Извинения, извинения, извинения…

 ПРЕДИШНАТА ЧАСТ МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИПОМНИТЕ ТУК.   ОТ всички хора Бог решава да използва един човек, който счита себе си за провален. Провален човек на 80 г. Днес ще видим как 40 г. след провала на Мойсей, след като той е убил египтянина, избягал е в пустинята, Бог го използва и му дава втори шанс. Бог го кани да участва в спасителна мисия за неговия народ и Мойсей излиза с оправдания защо не може. Измисля си извинения.    Един човек не искал да ходи на църква и останал в леглото в неделя сутрин. Жена му му казала да става, а той казал, че няма. Тогава тя казала, посочи ми поне три добри причини поради които няма да отидеш. Той казал, това е лесно, първо, хората в тази църква са студени и незаинтересовани, второ - никой там не ме харесва и трето, просто не ми се ходи. Тя му казала, нека аз ти дам три причини, поради които трябва да дойдеш с мен; 1) църквата е топла и хората са чувствителни; 2) някои хора те харесват и 3) ти си пасторът. Затова ставай и се обличай.   Често Божият избор изглежда нелогичен на хората. Ние не винаги разбираме защо Бог избира някои хора. Класически пример са 12-те апостоли. Ако аз бях на мястото на Бог, нямаше да ги избера! Но Исус ги избра. В Библията виждаме много хора, които са се проваляли, но Бог ги е използвал, за да извършат велики дела. Бог е Бог на втория шанс. Йона, Петър и Йоан Марк се провалиха първия път, но Бог им даде втори шанс и те го използваха. Бог е Бог на втория шанс, и третия шанс, и четвъртия шанс. Това щеше да научи и Мойсей.   Изход 3:1 „А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.“ Хорив е другото име на планината Синай.   Мойсей вече 40 години живее в Мидиан. Всеки ден излиза да пасе стадата си, всеки ден обикаля едни и същи места, в продължение на десетилетия. Колко различен живот от този, който е имал в Египет! Там е имал всичко, а сега е в пустинята. Всъщност, Мойсей работи нещо, което преди е презирал. Откъде знаем? Мойсей е възпитан в египетския двор, а от Битие научаваме, че „всички овчари са отвратителни за египтяните.“ (Битие 46:34). Мойсей най-вероятно също е презирал това занимание, а сега самият той е овчар. Но това е подготовка за бъдещето. Скоро той щеше да поведе народа на Израел по същите места. Той е познавал района много добре.   Второ, той води стадо от много овце, а един ден ще води много хора, които приличат по много неща на овцете. И трето, Мойсей вече се е научил на смирение. След като си живял в дворец, 40 години живот в пустинята те прави смирен. Това щеше да му е необходимо, за да може да стане водач на хора. И един най-обикновен ден той се събужда, извежда стадото, търси паша за овцете, което е било предизвикателство в тази пустиня. Това беше един обикновен ден. Когато Бог започне да работи в живота ти, той няма да те предупреди преди това. Той може да използва един обикновен ден, за да ти даде необикновено откровение и нова посока.   Малко след като повярвах в Исус като студент, започнах да водя библейски изучавания в студентските общежития. Един ден влязох както обикновено в стаята, където се събирахме. Видях две нови момичета, но почти всеки път на студентска група има нови хора, така че запознахме се и започнахме дискусията. И когато едно от момичетата си отвори устата, аз просто бях пленен от гласа ѝ и от това, което казваше. В думите ѝ имаше толкова много мъдрост и истина. Не знам как съм водил тогава. Това беше един обикновен ден, по нищо не изглеждаше да е различен, но тогава Бог ми говори, че това момиче е специално. И знаете ли до какво доведе това откровение? До това (показвам пръстена си)! Този ден беше хем обикновен, хем беше прекрасен ден за мен. Всичко се промени. Нещата щяха да се променят и за Мойсей.   Изход 3:2-3 „Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци. И Мойсей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.“   Това беше един неочакван източник на откровение. Ангелът Господен, за който по-надолу разбираме, че е самият Господ, говори чрез горящ храст. И Мойсей си казва, „Ще отида, за да проверя какво е това. Не съм виждал храст в пустинята да гори и да не изгаря.“ Бог говори по много различни начини, а „в края на тези дни ни говори чрез Сина“ (Евреи 1:1-2). И обикновено Бог говори чрез Словото Си. Но ние трябва да очакваме Бог да ни говори и по необичайни и непредвидими начини. Понякога Бог ни говори по по-нестандартни начини, особено ако сме по-твърдоглави и другите средства не са проработили. Бог знаеше, че Мойсей никога няма да забрави тази случка.   Изход 3:4 „А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Мойсей, Мойсей! Той отговори: Ето ме.“   Бог не каза нищо на Мойсей, докато вниманието на Мойсей не беше насочено изцяло към Него. Често Божието слово не докосва сърцето ни, защото не внимаваме на това, което четем. След като горящият храст привлече вниманието на Мойсей, Бог го повика по име. Мойсей беше един никому неизвестен овчар в пустинята, но не и за Бог. Може би си мислиш, че ти си дребен и незначителен и Бог не може да те използва. Работиш с години в непрестижна професия, никой не те забелязва, но за Бог ти си важен! И Бог го повика и каза, „Мойсей, Мойсей!