Велики Понеделник – Защо Христос изгони търговците от храма?

Църквата е нарекла тази седмица  "Страстна".  На старобългарски "страст" е "страдание".  Дните на Христовите страдания от влизането на Спасителя в Йерусалим за Пасха, до смъртта, погребението и възкресението Му, са наречени "Страстна седмица".    Всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.    Посрещнат с ентусиазъм и викове "осанна", тълпата очаква Христос да се запъти към царския дворец и да застане начело, като поведе народа срещу римските поробители.    Вместо в двореца, Христос отива в Йерусалимския храм и го намира както обичайно, пълен с търговци.    Апостол Марко пише следното в 11:15-17: "Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите. И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма. Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи, а вие го направихте разбойнически вертеп?   А Йоан допълва в Йоан 2:17:  "Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде."   Библията не казва, че има нещо лошо по своята същност в плащането на данъци и търговията. Христос нямаше никакви пречки с плащането на храмовия данък. По думата на Исус, Петър хвана риба с монета в устата си, за да плати храмовия данък за себе си и за Него (Матей 17:24-27).   По време на различните религиозни празници, на които хиляди евреи пътуваха до Йерусалим, храмовите власти позволяваха във външния двор на храма да се обменят римски пари за специални монети, които не съдържаха изображение върху тях. Продавачите на животни също стояха там. Поклонниците обменяха пари и купуваха животни за жертвоприношение.    Обмяната на пари на справедлива цена трябваше да се извършва ИЗВЪН двора на храма, но тези одобрени от храма търговци бяха ВЪТРЕ в мястото за поклонение.   Целта на тези търговци беше да извлекат финансова печалба в мястото на поклонение. Гневът на Исус не беше този вид егоистичен гняв, който толкова често проявяваме. Това беше ревността Му, приоритетите да бъдат подредени и Храма да бъде по предназначението си Молитвен Дом, а не пазар за разменна търговия.   Обменителите на пари затрудняваха обикновените хора да се покланят на Бог. Външният двор беше пълен с блеещи агнета и продавачи, които продаваха стоките си, както и хора, разменящи пари. Никой не беше ФОКУСИРАН в поклонение към Бог.   Исус говори за тялото си като за храм. Трите дни, които той спомена, се отнасят до неговото възкресение на третия ден. ИСУС БЕШЕ РЕАЛНОСТТА, към която сочеше храмът.   Апостол Йоан Богослов пояснява в своето евангелие Йоан 1:14:    "И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина"   Днес Бог не живее в сгради, а в сърцата на Своя народ. Когато дойдем да се покланяме на Бог, трябва да оставим настрана всичко, което отнема вниманието ни.   По времето на Исус хората пътуваха с дни, за да посетят храма, където обитаваше Божието присъствие.  Ако си  християнин, тялото ти е станало храм на Светия Дух.   „Или не знаете, че тялото ви е храмът на Светия Дух, който е във вас, Когото имате от Бога, и не сте свои? (I Коринтяни 6:19).   Ако наистина вярвате, че тялото ви е храмът, в който обитава Божия дух, как реалността на Божието присъствие се отразява на вашите мисли, поведение, работа и отдих в ежедневието?   Днес е ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК, нека да сложим приоритетите си в ред и да се поклоним в сърцата си на Спасителя.                Божият Син заслужава!