В обятията на Бащата

Всички знаем историята за Блудния син. Как взел своето наследство и го разпилял в разточителен живот. И, за да не умре от глад, започнал работа. И, тъй като никъде не го взимали, станал гледач на свине. Мръсна работа. Миризлива. Той, синът на богатия човек. Свинегледач.   Да не бързаме, обаче, да го съдим, защото всеки е взимал грешни решения и е докарвал живота си в дупка. Каквато и дупка да е. Финансова, емоционална, психическа, на ръба на оцеляване. От грешно решение. От неправилно поведение. От пренебрегване на всичко и всеки, за да угодиш на себе си. И накрая гледаш свине. Заровен в мръсотия. Сам. Изтощен.   Обаче, идва хубавата част от историята на Блудния син. Той се осъзнава. Смачква егото си и решава да се прибере вкъщи. При семейството си. При баща си. И да му поиска прошка. По пътя репетира как ще му се извини. Но идва още по-хубавата част от историята. Баща му го чака. Гледа към пътя дали няма да си дойде. И го чака. И, когато го вижда, хуква да го посрещне.   Синът му е смутен. Не е очаквал такова посрещане. Очаквал всичко друго – размахване на пръст срещу него, обвинения, забрани, но не и това – татко му да тича да го посрещне и да го прегърне силно и топло. Паднал, разплакан в обятията на баща си. Когато се поокопитил, се опитал да каже, каквото е репетирал, но татко му го прекъсва и праща да се преоблече, защото ще празнуват неговото завръщане.   Невероятна история. Невероятно насърчение за всеки, който се чувства изгубен, унижен, живеещ в робството на лъжите, че от него нищо не става. Че веднъж като е сбъркал, никой няма да го иска. Няма прошка за него.   Обаче аз искам да те насърча, както тази история насърчи мен. Твоят Баща в лицето на Бога вече те чака. В Него можеш да намериш онова успокоение, от което имаш нужда. В Него със сигурност ще изпитваш радостта от живота, която си забравил. И най-хубавото е, че не трябва да изтичаш целия път до Дома, защото твоят Татко вече бяга към теб. Когато Исус пожертва живота Си на кръста, Той пробяга по-голямата част от пътя към теб. Към мен. Към нас.   За това се пее и в песента. И Татко ти пее за тебе и ти казва: “Бягай към Мен, детко, тичай към Мен. Чакам те.”   Толкова живот има, когато се осъзнаем, нали?! Пълен с цветове и ритъм. Сладост.   Ти само тръгни! Баща ти те чака с отворени обятия! Не се бави!