Обещанията в Божия план

Светът, в който живеем, се е изменил до неузнаваемост – за нас. Дали, Този, Който е създал всичко наоколо е “изненадан” или “объркан” от нашите действия? Естествено, че не. Още там в Райската градина Бог не беше изненадан от постъпката на Ева и Адам. Дървото беше сложено на място, достъпно до тях, указанията за ползване на благата и за неползване на единственото дърво бяха надлежно дадени. И те сами направиха своя избор, абсолютно доброволно и с усещане за … вина.   Това правим и ние в обществото си вече хилядолетия наред. В общия смисъл на нещата, човек би се запитал: “Защо светът прави толкова грешки?” В един задълбочен преглед на историята, започвайки от Библията бихме могли да видим ясни отговори и да прозрем повтаряемостта на събития от древността до днес. Целият Стар завет е изписан с истории, които и до днес се повтарят. Наблюдаваме войни в 21-ви век.   Питаме се какво е научило човечеството до тук? Съдим и отсъждаме, без да знаем истинските причини и без да можем да прозрем същността на всичко “зад кадър”. Ние не можем, но Бог може и знае всичко от началото до края. Защо го допуска? Защото … ние (хората) така сме пожелали и решили. Много ясно са ни оставени всички наставления и направления из цялата Библия. Категоричните указания на Исус, са ни зададени в две заповеди:   1. Обичай Бога! 2. Обичай другия както себе си!   Какво точно ние не разбираме? Любовта ли ни води във война или любовта ни кара да грешим всеки път, когато поставяме егото си над другия и над Бог. Това е може би най-големия урок, който учим тук. И Бог изобщо не е изненадан от нашите мисли и действия. По-скоро Той планира нашето израстване като човечество, използвайки всеки един от нас персонално и в комбинация.   Трудно ни е да вярваме, че Бог има най-добрия план за нашия живот, защото нашето “най-добро” е различно от Неговото. И защото ние очакваме всичко да се разреши в наша полза тук, в рамките на краткия ни живот и според светските стандарти, които ни манипулират. Ограничението в мисълта, с което сме дошли да живеем е нашата граница, която сами определяме. Дадено ни е обещание, което е неизмеримо и всеки би могъл да опита от Неговата истинност и сила, ако се довери на Бог.   „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ – Еремия‬ ‭29:11‬ ‭   За съжаление или радост, често, ние търсим помощта Му и протягаме ръката си, точно когато сме изпаднали в състояния на враждебност или опасност от същите хора като нас. Може би, Бог допуска точно това да ни се случи, за да Го потърсим, за да ни отрезви. Изправени на “ръба” ние нямаме много опции за избор – или “скачаме” или “политаме”. А Той е там и ни наблюдава, в очакване да ни “просветне”, когато Духът работи в нас.   „Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.“ ‭‭                                                          Еремия‬ ‭29:12-13‬ ‭   Когато Го потърсим, очакванията ни за помощ може да са толкова огромни, че сами да изпаднем в себеправедност и да Го обвиняваме за забава или за начина, по който Той ще отговори на молитвата ни. Но, когато търсейки Го оставим всичко в Неговите ръце, изпълнени с вярата от обещанията Му и укрепени от безбройните свидетелства в историята, ние ще имаме силите да Го изчакаме да даде най-доброто за нас – в най-точния момент. Той ще ни даде това, което е предопределено за нашия път тук през каквато и траектория да минем.   „И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на мястото от гдето ви направих да бъдете закарани пленници.“ – Еремия‬ ‭29:14‬ ‭   Неговият план е съвършен, обещанията Му са истинни и Неговите действия са премерени и точни. Всичко това можем да разберем, когато се научим да живеем с Него, чрез Него и заради Него Тогава Планът ще има различни очертания за нас и посланията получени чрез обещанията Му ще ни заредят с нечовешка сила.