Август умира през 14 г. сл. Хр. и Тибрий се качва на трона по-късно същата година. Това поставя началото на служението на Йоан през 29 г. сл. Хр. или ако частичните години се смятат за цели през 27. Тъй като Марк 1:14 и Лука 3 казват, че служението на Исус е започнало след Йоановото (макар да не ни е известно колко по-късно) служението на Исус не може да  е започнало преди 27 г., но е възможна и по-късна дата. По-нататък Лука ни казва, че Исус е бил на около 30 г. когато е започнал Своето служение. Гръцката дума hōsei превеждана „около” изразява една приблизителност, която позволява да се добавят или извадят по няколко години и от двете страни. Талмудът (b. Sanh. 106) казва, че Исус е започнал Своето служение на възраст 33 или 34 г.. Ако това е приблизително, точно тогава според това пресмятане Исус е бил роден около 4 г. пр. Хр. Лука ни казва, че  Йоан Йръстител също е бил роден по време на  царуването на Ирод Велики (виж Лука 1).   Що се отнася до астралния феномен били са предлагани множество теории. Теорията, че мъдреците са видели съвпадането на Юпитер и Сатурн, което се е наблюдавало в региона през 7 пр. Хр. е възможно, но съвременните астрономи са показали ясно, че то не е било достатъчно близко, за да бъдат виждани планетите като една единствена звезда. Не е невъзможно да има нещо вярно в първоначалната спекулация на Й. Кепър, който казва, че мъдреците станали свидетели на раждането на нова звезда или на супернова, събитие, което ние знаем, че се е случило през 5-4 г. пр. Хр. Но според Матей тази звезда е завела мъдреците до точното място, където се е родил Исус, което едва ли звучи като обикновено астрономическо събитие. Във всеки случай историята предадена от Матей предполага, че мъдреците са посетили Исус известно време след Неговото раждане, възможно е дори година или повече след това. Ако това е така тогава феномена не определя времето на раждането на Исус особено точно.   В светлината на изложените данни изглежда най-вероятно, че Исус е роден някъде около 4 г. пр. Хр.   По отношение на точния ден на раждането Му е естествено да бъдем подозрителни към 25 декември, понеже това е бил езическият ден за празнуване на сатурналиите и ние знаем, че християните в началото на средните векове са се опитвали да заменят езическите празници с християнски. Възможно е Лука 2:8 да изисква дата различна от зимната понеже обичайно стадата са били извеждани навън от Март до Ноември, но m. Šeqal. 7:4  казва, че овцете около Витлеем понякога са били навън и през зимата. Първото действително свидетелство за традицията, че Исус е бил роден на 25 декември е на Иполит (165-235); дата, която подкрепя и Йоан Златоуст (345-407). Всичко, което можем да кажем е, че подобна дата е възможна, но нито в евангелията нито от други източници имаме убедителни ранни доказателства, които да сочат в тази посока.   Както видяхме свидетелствата сочат, че Исус е бил роден през 4 г. пр. Хр., макар че 2 пр. Хр. също не е невъзможна. Мястото на раждането Му напоследък е било дискутирано от различни учени (напр. Д. Д. Кросън и други участници в Jesus Seminar). Докато разглеждаме този въпрос трябва да отбележим, че Матей и Лука вероятно независимо един от друг подкрепят традицията, че Исус е бил роден във Витлеем. Макар че мястото може да е било избрано на основата на Михей 5:2 само Матей прави някакво връзка с това пророчество и само той наистина поставя ударение върху факта, че Исус е Давидов син.   Остава въпросът как трябва да виждаме традицията, че Йосиф и Мария е трябвало да пътуват до дома на предците си, за да бъдат регистрирани за преброяването свързано с данъците? Няма нищо a prirori невероятно в това, че Ирод, желаейки да повиши таксите е направил това по еврейския обичай, който е можел да изисква подобно пътуване. Знаем, че в края на царуването си той е бил изправен пред множество проблеми, и е имал постоянна нужда от пари, за да финансира своите строителни и военни проекти, да не споменаваме данъка, който е плащал на цезаря и различните специални проекти, които е започнал в Гърция и на други места, за да утвърди и повиши уважението към себе си.   