Извънбиблейски исторически сведения за живота на Господ Исус Христос

Йосиф Флавий

Най-бележитият юдейски историк от първия век след Рождество Христово е Йосиф бен Матия, по-късно наречен Флавий. Той бил съвременник на апостолите и свидетел на първото разпространение на християнството.

„По това време (при управлението на Пилат Понтийски в Юдея – б.а.) живееше също и Иисус, мъдър мъж, доколкото той може да бъде наречен човек, защото той извършваше удивителни дела като учител на хората, които приемаха истината с радост. Той привлече към себе си много юдеи, както и мнозина елини. И този беше Христос (Месия – б.а.). Макар Пилат по обвинения на нашите народни първенци да го подхвърли на кръстна смърт, останаха му верни тези, които го бяха обикнали отначало. Тогава той им се яви на третия ден отново жив, както пророците Божии бяха предсказали това, а също така и хиляди други чудни неща за него. И до днес съществува община от християни, които се наричат така по неговото име.“ [Josefus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XVІІІ. cap. ІІІ 3. (Flavii Josephi Opera. Graece et latine Recognovit Guilemus Dindorfius. Paris 1865 Volumen І. p. 699).]

1. В книга ХХ, глава 9, точка 1 от своите „Юдейски древности“ Йосиф Флавий пише:

„Ана получил първосвещенство; той бил твърде необуздан, неимоверно дързък и предан на сектата на садукеите, които били много сурови в присъдите си. . . Тъй като той имал такава природа, след като Фест умря, а Албин още беше на път, използвал случая да събере съдиите и да осъди Яков, брат на Иисус, който бил наричан Христос, заедно с някои други, които обвинил, че уж престъпили Закона, и веднага ги предал да бъдат убити с камъни.“ (Josefus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XХ. cap. ІX. 1. (Flavii Josephi Opera. Graece et latine Recognovit Guilemus Dindorfius. Paris 1865 Volumen І. p. 786).

Църковният историк Евсевий Кесарийски предава същите сведения за мъченическата смърт на епископ Яков, като съобщава причината за нея. Епископ Иаков, който в Новия Завет се нарича брат Господен поради родството му с Иисус Христос, бил убит от юдейските власти, тъй като „имало опасност целият народ да повярва на Исус.“( Eusebius. Kirchengeschichte ІІ. 23. 10. Herausgegeben von Eduard Schwarts. Kleine Ausgabe. 2. Aufl, Leipzig 1914, s. 69).

Евсевий Кесарийски (263–340 г. сл.Хр.) в своята „Църковна история“ цитира обилно автори от първи и втори век, които потвърждават в писанията си събитията от съда и разпването на Христос. Някои от тях са езичници, което потвърждава достоверността на описанията. Например гръцкия историк Флегон от Трал описал затъмнението и земетресението:

„Тя тръгна от източната дъга на слънцето, като продължаваше да съвпада с него до противоположния му край, а след това се върна назад и първо откри не тази страна, която беше закрила първоначално, а нейната противоположна (западната ) страна“.

Което значи, че луната се е движила в този ден обратно на обичайния си ход. Природното знамение нямало равно на себе си.

При последните думи на Спасителя: „Свърши се!“ и след това:“Отче! В твои ръце предавам духа Си!“ страшен гръм и сътресение разтърсва земята. Завесата на Иерусалимския храм се разкъсва и разкрива Светая Светих. Голготската канара се разцепва. На много места около Йерусалим гробовете се разтворили и мъртвите започнали да се явяват тук и там.

Точно този катаклизъм описва хроникьорът на олимпиадите Флегон: „Слънцето помръкнало, земята се разтърсила и мъртвите възкръснали и влезли в Йерусалим да прокълнат юдеите“.

Плиний Млади

“имали навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце и да рецитират на няколко гласа химн, възхваляващ Христос като Бог, и че са се обвързвали с  клетва да не вършат никакви престъпления, а да се въздържат от всякакви кражби, грабежи и прелюбодеяния, от престъпване на клетва или нарушаване на договор, когато дойде време той да бъде изпълнен. След това те твърдяха, че навика им бил да се разотиват и след това да се събират отново в по-късен час, за да се хранят, но с храна обикновена и безвредна.” Писма до Император Траян

Светоний (Живота на Клавдий)

Понеже Евреите постоянно причиняваха размирици заради един наречен Христос, той (Император Клавдий) ги изгони от Рим. (Life of Claudius XXv.4)

Тацит

“Следователно … Нерон обвинил и наказал с най-жестоки мъчения група от хора наречени от обществото Христиани. Христос, от който тяхното име произлиза, е страдал тежко наказание по времето на Тиберий, в ръцете на Прокуратора Пилат Понтийски, и смъртно наказание … като по този начин е било потушено за момент, но отново се появило не само в Юдея,, като първоисточника на злото, но сщо и в Градът.” Анали ( Annals XV.44.2-8)

Лукиян

Християните, както знаете, до този момент се покланят на един човек – извисената личност, която им показа новите им права, и затова бе разпънат. Виждате ли, тези объркани създания, започват със убедеността, че те са безмъстни, което обяснява примирението им в лицето на смъртта и доброволното само-отдаване, което е толкова често срещано явление сред тях. След това, им бе казано, от този, който им даде пръв заповедите, че те всички са братя, от момента в който те се обърнат и се отрекат от Боговете на Гърция и започват да се покланят на разпънатият им магьосник, и да живеят според неговият закон. Всичко това те го приемат на вяра, като в резултат на това, те пренебрегват всички световни блага, като ги считат за обща собственост. (The Death Of Peregrine 11-13)

Целс

Опонен на Ориген – 2ри век след Христа.

Критикува Евангелията като цитира над 80 различни цитата от Библията. Интересното при него е, че той признава , че вярва в чудесата, които Христос бе извършил.