Великден – Великият Ден

Великден е различен празник. Ден, на който децата се радват, а ние се потапяме и вкусваме от неговата пълнота и благодат. Но има и хора, които празнуват главно яйцата и козунаците, а за други е просто почивен ден. И все пак защо почиваме и какво празнуваме? И с какво трябва да е по-различен един ден, за да се нарече Велик?   Исус Христос възкръсна от мъртвите! Исус Христос победи смъртта – нещо безпрецедентно, което никога не се е случвало в човешката история преди това. Съвременниците на Исус не са можели да си го обяснят, нито ние днес можем да го проумеем. Фактът на възкресението е сериозно, невъзможно предизвикателство за човешкия ум. Защо Господ реши да предизвика човешката логика с нещо толкова драстично, с което тя не може да се справи по никакъв начин? Може би, за да ни покаже, че вярата и познанието на Бога са достижими само за отвореното човешко сърце. Логиката не може да се справи, безсилна е.   Ние сме хора, обикновени човеци, гости в този физически свят със скромната гледна точка на прашинки във вселената. Знаем от опит, че смъртта е точката, края, финала на всичко. Свидетели сме през целия си живот на това – тя неминуемо идва. За всички – и за растенията, и за животните и за хората. Никога не сме били свидетели на изключения. Смъртта е неумолима и се придвижва със скоростта на времето. Всеки земен ден ни приближава към нашата собствена смърт. Това ни плаши, обезсърчава, дори отчайва. Какъв е смисълът на всички усилия през живота, след като идва неизбежният край? Независимо дали си признаваме или не, смъртта хвърля сянка върху всеки оптимизъм, желание да съграждаме и да се усъвършенстваме. Нейната предопределеност ни преследва и в повечето случаи предпочитаме да не мислим, нито говорим за нея. Страхуваме се – толкова е нормално и човешко!    Съвременниците на Господ Исус Христос, Неговите близки, учениците Му също се страхуваха. Те бяха точно като нас – вярваха в Него, следваха Го, но въпреки това смъртта ги плашеше, защото от опит знаеха, че е безвъзвратна. Въпреки, че бяха предупредени, че Господ ще бъде разпънат и на третия ден ще възкръсне, те не можеха да осмислят тази информация, нито да я приемат. Три от евангелията ни разкриват как ангели съобщиха изненадващата вест за възкресението:   Матей 28: 5: „...Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма го тук, защото възкръсна...“     Марк 16:6: „...Не се плашете, вие търсите Исус, Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна. Няма го тук!...“   Лука 24:5: „И обзети от страх, те наведоха лица към земята, а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? Няма го тук, но възкръсна...“   В четвъртото евангелие, Йоан свидетелства как Мария видя с очите си живия Исус:   Йоан 20:13-14: „И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не зная къде са го положили. Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои...“   Писанието ни разкрива чудото на Възкресението и вече няма причина да се страхуваме –  Исус Христос победи смъртта.   В Римляни 8:11 четем: „И ако обитава във вас Духът на Този, който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа си, който живее във вас.“   А в I Коринтяни 15:55 Павел пита: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“   Възкресението контрастира и блести на фона на смъртта и безнадеждността. Докато смъртта е резултат от човешкото падение с всички последствия, произтичащи от това, възкресението е триумф на Божията сила! Смъртта е символ на нашата окаяна, тленна, човешка природа. Възкресението е утвърждаване на Божието върховенство. От смъртта се страхуваме, а възкресението ни прави дръзновени! Възкресението отрича необратимостта на смъртта и връща жизненонеобходимата надежда на възлюбеното от Бога човечество.   На нашите географски ширини Великден е през пролетта – най-подходящото време! Цялата природа разказва за чудните Божии дела и излъчва надежда. Сухите дървета разцъфват и се разлистват, земята се стопля и постепенно възвръща волята си за живот. Цялото създание по своя си начин шепне и напомня за чудото на възкресението. Ние, които сме повярвали и познаваме Исус Христос, разбираме този шепот, в сърцата си знаем и очите ни се радват на всички малки знаци, оставени ни от Господа! Всеки изгрев напомня за възкресението, всяко разцъфващо цвете, всеки новороден живот. Цялата природа непрестанно ни напомня, че смъртта е победена, че Бог държи цялото създание в ръката си, че Великден е Велик ден.