Празниците, които Бог мрази
"Мразя, презирам празнуванията ви, и няма да благоволя в тържествените ви събрания."
&nb…
"Мразя, презирам празнуванията ви, и няма да благоволя в тържествените ви събрания."
Амос 5:21
Така започва един от най-смразяващите пасажи в Писанието, с Божиите думи, изречени от пророк, избран да ги прогласи, колкото и да му беше трудно и неудобно. Празниците по повод исторически събития са времето, когато народът си припомня Божието благоволение към него, героизма на предците му и надеждата, че Бог ще продължи да бди над него за добро.
Но ето, че в горния пасаж пророкът разкрива, че Бог дълбоко е отвратен от това припомняне на миналото през призмата на настоящите събития. Чрез пророка Бог казва на Своя народ: "Отмахни от Мене шума на песните си, защото не ща да слушам свиренето на псалтирите ти" (Амос 5:23).
Защо? Защото липсва приемственост в етичния избор между поколението, участвало в историческото избавление и хората, към които се обръща пророк Амос. Това превръща празника в нелегитимен, в пародия и гротеска.
Злото в настоящето има силата ретроспективно да преобръща смисъла на миналото. 25 и 26 стих на същата глава от Амос показват нов прочит на миналите събития именно през настоящото доминиращо зло.
Бог задава риторични въпроси на Своя народ посредством известния в библейската херменевтика литературен похват, наречен "пророчески диспут". От въпросите лъха горчива ирония:
"Доме Израилев, на Мене ли принасяхте жертви и приноси четиридесет години в пустинята?
Напротив, носехте царя си Сикут и Хиун, идолите си, звездата на вашите богове, които си направихте."
Така безчестието на настоящото поколение се разпростира върху значението на миналото. А празничното отбелязване на миналата победа над злото само подсилва гнева от настоящото безчестие.
Библейските въпроси са така актуални и днес, стига да съумеем да разчетем техния съвременен прочит и да открием правилните отговори, които Бог очаква от нас.