“ Двойното повикване говори за важността на случая. И Мойсей казва, „Ето ме.“ Добър отговор, когато Бог ти говори.   Изход 3:5 „И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“   Искам да ви попитам нещо. Какво толкова свято има в една пустиня? Отговорът е, Божието присъствие. То е това, което дава на обикновените места необикновен статут. Фактът, че някъде има издигнати великолепни сгради на църкви и манастири все още не означава, че тези места са свети. Важно е Бог да е на това място.   Ако Бог е на дадено място и Той те е довел на него, приеми го за свято.   Когато завършихме с Ваня университета и започнахме работа с БХСС във Варна, много ми липсваше Велико Търново, приятелите и църквата там. Макар и да бях роден и живял във Варна, моето второ раждане стана в университета. Когато се върнахме, Варна ми изглеждаше студена и неприветлива, а хората - твърде консуматорски настроени. И се хващах как понякога изпадам в критикарски дух, но в същността си това беше грях. Ако Бог те доведе до едно място и Той е там, това е свято място за теб. Ако те доведе в един град, ако те доведе в един университет или училище, ако те постави на едно работно място, това е свято място за теб. Събуй обущата си и го приеми като такова. Благодари на Бог и се моли за хората там!   Мойсей трябваше да събуе обувките си в знак на смирение, защото слугите тогава са ходили боси. В България до днес се събуваме, когато отиваме в дома на някого – дори обувките ни да са чисти, го правим от уважение. Сега Мойсей беше в Божия дом и дължеше това уважение на Бога. Също, той трябваше да не се приближава, защото Бог е свят и между него и хората винаги ще има дистанция. Но Бог също слезе, за да посрещне Мойсей там, където е. И Той имаше намерение да спаси Израел. В ст. 8 Бог казва, „И слязох, за да ги избавя. Но защо горящ храст? Може би това е препратка към планината Синай, където Бог дойде с гръмове и светкавици, дим и силно тресене, за да даде закона на Мойсей. Според други коментатори горящият храст символизира Израел или Божият народ като цяло, който е угнетяван, но не е унищожен, защото Бог е посред тях.   Ние можем също да кажем, че горящият храст бе преобраз на кръста. Еврейската дума за този храст идва от глагола „бода“ и означава „бодлив храст“ или „къпина“. Помните ли, че в Битие 3, след първородния грях, Бог прокълна земята и каза, че тя ще ражда „тръни и бодили“ (ст.18). Бог говореше на Мойсей отсред мястото, символизиращо последствията от греха, за да освободи народа си от тях. И това не е всичко. На кръста Исус бе с трънен венец на главата и премина през огъня на осъждението, но не беше изгорен в него, за да можем и ние да бъдем избавени от огъня на осъждението за греха.   Изход 3:6-8а „Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на надзирателите му; защото знам неволите му. И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед...“   Бог се разкри като Бог на Авраам, Исаак и Яков. Това напомни на Мойсей, че Неговият завет с Израел е все още валиден. Може би Мойсей си е мислел, че Бог е забравил завета си след 400 години робство. Но Бог работеше през това време да опази и умножи народа си.След като Бог му се представи като Бог на патриарсите, Мойсей скри лицето си (ст.6). Той осъзна, че е грешен човек, който стои пред святия Бог. Всичките тези години в пустинята той сигурно си е припомнял как е убил египтянина и колко самонадеян е бил, като си е мислел, че може сам да избави Израел. Само Бог може да го направи. И Бог му каза, че е видял, чул и знае за неволите на народа му. Бог казваше, „Напълно ми е известно през какво преминават тези хора. И сега ще направя нещо по въпроса. Ще ги избавя. И ще ги заведа в добра и пространна земя.“   Изход 3:10 „И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.“   Виждате ли цялата картина? След 40 години посред нищото, като овчар – най-презираната професия от египтяните, Бог казва: „Имам работа за теб, Мойсей. Ти си този, когото ще изпратя да избави този народ.“ И Мойсей не го приема с готовност. И ми се струва, че във всеки от нас има по един Мойсей. Поне в мене има. Когато слушам извиненията на Мойсей, си казвам, често ние използваме нашите проблеми като извинения да не вършим Божията воля. „Щях да го направя само ако... но не мога... така че няма да... може би по-късно...“ Всъщност, извинението е лъжа, маскирана като причина. В един вестник публикували някои от извиненията на хора, които са катастрофирали на пътя. Един шофьор казал: „Човекът вървеше по целия път и трябваше да завивам няколко пъти, преди да го ударя.“ Друг дал следното обяснение: „Телефонният стълб приближаваше бързо. Опитах се да завия покрай него, когато той се заби в предницата ми.“   Толкова неубедителни бяха и извиненията на Мойсей.   Следва продължение...