Велика Сряда – предателство или покаяние

Противопоставянето, което този ден носи е това, което и днес ние виждаме в живота си. Едни се разкайват и продължат напред в опит да оставят назад и забравят дела, които ги карат да се срамуват, а други заслепени от собствените си грешки и объркани от изкушенията на дявола - затъмняват душата си, поддавайки се на предателства.    Срядата преди възкресението ни разказва няколко истории. Тази за жената, изляла скъпоценното миро върху главата на Исус и избърсвайки го със собствените си коси, сякаш се е опитала да “измие” собствените си грехове. И от друга страна, научаваме за решението на Юда Искатиотски да направи най-голямото предателство в човешката история.    Скъпо струващото миро и неговото “похабяване” (според някой) е въпрос, който и днес вълнува много хора, когато трябва да вземат скъпо струващи решения.    Кое е важното, когато искаме да отдаваме и да засвидетелстваме почит? Дали добре прецененото подаяние или даването от сърце на всичкото, което можем да притежаваме?    Въпроси, които може би, рядко си задаваме, защото сме подвластни на модерните си възгледи. Ако и когато решим да даваме благодеяния, добре е да го правим без да обмисляме ползите за себе си, а да се водим от нуждите на другия, както и да осъзнаваме превилегията, че точно ние можем да откликнем в труден  момент на нуждаещ се човек.    „Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам,“ заявява Христос в Матей‬ ‭26:11‬ ‭   Предателството, което Юда извърши за 30 сребърника в същия този ден е, пословично и е описано подробно в Словото, за да служи за наше изобличение и наставление  (Матей 26; Марк 14; Лука 22).   В обществото сме приели за нормално да  обсъждаме предателствата, които са направени към нас или към някого - от друг човек. Какво можем да кажем за тези предателства, които ние самите сме извършили..? Намираме ли сили да говорим за тях открито, за да поискаме прошка от предадения, от себе си и най-вече от Бога?    Осмисляме ли “дребните неща”, с които отстъпваме пред съвестта си и правим “малките” компромиси ?  Обсъждаме Юда .. а себе си ..?    Въпроси, които ни носят дискомфорт и може би развалят усещането за празника, но важността на техните отговори е това, което имаме нужда да осмислим и разберем. Тези Велики дни от Страстната седмица са най-подходящото време за тези тежки размисли. Може би, споделянето на тежестта от този кръст ще ни направи още малко повече съпричастни към страданията на Исус и ще ни даде мощна вътрешна мотивация за духовна промяна.    Понякога се страхуваме от това, че толкова много грешни ходове сме направили и толкова “черни” точки сме събрали, че не виждаме смисъл да се ровим във времето си назад. Това е голямата заблуда на дявола, който иска да ни обърка и ни подвежда в трудни за нас избори. Веднъж осъзнали смисъла на голямата жертва на Исус, ние ще усетим стойността на Неговата любов. Тогава с повече готовност ще влизаме в трудностите и ще правим правилен избор между предателство и покаяние.    Бог е верен да ни прости и вече ни е простил там на кръста. Отговорността за нашите последващи предателства стои в нашето сърце и в готовността ни за покаяние и молитва.    „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ ‭‭Римляни‬ ‭8:38-39‬ ‭