6. ЕСХАТОЛОГИЯ НА НЕВИДИМАТА ЦЪРКВА

Невидимата църква (или също Вселенската църква) се състои от всички истински вярващи, докато видимата църква може да включва и невярващи, и вярващи. Есхатологията на видимата църква беше разгледана по-рано в настоящата книга. Eсхатологията на невидимата Църква обаче спада към изучаването на събитията от преди времето на Голямата скръб.

А. Определение
Когато си дадем точно определение какво се има предвид под понятието „невидимата Църква“, това ще ни помогне да разберем кои точно ще участват в Грабването. В Библията има пет текста, които биха могли да ни помогнат да изчистим тази дефиниция.

ПЪРВО, в Колосяни 1:18 Църквата е определена като Тялото на Месията.
Глава на тялото, тоест на църквата, е Той, Който е началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

ВТОРО, съставът на Тялото е посочен в Ефесяни 2:11-16:
Помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христа, отстранени от израилевото гражданство, и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога в света. А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта си унищожи враждата, тоест, закона със заповедите Му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек, и така да установи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
Съставът на Църквата като Тялото на Месията е съчетанието от юдеи и езичници, които са обединени от вярата в Исус. Този текст ясно показва, че не може да съществува такова нещо като „църква от езичници“ – също както не е възможно да има и „църква от евреи“. До смъртта на Месията са съществували две групи: Израил (евреите) и езичниците. Днес обаче съществува трета група – така нареченият един нов човек, определен също като едно тяло, което е Църквата. Църквата не е нито юдейска, нито езическа. Тя е юдео-езическа, съставена от вярващи както от еврейски, така и от езически произход, обединени в една напълно нова група – Църквата. В същото време и едните, и другите продължават да запазват своята етническа идентичност. Това е истинско единство без уеднаквяване. Така езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието (Ефесяни 3:6). Езичниците са съпричастници, а не узурпатори на обещанието. Едно от основните предназначения на Епохата на Църквата е призоваването на вярващи хора изсред езичниците за благовестието, както виждаме в Деяния 15:14:
Симеон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
Според Римляни 11:25-27 това призоваване на езичниците ще продължи, докато не се изпълни бройката езичници, които Бог е определил за Църквата:
Братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
„Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестието от Яков; и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им.“
И така, докато извършва Своето дело измежду езичниците, Бог има конкретно намерение, което е фокусирано не само върху самите езичници, но и върху юдеите. Те не са извън обсега на Божието внимание. Нещо повече, едно от предназначенията на спасението на езичниците е да провокира ревност у юдеите, за да може по времето на Епохата на Църквата много юдеи да достигнат до спасителна вяра в Месията Исус (вж. Римляни 11:11-15). Езическите вярващи се радват на духовните благословения, произтичащи от еврейските завети. Те са присадени към еврейското маслиново дърво, което принадлежи на Израил (вж. Римляни 11:17-24), защото спасението е от юдеите (Йоан 4:22). Църквата е Тяло, което се състои от юдеи (естествени клончета) и езичници (диви, но присадени клончета), обединени от вярата си в Месията.

ТРЕТО, след като Църквата е Тялото на Месията и след като това Тяло се състои както от еврейски, така и от езически вярващи, в I Коринтяни 12:13 се разяснява как точно човек се присъединява към това Тяло:
Ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
Човек се присъединява към Тялото посредством кръщение в Духа. Всеки вярващ е член на Тялото поради това, че е бил кръстен в Святия Дух – факт, който настъпва в мига, когато човек повярва и бива спасен. Разбирането как точно се става член на Тялото на Месията ни помага да определим и кога всъщност е започнала Църквата. А това на свой ред е важно, за да си дадем сметка кои хора ще участват в Грабването.

