Омагьосаната България

До там стигнахме. Докато цяла България се пита, защо се топи от природна жега, крета под политическа нескопосаност и стене от башибозушка мафия, на пъпа на София се изви нестинарско хоро. И то в християнска България. Онази, с вековната християнска култура и православна църква пазителка, чийто социалистически президент я окичи с орден за вкараните в храмовете душегубки. Не в някое затънтено странджанско село, а пред фонтаните на НДК – където са говорили председатели на ЦК, лидери на партии, царе и президенти. Където преди няма и двайсет години се пренасяше в жертва на комунизма едно цяло поколение от умни български деца под крещящия лозунг „Знаме на мира”.

Напалената клада обагря нощта над София. Странджанският тъпан цепи нажежения въздух и в неговия ритъм почернелите нозе на нестинарката едва докосват огнената жарава. В кръг наоколо са насядали млади момичета със студена биричка и вносни камери в ръце. И снимат, и пият – и пият, и снимат. А зад тях тълпата се поклаща в такт с музиката като омагьосана.

Гавра? Проклятие? Богохулство? Напротив. Събитието бе възхвалено като благородно дело и връх на народния гений в защита на Природен парк „Странджа”.

Нямаше ли един свещеник да се възпротиви, един богослов да се противопостави? Пророк ли е нужен на България, за да разбере, че чрез огнените магии един цял народ е пренасян като жертвено агне?

Не съм фанатик на теми магии и проклятия, но си чета Библията, където е описан този древен обичай. Да стъпиш в огъня и да пренесеш децата си през огън. Така е казано: „Да не се намира между тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа” (Второзаконие 18:10-12).

Омразна на Бога. Това ли е християнска България, която вместо молитва за дъжд, на връх най-големите жеги в историята си пали магьоснически огън? И какво ще ни ползва да опазим Странджата, като принасяме в курбан един цял народ?

Само това да ни беше кусурът, би казал някой веднага. И може би не е само това. Но ако войната на 21-я век се характеризира като „религиозна война”, не е ли редно да предположим, че и проблемите, през които преминаваме днес, са религиозни, духовни проблеми? Липса на идентичност, посткомунистически манталитет, безкрайна икономическа криза, стачки, немотия, корупция и престъпност. Едно цяло поколение, родено в България след падането на Берлинската стена, не е виждало друга реалност, не познава друга България и няма друга алтернатива.

Дали това не е истинската магия и истинското проклятие? И кой има интерес така да омагьоса България, че нейните умни и можещи деца да са принудени да живеят или в крайна немотия, или в далечно странство? Докато най-обикновени посредственици с купени дипломи и наследени мръсни пари се изявяват като директори, президенти, бизнесмени, че и министри. Кой така омагьоса нашата България, че има и наглостта да ни хвърля пепел в очите – в сърцето на София?