Един от най-трудните исторически проблеми в евангелията е датирането на преброяването, споменато в Лука 2:1-2. Проблемите, свързани с него, са следните: (1) Няма сведения за преброяване на цялата империя, което да се е случило при управлението на Август. (2) Квириний е назначен от Август за управител на Сирия (това е включвало и Юдея) през 6 сл. Хр., а не по някое време между 4 и 6 пр. Хр. След 6 г. сл. Хр. той наистина е предприел мащабно преброяване в региона. Самият Йосиф ни казва, че Квириний лично е направил оглед на Израел и имуществото на евреите (Ant. 18.1-2). Няма доказателства, че Квириний е бил управител на региона два пъти или че е извършил две преброявания. Възможно е Лука да бърка Квириний с П. Квинтал Вар, който е бил легат на Сирия от 6 до 3 г. пр. Хр, но на друго място Лука показва, че знае разликата между фамилно име като Квириний обикновено като Квинтилий (Деяния 13:7; 24:1). Във всеки случай едно римско преброяване не би изисквало евреите да пътуват до родните си места, нито пък е вероятно римляните да са предприели преброяване в областта на Ирод докато, той все още е царувал.   Преди твърде бързо да отхвърлим сведението на Лука като исторически невярно, трябва да вземем предвид няколко важни неща. Първо Деяния 5:37 показва, че Лука знае, че преброяването на Квириний се е случило доста по-късно и е довело до бунта на галилеянина Юда през 6-7 сл. Хр. Второ, ако Лука не се впуска просто в реторична хипербола не е абсолютно необходимо Лука 2:1 да означава, че цялата империя е била преброена едновременно. Гръцката конструкция може да се преведе „целият римски свят да се преброи”. Сегашното време на глагола apographo и използването на pas предполага, че цезарят е заповядал едно отлагане на преброяването, което вече е започнало в някои части на империята за останалите части. Историкът А. Н. Шеруин-Уайт ни напомня: „Преброяване или определяне на състоянието на цялата провинциална империя…със сигурност е било извършено за първи път по време на управлението на Август.” В този случай Лука говори с общи думи за това безпрецедентно продължаващо събитие.   Трето, имаме някакви сведения за преброяване в Юдея по време на управлението на Сатурний между 9 и 6 г. пр. Хр. Знаем, че през 10 г. пр. Хр. Ирод е изгубил част от своето влияние и е изпаднал в немилост пред Август заради войната с небатианите. Възможно е Рим да е наложил допълнителен данък на Ирод като наказание за това, че е нарушил Pax Romana в региона.   Друг важен факт е, че точната подредба на думите на Лука на гръцки в 2:2 е странно. Той би могъл да говори за първо или за второ преброяване, предприето от Квириний, а граматически дори е възможно думата prote да означава „преди” по-известното преброяване на Квириний, довело до бунта на евреите. Знаем, че Квириний е станал консул през 12 г. пр. Хр., а един консул в източна провинция би имал голям авторитет. Не е невъзможно като такъв той да е заповядал преброяване дори в края на управлението на Ирод, принуждавайки последния да го извърши, което той е направил по обичайния за евреите начин. Заключението, до което човек може да достигне е, че Лука 2:1-2 не може да бъде отхвърлено като исторически невъзможно особено ако Лука просто идентифицира Квириний чрез по-известното му късно преброяване и по-късната му и по-известна роля в региона, когато Юдея е станала част от провинцията. По този начин раждането на Исус във Витлеем като събитие, потвърдено от два вероятно независими един от друг описания в Матей и Лука със сигурност е възможно.   Следва продължение...     Превод: Радостин Марчев