Синдром на Рицаря на белия кон

Рицарят е символ за смел воин, който подкрепя слабите. Белият кон е символ на надеждата. Не напразно е нарицателен израз в народопсихологията: „Чакам рицаря/ принца на белия кон.”   Човешката помощ и милосърдие са не само достойни за уважение, а и необходими в живота ни. Да помогнеш на някого от добро сърце – важно е! Да го обичаш – необходимо е! Да знаеш кога да се отдръпнеш, без да прекаляваш – мъдро е! Но ако вживявайки се в ролята на Рицаря на белия кон, тръгнеш да помагаш на някого, за да го променяш според собственото си разбиране, мислиш ли, че „помагаш”? Или се вкарваш във филм, с главен герой ТИ?                          Дали пък не се разболяваш се от „Синдрома на Рицаря на белия кон”? От този Синдром могат да прихванат както мъже, така и жени. Даже и хора, искрено вярващи в Бога. Мисията на „Рицаря на белия кон” – осъзнато или не се стреми към хора, които са наранени и уязвими. Надява се, че поради действията си на любов и милосърдие, той ще промени хората към добро. Виждали сме не малко „рицари”, които са се опитвали да променят жената в живота си. Жена, която не само ги използва и харчи парите им, но и се удоволствува в това. Жена, която изглежда слаба и беззащитна. Жена, която гъделичка „рицарското” в мъжа, но в същото време супер успешно подхранва егоизма му и собствената си зависимост.    Какво да кажем за „рицарките”, втурнали се да „спасяват” мъжете около себе си? Дундуркат ги, глезят ги, опитват се да снабдят всяка нужда, често с цената на лични жертви. Всеотдайно се опитват да спасяват другия, но от какво ли? От неговите грешни избори и зависимости, защото; „Видиш ли? Какво ще кажат хората?” Спасяват другия от „последствията”, защото го обичат.  Майки, превърнали синовете си в „мамини синчета”, ревниво търсещи дали пък бъдещата снаха няма да ги превъзхожда? Съпруги, превърнали мъжете си в безгласни букви, но пък очакващи от тях инициатива и дейност. Понеже обикновено това не е налице "трият сол на главата”, мислейки „Добре, че бях аз!” И удвояват натиска си, пардон „любовта си”. Любов, която задушава като плевел.   ОСНОВЕН СИМПТОМ на Рицаря на белия Кон е очакването другите да те видят, да те разпознаят, да те оценят и възхитено да цъкнат с език: „Браво”!  НО ако не го направят, губиш ли мотивация? Чувстваш ли се незаменим? Вярваш ли, че ТИ знаеш какви са потребностите на другия, а той/тя не ги осъзнава?                                Вярваш ли, че ТИ знаеш какво другият ТРЯБВА да прави, а той/тя не го вижда? Защо ли? Вярваш ли, че животът ти е пълен с жертва, себеотдаване и лишен от егоизъм? ”Махни мене, аз за другите гледам, най-вече за децата да има!”   Хм, имащо външен вид на благочестие!   „Рицарят на бял кон”  изпитва нужда да се докаже. Прави хората от обкръжението си зависими, защото това му дава чувството на важност и значимост. Резултат – огорчение и разочарование.   Питам се:„Дали има „Пастор на бял кон”? Дали е погълнат от нуждите на другите дотолкова, че искрено вярва, че без него те ще се провалят и делото Божие ще пропадне? Дали гледа на хората като ресурс, който да задоволи собствената му нужда за значимост?   Питам се:”Дали има мъже, които се плашат от силни жени? Жени, чиято сила идва от смирението им да вярват и живеят думите на Спасителя!”   Питам се:”Дали има жени, които се плашат от силни мъже? Мъже, които не уповават на мъжкарската си природа. Силни, понеже не робуват на „не ми дадвай акъл, аз мога, аз съм мъж”, а се доверяват на Христос за мъдрост в живота си.   Христос плати цена за нас, за да бъдем свободни. Истината от Божието слово сама по себе си не може да освободи никого. Тя трябва да бъде осъзната не само на нивото на интелекта в ума, но приета и разбрана в сърцето като откровение. Тогава ще можеш да помагаш на другите и да бъдеш щастлив, защото си ОБИЧАН от БОГА.                                                              Тогава ще помагаш - не за да ти ръкопляскат и  благодарят, а защото обичаш! Ще помагаш - даже и да не го оценят, няма да изпаднеш в депресия!                                  Не вярвам Христос да е посегнал към антидепресанти, понеже изцерил 10-те прокажени, а пък видиш ли, срамота, само един се върнал да Му благодари!                                                        Помагаш – даже и да не се върнат да ти благодарят! Помагаш – и казваш „Да”или „Не” за неща, които нуждите на другите изискват от теб! Без да се чувстваш длъжен или виновен!   ПОМАГАШ, ЗАЩОТО ЗНАЕШ КОЙ СИ и КОЙ ЖИВЕЕ В ТЕБ!!! И от опит си научил, да не запълваш хоризонта пред очите на хората със себе си. Щастлив си да помогнеш, не само с думи, а и на дело. Щастлив си да доведеш нуждаещия се пред Престола на благодатта!   Щастлив си да се отдръпнеш, за да видят НЕГО, ТВОРЕЦА ! От опит казвам, че разочарованието ще побегне от теб! Няма нужда като Дон Кихот да се биеш с вятърни мелници, да се сравняваш и себедоказваш. Ти не можеш да промениш никого! Не е и нужно! Но можеш да живееш така, че заразени от искрите в очите ти, хората около теб да искат да се срещнат с Този, Който ги е запалил там.                                                                                    Този, Който изпълва живота ти с достойнство, мир, увереност и любов. А ти? Просто раздаваш! Раздаваш, защото не свършва! Искаш ли? ОПИТАЙ!