Как да опазим това, което Бог ни е възложил?

В писмото на aпостол Павел до Тимотей ни се описва как можем да разпознаем лъжливите учители. Апостол Павел заръчва на своя млад ученик:   „Но ти, човече Божий, избягвай тези неща и се стреми към правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението и кротостта. Подвизавай се с добрия подвиг на вярата; придобий вечния живот, за който ти беше призован, когато изяви и изповяда добрата вяра пред много свидетели” (1 Тимотей 6:11-12).    Моят баща, пастир Дейвид Уилкерсън, ме научи на следното: Гладното, жадуващо и търсещо сърце винаги може да получи Духа и да се изпълни изобилно от Господ Исус Христос. Търсете вашия Небесен Баща сутрин, Светия Дух следобед, а Господ Исус Христос през вечерта.  Прекарайте целия си ден, изпълнени с присъствието на Христос и пребъдвайте в Него.    Мисля, че това бяха същите неща, за които апостол Павел насърчаваше Тимотей да се стреми и да израства.    Нека да сграбчим и да държим здраво вечния живот. Това е животът в Христос, за когото сме призовани. Това означава да издигаме и смятаме Господ Исус Христос за „абсолютно всичко“ в нашия живот. Господ Исус Христос е смисълът на живота ни. Той е част от всяка сфера на нашето ежедневие.    Апостол Павел ни насърчава да се стремим към Бога с цялото си същество. Това трябва да бъде нашата страст и тези добродетели на праведност, богоугодност и устойчивост трябва да са като горещи въглени в нашите сърца. Нека да раздухваме и разпалваме Божия Свети Дух върху тях. Нека да позволяваме на Светия Дух да ни изпълва по един нов начин всеки ден, така че огънят в нас никога да не догаря. Трябва да снабдяваме този огън с ново гориво всеки ден.    Малко по-късно, в писмото си апостол Павел използва още по-строги думи обръщайки се към Тимотей. Апостолът пише: „Тимотей! Пази онова, което ти е поверено, и се отклонявай от скверното празнословие и от възраженията на мнимото знание, занимавайки се с което, някои се отклониха от вярата” (1 Тимотей 6:20-21).    Апостол Павел ни заръчва, че носим голяма отговорност за нашия живот. Това ни дава и отговорът на въпроса, ако ученичеството изцяло зависи от Бога, тогава защо някои християни са посветени, отговорни ученици, а други за съжаление не са?   Според мен, всичко се свежда до това, за което апостол Павел пише в своето писмо до Тимотей.   Дали желаем ли и дали търсим усилено дарбите на Светия Дух? Дали осъзнаваме своята нужда от Христовото присъствие в нашия живот, като държим здраво вярата? Пазим ли усърдно новия живот, който Бог ни е подарил?   Ние носим отговорност и всеки за себе си трябва да отговори на тези важни въпроси.   Източник: World Challenge