Моля за прошка!

Трудни времена, в които трудно се прощава.  Да простим - ДНЕС …  Още едно голямо изпитание за душите ни, за вярата ни, но също и начин - да се опитаме да разберем силата на прошката.    Свидетели сме на ежедневно обсъждане и осъждане на всяка една от страните, които разбуниха нашия свят за пореден път. Може би, точно тук е добре да се помолим по примера, който ни в даден: „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.” ‭‭Лука‬ ‭23:34‬    Дали “жребият” за нас се хвърля в момента ? Може би, точно това изпитание е пред всички ни в това размирно време. Жребият за душата на всеки от нас е може би поредният залог. Звучи абстрактно, но не е.    Хвърлена е “бомбата на омразата” и тя прави своите поражения. Виждаме ежедневно обхванати от гняв хора да застават един срещу друг, виждаме лицето на омразата, която се крие зад личната себеправедност и сме настървени сами да заемем страна. А трябва ли ?    Разбира се, че е нужно всеки да има вътрешен отговор, преценка и избор на кого да вярва и как да се доверява. Това обаче не е причина да се противопоставяме един на друг и да се “изтриваме от списъците си”. Подбор на личните отношения е нужен, дори задължителен, но критерият за него е друг - а не различните мнения и споровете на хората. Дебатите винаги ни дават нова перспектива и ни помагат да сверяваме личния си барометър на времето.    Нетърпимостта изтрива всяка възможност за подаване на ръка и днес сме свидетели точно на тази незрялост от “висшите” ни политици, от която самите ние страдаме. Нужно е да имаме далновидност и да разпознаваме не само грешките на другите, а и това, че в следващия момент ние също изпадаме в ситуация, в която се нуждаем от прошка - и то за пореден път.    „Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.“ ‭‭Матей‬ ‭18:21-22‬ ‭   Вярата и осъзнаването на личното място в света на всеки от нас, доверието към съвършенството в Божествения план дава лична мотивация за даване и търсене на ПРОШКАТА - всеки ден и във всяка ситуация.    „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас“ (Матей‬ ‭6:14).‬ ‭   Много хора днес ще потърсят прошка и ще получат. Много хора ще бъдат помолени за прошка и ще дадат. Нека направим това със сърце изпълнено с истинско смирение и разбиране. Нека обмислим същността на този акт, нека прозрем силата, която Бог носи и дава чрез прошката. Да Му се доверим означава, че сме Го чули вътре в сърцата си, че Той е настроил нашите сетива за по-финно общуване и разбиране.    „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“ -  1 Йоан‬ ‭1:6-10‬ ‭   Ден на прошка е! Първата прошка, която е нужно да потърсим е тази от Бог, давайки ни я, Той ще ни даде и разбиране и сили да прегърнем другия и да видим нови възможности във взаимоотношенията си тук.    „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“  Колосяни‬ ‭3:13‬ ‭   Моля за прошка и се надявам думите на Светия Дух да достигнат сърцата ни днес.  Моля за прошка и вярвам, че много хора днес ще имат светли прозрения, които да ги спасят.  Моля за прошка!