Исак Нютон, Библията и храмът на Соломон

Саул Кулок, учен с много изследвания и патенти, използва своя математически гений, за да изучава Библията. В храма на Соломон той намира доказателства, че научни принципи са описани със забележителна достоверност. Кулок вярва, че тези данни са били използвани от сър Исак Нютон, за да положат основите на съвременната наука.   Исак Нютон е британски учен от 17-ти век. Като математик, астроном, писател и физик, той е един от най-забележителните учени на своето време. Заедно с това Нютон е бил теолог – автор на богословски книги, изучавал Стария завет на Библията в оригиналния език – иврит. Най-впечатляващото е, че той е бил смирен и ревностен християнин, заедно с научните си изследвания, той открито е изповядвал своята вяра.   В своя труд „Хронологията на древните царства“, публикуван след смъртта му през 1728 г., в глава V: „Описание на храма на Соломон“, Нютон включва свои собствени подробни чертежи на Соломоновия храм.   Изследванията на Нютон за Соломоновия храм   Ученият Саул Кулок – аржентински евреин, изучава делото на сър Исак Нютон и продължава изследванията му. „Нютон прекарва много години в анализиране на свещения „дизайн“ и метричните свойства на Първия храм в Йерусалим, известен също като Храма на Соломон“. Кулок казва. „Вярвам, че при проектирането на Соломоновия храм Нютон е търсил свещени геометрични пропорции, свързани с научните принципи“.   Кулок открива някои от тези геометрични пропорции. Той прави проучване на „бронзовото море“, месинговия басейн, който се намираше в югоизточния ъгъл на двора на храма, описан в 3-та книга на Царе 7:23-26:    Тогава направи излят от бронз водоем като море – от единия му край до другия имаше десет лакътя в диаметър, а пет лакътя беше висок. И мерилна връв тридесет лакътя можеше да го обхване околовръст. Под извития му ръб имаше орнаменти във вид на цветни пъпки по десет на лакът. Те бяха наредени в два реда около водоема от всички страни и бяха излети заедно с него. Той стоеше върху дванадесет вола – три гледаха към север, три гледаха към запад, три бяха обърнати към юг и три гледаха към изток. Водоемът лежеше върху тях, а задните им части бяха обърнати навътре. Дебелината му беше една длан, а краищата му бяха направени като чаша, във вид на цъфнала лилия. Той побираше две хиляди бата вода. (Новият превод на ББД 2013)   Водата е използвана за измиване на свещениците преди службата. Според Библията той е бил висок пет лакътя, десет лакътя в диаметър от ръба до ръба и тридесет лакътя в обиколка.   „Това е точно свързано с размера на земята“   „Преобразувано на пропорциите на Бронзово море, както са дадени в Библията, са пропорционални на размерите на земята“, анализира Кулок. „Това се основава на лакътя на Мойсей, който е в основата на размерите на Бронзовото море. Пропорциите на Бронзовото море ни показват, че лакътят на Мойсей е точно 523 милиметра. Този Моисеев лакът е свързан точно с радиуса на планетата, който съответства на меридиана. Това е точно математическо съотношение 1 към 10 милиона от размера на Земята“.    Кулок вярва, че тази точна връзка между библейското оразмеряване на Бронзовото море е довела до това Нютон да ги използва в своите изследвания.   И още едно прозрение   „Проекцията на капака, покриваща Бронзовото море, има геометрична връзка с нашата планета. Капакът стърчи от Соломоново море като обърната купа. Проекционният ъгъл на капака е точно 8,00895975 градуса, което е математически свързано със средната стойност на наклона на земната ос“.   Саул Кулок обяснява: „Като цяло виждаме, че дизайнът на храма е математически пропорционален на движението на света. Това свързва дизайна на храма с историята, с миналото, настоящето и бъдещето, и с географията на Израел. Всичко е свързано“.   Учете се от Библията   Кулок продължава: „Дори измеренията, използвани в Библията, всички са свързани с човешкото тяло. Лакътят е дължината на предмишницата. Това звучи субективно и дори случайно, но показва, че човешкото тяло е свързано с храма и дори с размера на земята“.    Кулок вярва, че неговите научни открития, основани на Библията, могат да бъдат водещ принцип в науката. „Тъй като храмът и Библията са толкова присъщи на природата на света, науката ще може да научи много повече за света, ако интегрира Библията в изучаването на природния свят“, препоръчва Кулок. „Основата на съвременната наука, създадена от сър Исак Нютон, може би е направила това. Ясно е, че той е изучавал Писанията. Той може дори да е основал голяма част от своите научни проучвания за гравитацията върху изследванията си на Храма. Той може да не е успял да определи количествено тази връзка, но аз го направих и връзката е очевидна“.   (Бел.прев.) През годините на отминалия режим в учебниците по физика темата за вярата на Исак Нютон беше напълно прикрита, но за научния елит на онова време, не беше тайна. Водещият  съветски учен академик Сергей Вавилов (1891-1951), задълбочен изследовател на Исак Нютон, председател на Руската академия на науките, носител на най-високите държавни отличия, пише в книгата си „Исак Нютон“:    „Безспорно сър Исак Нютон можеше да постигне значително по-големи постижения в областта на физиката и математиката, ако не отделяше голяма част от времето си в четене и изследване Писанията на Библията, отколкото за научните си изследвания“.    Книгата е издадена на български език през 1965 г. и все още може да се намери в антикварни книжарници.    Но днес ние можем да бъдем напълно уверени, че цитираното заключение на акад. Сергей Вавилов е напълно погрешно. Бог винаги благославя тези, които са верни свидетели на своята вяра.   "И каквото си чул от мене, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат". 2 Тим. 2:2.     Публикация в: livenet.ch Превод: п-р Бедрос Алтунян