ЧЕТВЪРТО, с употребата на бъдеще време Деяния 1:5 ясно подчертава, че по време на събитията от Деяния 1 глава кръщението в Духа все още предстои:
Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.
Първата употреба на съществителното църква е в Матей 16:18. Там също се използва бъдеще време: Ще съградя моята църква… Църквата не съществува в Стария завет, нито пък е съществувала през периода на евангелията.
Пето, след като кръщението в Духа предстои според Деяния 1:5, тогава възниква въпросът кога точно е започнало то? По всеобщо мнение това се случва в Деяния 2 глава. И въпреки че е така, от самия текст в Деяния 2 глава е невъзможно да стигнем до подобно заключение, понеже в тази глава не се споменава абсолютно нищо за кръщението в Духа. От друга страна, според Деяния 11:15-16 става ясно, че кръщението в Духа е започнало именно в Деяния 2 глава:
Когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало. Тогава си спомних словото на Господа: „Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“
В 15 стих, когато Петър използва фразата както и на нас отначало, очевидно той говори за преживяването на еврейските апостоли в Деяния 2 глава. А след това в 16 стих той цитира Деяния 1:5 и заключава, че пророчеството за кръщението в Духа от 1:5 се е изпълнило и върху тях в самото начало, когато Святият Дух е слязъл върху еврейските апостоли в Деяния 2 глава.
И така, стигаме до заключението, че Църквата е Тялото на Месията, което се състои от еврейски и езически вярващи, и в нея се влиза единствено чрез кръщение в Духа. След като кръщението в Духа започва чак в Деяния 2 глава, не е възможно Църквата да е съществувала преди Петдесетница. Когато в Матей 16:18 Исус казва, че ще съгражда Своята Църква, Той използва бъдеще време, с което показва, че Църквата все още не е съществувала. Основната причина за това е, че както възкресението (вж. Ефесяни 1:19-20), така и възнесението на Исус заедно с последвалите духовни дарби (вж. Ефесяни 4:7-12) са необходими условия за изграждането на Църквата. Църквата се състои от всички истински вярващи през периода от Петдесетница в Деяния 2 глава до Грабването. Грабването не се отнася за старозаветните светии. То също така не се отнася и за светиите от епохата на Голямата скръб. Единствените светии, които ще бъдат грабнати, са светиите от Епохата на Църквата. Текстовете за Грабването ясно подчертават, че единствено онези, които са в Христос, ще участват в Грабването. Навсякъде в своите писма апостол Павел използва фрази като в Христос, в Исус, в Исус Христос, в Христос Исус, в Него, в Господа. По този начин той категорично определя единствено тези хора, които са кръстени в Духа и участват в Тялото на Месията, което се ражда в Деяния 2 глава.

Б. Грабването на Църквата

По отношение на Грабването съществуват два отделни въпроса. Първият касае самото събитие на грабването на вярващите. Вторият е свързан с точния момент, когато това ще се случи.

1. Събитията около Грабването

За да можем да формулираме правилно разбиране за Грабването, трябва да изследваме три ключови библейски пасажа. Първият се намира в Йоан 14:1-3:
Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
Този библейски пасаж не дава точно описание на самото Грабване, но пък съдържа обещанието за него. В цитираните стихове Исус обещава на вярващите, че ще се завърне отново. Нищо не ни се разкрива относно времето или обстоятелствата. Научаваме само, че ще има такъв момент, когато Исус ще се завърне за Своите светии. Това идване конкретно за светиите е темата на откровението в следващите два пасажа. Тук обаче е достатъчно да направим наблюдение, че с въпросното идване за светиите Исус ще ги вземе там, където отива самият Той. При положение, че скоро след произнасянето на тези думи Исус отива на Небето, можем да заключим, че при повторното Си идване Той възнамерява да вземе светиите със Себе Си на Небето, а не някъде на земята. Това е от съществено значение, понеже според представите на посттрибулационизма светиите ще се срещнат с Господа във въздуха и сетне ще се завърнат заедно с Него на земята. В текста от Йоан обаче обещанието гласи друго. Исус ще дойде, за да вземе светиите на Небето. Самият текст не дава никаква информация кога точно ще настъпи Грабването. От него единствено научаваме, че именно по този начин ще стигнем до Небето. Тази представа напълно отговаря на тълкуването при претрибулационизма…

Поръчайте и ще ви изпратим книгата на издателска цена!

„По стъпките на Месията“
голям формат, 780 стр. на цената е 49 лв.
+ цената за доставка по Еконт или Спиди.

Ако поръчате 5 и повече броя,
цената е 39 лв. на брой
+ цената за доставка по Еконт или Спиди!