Между разпятието и величието
Велика събота е. Ден, който в днешните времена сме благословени да изживяваме в подготовка за Празненството. В дните на Христовата смърт това е бил тъжен ден, в който сълзите и оплакването на жените, мълчанието и отчаянието на апостолите са се сблъс…
Между разпятието и величието
Велика събота е. Ден, който в днешните времена сме благословени да изживяваме в подготовка за Празненството. В дните на Христовата смърт това е бил тъжен ден, в който сълзите и оплакването на жените, мълчанието и отчаянието на апостолите са се сблъскали в противоречие на всичко, което хората Му са очаквали, след Неговото царствено влизане в Йерусалим.
Очакванията за освобождение и вечно царство винаги са според нашите земни схващания, такива, каквито светът изгражда в нас, според моментната властваща сила. В дните до разпятието Исус е предавал цялото учение, което е нужно за нас, за да можем впоследствие да го запечатаме като Истина след Неговото Възкресение - потвърждение.
Възкресението слага край на съмнения и колебания, дава вътрешна сила и укрепва духа на всеки, който Го познава. Времето между разпятието и възкресението е времето на онази невидима битка, в която Исус завинаги победи смърта. Освобождавайки ни от ада, Той разчупи оковите му и взе ключа на “тъмницата”.
„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата” (1 Петрово 3:18-19).
В очакване на Възкресението в днешни дни, ние сме истински благословени да изпитваме тръпнеща радост и надежда, които са потвърдени и защитени от нашия Господ. Той победи смърта, за да можем ние да живеем духовно свободни и пълноценно да минем през живота си тук.
Колко силна е тази битка във времето между разпятието и величието, което Го очаква?
Ние едва ли някога ще можем да разберем … Но Неговото завръщане и насърчаване да Го следваме, ни дава сили да водим вътрешните си раздиращи ни понякога битки и да се надяваме на победа. Бог е верен за вечни времена и Той ни води и укрепва.
„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петрово 5:10).
В момент, в който сме много наранени, когато егото ни крещи отвътре и дяволът ни нашепва с подвеждащия си глас - да отвърнем, да се засегнем, да отмъстим, да нападнем, да се .. “защитим”, тогава нека се сетим за Неговата битка там при портите на ада. Когато успеем да овладеем вътрешните си терзания за отмъщение и обида, когато загърбим собствената си справедливост и правота, отдавайки себе си в полза на другия, следвайки принципите на Господ, тогава ще можем да прозрем разчупването на оковите, ще предусетим сладостта от победата над злото и ще разсеем тъмнината в себе си. Исус дойде и даде примера Си, за да имаме куража и надеждата да водим неземните си битки, през светските си преживявания.
„Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:5-8).
За да се опитаме поне малко да прозрем болката, терзанията, които Исус преживя в тези три дни, нека позволим да бъдем изпитани, да разпънем на кръст собствените си чувства и мисли и да преборим гласа на врага в нас. Не сме сами в тези битки, Бог е изпратил тогава Исус, а днес Духът Му е с всеки от нас, за да побеждаваме във всяка благословена за душата ни битка и отстоявайки да извоюваме победа.
„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса” (Деяния 3:19-20).
Усещанията, които получаваме между разпъването и успеха е това, което ни прави по-уверени и силни, за да отстояваме себе си и да усъвършенстваме духа си. С Негова помощ, за Негова слава можем да усетим вечичието на Неговата жертва и да храним вярата си и надеждата за вечните дни.
„Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (1 Петрово 2:21).
