Кръстът е победа

И отново е Велики петък. Поне на Изток, в православния свят.   Наричат го още Черен или Разпети Петък, а ако тръгнем да го превеждаме от английски, даже и Добър/благ/хубав/полезен/приятен/достатъчен/истински петък (Good Friday).   Денят е част от една, единствена по рода си в историята на човечеството Страстна седмица. Представяте ли си как едно страдание само за няколко века променя своето значение и днес вече никой не помни истинската му същност.   Използвана основно, за да опише страданието за древните българи, днес думата „страст“ по-скоро се асоциира с горещо желание, което в по-голямата си част е свързано с негативни елементи или по-скоро пороци.   Колцина днес изпитват страст към четеното, към вършенето на добри дела, издигане и почитане на ближния. Но ако наистина се върнем към оригиналното значение на думата и библейския текст, ще трябва да признаем, че и двете са точно на своето място.   В Йоан 13:1 четем, че Исус, който беше изпратен със специална мисия от Неговия Отец, „като беше възлюбил Своите, до край ги възлюби“. Последва миенето на краката на учениците, сред които имаше предател или син на дявола. Очевидно това не попречи на Божия Син да покаже любов. Няколко часа след това този, специалният, който натопи залъка си в блюдото заедно с Христос, Го целуна, за да Го открои в тълпата.   После се започна един уникален по рода си в историята на човечеството съдебен процес, стартирал през нощта, при участието на лъжесвидетели, плесници за един невинен и „смъртна присъда“, издадена от завист.   Питам се, ако не беше страстта на Бог Отец в нейния съвременен смисъл (гореща любов) и готовността на Неговия Син да изпие чашата докрай, като понесе страданието, къде щях да съм аз сега и каква щеше да е съдбата на всеки от нас. При Бога обаче няма случайности. Както Той в началото каза и стана светлина (Битие 1:3), така и в по-следващ момент от човешката история Той отново проговори и Неговият Син дойде с готовност, за да изпълни волята Му (Псалм 40:8).   Само 33 години по-късно, защото явно толкова бяха достатъчно, часът настъпи и Велики петък изяви пред света какво означава съвършеното покорство на Божия Син към Бащата и безмерната любов на човека Исус към Неговите събратя.   Наистина нямаше друг начин. След хилядолетия на човешка история, в които хомо сапиенс избираше да се проваля отново и отново заради своя бунт за независимост, Бог изпълни обещанието Си, дадено на Адам в Едемската градина след Грехопадението: „Тя ще ти нарани петата, но ТИ ще му счупиш главата“ (Битие 3:15).   След великия потоп, Вавилонската кула, Содом и Гомор, избирането и провала на Божия народ Израел да бъде светлина и стотиците избити пророци, Синът на Бога Сам избра да бъде издигнат от земята, за да привлече всички при Себе Си (Йоан 12:32).   Знаем толкова много, че даже нямаме нужда от проповеди за Разпети петък. Може би, всеки, когото спрете на улицата, ще знае какво се празнува днес. Мнозина ще носим кръстове на врата си, за чието значение може би често забравяме.   За мен кръстът е не само любов. Той е победа. Не само победа на Христос над смъртта, греха, сатана и ада.   Аз избирам дали Неговият кръст ще бъде моя лична победа. Победа над моите низки страсти, желания и планове, които ще ме отдалечават от Него.    Победа на Христовата сила, на която съм дала място в живота си, след като самата аз съм застанала на кръста.   Бог възлюби.   Божият Син избра да остане на кръста, не да слезе от него.   Аз избирам да възлюбя не само Христос победителя, Който да ме избавя, изцелява и прославя, но и да понеса кръста на позора, срама, унижението, отхвърлянето и смъртта, за да се увенчая с победа.   Може да не е днес. Но аз не съм от този свят. Само минавам оттук.   Аз съм странен, аз съм пришлец тук. Мога да остана само една нощ. Не ме забавяйте, аз отивам там, где тече вода на живота. Аз съм странен, аз съм пришлец тук, мога да остана само една нощ.