Евангелие по Лука 13 глава

КАТО ЗА ПОСЛЕДНО…

„Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери. И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“ Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя. И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“Лука 13:7-9

ПРОБЯСЪЦИ ОТ ПРОЧЕТЕНАТА ПРИТЧА

Когато в живота ни идва благословение, трябва да се запитаме, с каква цел ни го праща Господ? Има ли шанс, това да е като това „последното окопаване и наторяване“ на смокинята, от притчата?

*    *   *

Божието царство е царство и на вторият шанс!
Господ не ни „отсича“ от веднъж, когато се провалим или не даваме плодове достойни за Неговото царство. Но нека да не се залъгваме – дълготърпението Му има граници!

*   *   *

Разбирането, че нашето присъединяване към Божието царство, има за цел спасението ни е истина, но не е пълната истина! Преди всичко, то е възстановяването ни, според Божието предназначение, намерение и цел, за които сме създадени!
В Неговото царство нищо и никой не е само за украса!
Царството Му не е музей на восъчни фигури, които ще красят вечността. Нито е старчески дом за вечна наслада и почивка, а по-скоро майсторска работилница, в която кипи творчески труд и всеки е полезен, работещ и допринасящ за изобилието в царството Му!

*     *    *

Тази притча ми напомня на онзи анекдот с един фермер, който имал рекорден млеконадой. Когато го попитали за тайната на неговият успех, фермера им отговорил, че всяка сутрин провеждал производствено събрание с кравите и им задавал един и същи въпрос:
– Днес мляко ли ще произвеждаме или месо?