Кръвта на мъчениците е семето на църквата

Скъпи читатели, имаме удоволствие да публикуваме статията на п-р Бедрос Алтунян, написана по повод публикуваната статия „Последният процес“, част от книгата на п-р Младен Младенов "Епизод на вярата".     Кръвта на мъчениците е семето на Църквата                                                                                                       Квинт Тертулиан, апологет на ранната църква     Няколко месеца след избора, папа Франциск сподели в една утринна литургия: „И днес кръвта на мъчениците продължава да е семето на църквата. Но съществува едно условие: за да бъде свидетелството истинско, то трябва да е безусловно”.   Днес в нашия секуларизиран свят, такова безусловно свидетелство е рядкост. То е само там, където мъчениците на църквата са изправени пред тежкия избор: да останат верни на призванието си, с цената на своя живот.    Благодаря на п-р Младен Младенов за статията „Последният процес“. Спомените за тези събития трябва да останат живи в паметта на нашите църкви.    С Натанаил Цачев се запознахме през 1973 г. чрез п-р Георги Тодоров от Велико Търново, с цел организиране на нелегален младежки лагер. Предоставиха ни старата си селска къща в Троянския балкан около река Бели Осъм. Баща му Васил Цачев и майка му бяха много приветливи и с радост ни оказаха гостоприемство. Натанаил Цачев – наистина „здрав балканджия“, с кротка предразполагаща усмивка, се грижеше всички да се чувстваме добре в техния селски дом. Този спомен от студентските ми години не избледнява и ми помогна да осмисля ценностите в църквата.   С п-р Георги Тодоров имахме тясно сътрудничество в нелегалното разпространяване на Библии и християнска литература, които се приемаха с готовност от всички църкви и деноминации. Той беше не само част от веригата за разпространение, но превеждаше ценни книги. „Обяснена Библия“ дълги години беше единственият достъпен извор на информация за Библията на много пастири и проповедници. Той превеждаше актуални статии, които размножаваше с един спиртокопирен апарат, и ги изпращаше за насърчение.    Днес, когато архивите на ДС са отворени, разбираме, че това активно служение е било обект на специално внимание. Отговорни служители на ДС са събирали чрез наблюдения и технически средства детайлна информация. За голямо съжаление са получавали съдействие и от „прилежни“ информатори вътре в църквата.   Оказва се, че ДС подготвя показен съдебен процес срещу активните сътрудници на „Славянската мисия “ в Швеция, ръководена от п-р Харалан Попов. Докладва се на Политбюро на БКП, че в тази вражеска дейност са включени 52 български граждани от някои части в страната, от които 25 се водят на „различен вид оперативен отчет“.   В стила на предишните „Пастирски процеси“ от 1949 г. партийно-държавните институции обмисляха сценарии за манипулиране на общественото мнение. Привлечени бяха петима обвиняеми. П-р Георги Тодоров е бил подложен на силен натиск да посочи другите сътрудници. Бог му дава мъдрост и сили да устои. Той  имаше разклатено здраве – страдаше от тежко  главоболие. Споделяше, че се чувства здрав само когато е на амвона. Не се оплакваше, беше пословично работлив. Имаше чувство на отговорност за своето служение в църквата и към сътрудниците в тази нелегална дейност.   На 25 октомври 1979 г. в Софийски градски съд бяха произнесени присъди от 4 до 6 години – прекалено строги за подобни обвинения. Това става 5 години след подписването на Хелзинкските документи за правата на човека и гарантираните религиозни свободи.    През времето на комунистическия режим в България не е отпечатана нито една Библия. Световният съвет на църквите подари на българското правителство хартия за отпечатване на 100 хиляди Библии, но съзнателно този процес се протака от властите.     Точно през тези години се води странна кореспонденция между Комитета за религиозните изповедания и Политбюро на БКП. В докладна записка от 1975 г. на Комитета до Политбюро четем: „Известно е, че организаторите на идеологическата диверсия срещу нашата страна искат да се възползват от липсата на библията в продажба, за да оправдаят изпращането на религиозна литература и излъчването на религиозни беседи по радиостанциите. Има сведение, че на Запад са отпечатани 6 милиона отделни части от библията, главно евангелията на български език и се търсят пътища за изпращането им у нас“. (Цифрите са силно завишена от престараване на служителите на ДС.)   След многократни запитвания от международни организации, дискусията на отговорните органи продължава: „Отпечатването на Библията е един сложен идеологически въпрос. То трябва да бъде съобразено с много възможни последици, както отрицателни, така и положителни...Тиражът не трябва да бъде голям. Ще се отпечатат 12 хиляди плюс 5 хиляди луксозни броя, за да се изпращат на Запад и да се дават като подарък на гости на БПЦ. Официално може да се обяви по-голям тираж, с оглед използването на част от получената хартия за други партийни нужди. Цената трябва да бъде висока, разпространението да става само по служебен път под контрола на Комитета по църковните въпроси“. (Запазени са стилът и правописът на държавните документи.)   По-голямата част от неуточнения тираж на отпечатаните Библии остават на склад, а голям брой се раздават по списък на номенклатурни партийни кадри. До църквите не достига даже и по един екземпляр, нито до свещениците, още по-малко до миряните.    В същото това време осъдените за разпространение на Библията излежаваха при строг режим своите тежки присъди. Натанаил Цачев и п-р Георги Тодоров бяха в Ловешкия затвор. Натанаил Цачев умря в затвора 10 дни преди края на наложеното наказание. П-р Георги Тодоров почина скоро след излежаването на присъдата. Този период беше особено мъчителен за него, защото съюзът, в който служеше вярно през тези трудни години, и църквата, на която посвети силите и живота си, се отказаха от него. Това той преживя трудно.   Последната ни среща с п-р Георги Тодоров беше на едно „Агапе“ богослужение в Методистката църква в Шумен. Идваха гости за целодневно хвалебно общуване. П-р Георги Тодоров скоро беше излязъл от затвора. Беше дошъл, защото знаеше, че тук ще срещне верни приятели. Беше седнал в края на салона, до вратата. С голяма радост отидохме да го поздравим. Той спокойно ни каза, че трябва да внимаваме, защото може да имаме неприятности. Дойдоха п-р Симеон Попов и баща ми п-р Гаро Алтунян и го поканиха на амвона и неговото свидетелство стана причина за хваление и благодарност. Той беше радостен от братския прием.    Скоро след това приключи земният му път и беше призован на заслужена почивка. До днес в нас остава споменът от насърчителното общение и чувството на  благодарност, че Бог ни подари възможност да изпълним своя дълг на признателност към един достоен служител на Христовата църква. Имената на мъчениците на църквата не трябва да се забравят. За тях, верните  служители, Божието слово ни съветва:     „Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово, и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.“                                          Послание към Евреите 13:7.