Сам

Сам ли съм? Не съм ли сам? Очевидно и двете. Заобиколен съм от хора. Имам семейство. Имам прекрасни приятели. Познава ли обаче някой сърцето ми? Зависи кой е този някой...   Събираме се заедно. Доближаваме се един до друг. И оставаме отдалечени. В големия град, в огромните блокове, в грандиозните молове сме така близо един до друг и заедно с това толкова отдалечени. В стремежа си да се доближим един до друг, се отдалечаваме повече и повече.   Когато съм сам, се оказва, че не съм сам. До мен винаги стои Един, който присъства навсякъде. И когато погледна към Него, разбирам, че ме познава. Вижда в сърцето ми. Познава го. Познава го по-добре от мен. И разбирам, че ако Го потърся, няма да съм сам никога.   И когато остана сам, самотата си отива. Защото Той е с мен. И разбира сърцето ми. И няма значение дали друг го разбира. Защото Той го разбира. И аз никога не съм сам. Освен тогава, когато обърна гръб на Всеприсъстващия и започна да търся някой друг да разбере сърцето ми. Когато започна да пълня своята самота и празнота с хора и предмети, които не могат да я запълнят. И оставам сам.   Но макар да съм сам, аз не съм самотен, защото има Един, Който е с мен. С Него човек никога не може да бъде самотен. Но без Него си остава сам и самотен дори в най-голямата тълпа.   Но когато обърна очите си към Бога, аз съм в най-прекрасната компания и присъствие. И не искам да излизам от там никога. Тогава сърцето ми е разбрано. Изпълнено. Раздаващо.   "Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Теб.Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял." Пс.73:25