Хилядагодишното царство – буквално или символично?

Предишната част можете да си припомните тук.   Странно нещо е станало по време на очакване на милениума. Антихристът станал защитник на Църквата. Това се случило през 313 година, кратко време след едно от най-ожесточените преследвания на Църквата. Император Константин става християнин. Същата тази година, той издава Миланския указ, с който на Християнството се  дава статут на легална религия. Години след това (27 Февруари 380 г. сл. Хр), Християнството станало официалната религия на Римската Империя.   Тази бърза промяна на отношението на императора на Рим към Църквата е показала, че вероятно, историческият премилениализъм може би не е правилна теория. Рим не е Вавилон и императорът не е Антихристът. По този начин, ситуацията на Християнството се променила драстично. Под влиянието на Ориген и неговия алерогичен подход към Писанието, хората започнали да вярват, че няма да има 1000 - годишно царство на Христос на земята между Второто пришествие и последния съден ден. Хилядата години на Окровение 20 са били разбирани вече символично, а не буквално.   Августин Блажени е този, който формулирал класическото амилениално разбиране, което щяло да доминира в Църквата през следващите 1000 години. Той казва, че Милениумът е започнал с първото идване на Христос. Управлението на Христос чрез Църквата между първото и второто пришествие е това, което авторът на Откровение има предвид като символично говори за 1000 години.   Амиленианизмът е подкрепен от Лутер и Калвин, въпреки острите си възражения към Рим и алегоричната херменевтика на Августин, която той използвал, за да потвърди тази теория.   Тази теория твърди, че светът в бъдеще ще премине през златен век на мир и просперитет. Този златен век ще е именно Милениумът, който не е задължително да е 1000 години, а просто дълъг период от време. Цялостната структура на това виждане е в пълна противоположност на историческия примилениализъм и амилениализмa. По-точно: и двете предишни теории подкрепят идеята, че ще има исторически катаклизъм, в който Църквата ще изпита време на голямо гонение преди Второто идване на Христос. Постмилениализмът, от друга страна, предлага прогресивно или еволюционно виждане за историята на света. Независимо от временни трудности, като цяло Църквата ще успее да обърне целия свят чрез проповядване на Благовестието.   Постмилениалната доктрина може да бъде сумирана по следния начин:   Християнството, въпреки малки проблеми, ще превземе света. Не всеки човек ще бъде обърнат, но Евангелието на Христос ще бъде разпознато като истината от целия свят.   Когато стане това, ще настъпи период на безпрецедентен мир на земята. Ще има грях и смърт, но светът ще бъде много по-добър от всеки друг период от човешката история.  Светът ще бъде, така да се каже, Християнски.   Много от постмилениалистите вярват, че през този период евреите ще се обърнат към християнството. В края на този период Христос ще се върне, мъртвите ще бъдат възкресени и последния съд ще настане. След това новото небе и земя ще ни бъдат открити.   Някои постмилениалисти твърдят, че точно преди идването на Христос ще има кратък период на отпадане и конфликт между християните и злото. Обаче, това не е широко разпространено сред поддръжниците на тази теория.   Постмилениалистите са критикувани, че имат прекалено оптимистично отношение към човешката природа, и така са попаднали в клопките на модерни теории за еволюционния прогрес на човечеството. Трябва да знаем, че пуританите калвинисти в Северна Америка са били постмилениалисти. Джонатан Едуардс, който е вярвал много силно в греховността на човешката природа, е бил постмилениалист. Важно е да отбележим, че Едуардс е основал постмилениалните си виждания не на човешките способности, а на всевластния Бог.   През 19 век постмиленианизмът набира скорост в Северна Америка, особено сред последователите на реформаторите. Катаклизмите, обаче, които стават по време на Първата световна война са накарали много християни да преосмислят постмилениалните си виждания относто прогреса към подобрение на света.    Следва продължение... Photo: Peacable Kingdom, Eduard Hicks