Крайностите на плътта

Отново е понеделник и влизайки в нови предизвикателства е добре отново да си припомним - за какво живеем и днес.  Със сигурност този въпрос ни е често неудобен, а на моменти и може би неприятен. Бих казала, че всеки избира сам за себе си, но в същото време ясно осъзнавам и общата ни зависимост от манипулацията и възпитанието, което някак неусетно налага различни, “нови ценности”. Те неусетно ни променят и в някакъв момент, дори, може да се окажем изгубени за самите себе си.    Затова, може би, е добре да разсъждаваме от време на време по един личен въпрос: “З какво живеем или какъв е смисълът и на днешния ми ден”.  Когато сме болезнено откровени със себе си, ще получим и откровен отговор, който може и да не ни хареса, но пък би ни провокирал да търсим промяна за себе си.  Какво удовлетворяваме повече - плътта или духа си?    Обичайно в ежедневието си сякаш сме по-заинтересувани да угодим на плътта си, защото смятаме, че в тялото е “извора на нашия живот”. Дали е така? Исус учи: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“  (Матей‬ ‭6:25).‬ ‭   Когато достигнем до пълно задоволяване на плътта, можем да разберем нейната вечна ненаситност и неудовлетвореност. Колкото повече ѝ даваме, толкова повече тя ни притиска и ни измъчва в безпокойствата на незадоволеността. Ако не осъзнаем капана, който тя ни поставя, можем да се окажем в пълна крайност, която да ни изцеди и да унищожи душата ни. Истинската смърт е смъртта на душата. Макар трудно да възприемаме имагинерността на това твърдение, когато попаднем в дълбока тъмнина сами разбираме безсмислието на всякакви плътски презадоволености.    Дори когато осъзнаем обсурда на всичките си земни терзания, за нас е трудно сами да преминем на следващо духовно ниво. Нужна ни е помощ Свише и точно поради тази причина Бог често изправя човека до ръба на собственото му безсмислие, за да може да го приближи повече до Себе Си. Той е Този, Който пожертва Сина Си за нас и нашето спасение, но ние сме тези, които трябва да Го потърсим и приемем, за да се спасим реално.    Щедростта на Господ е безкрайна, а милостта Му е вечна и точно те ни вадят от страданията на плътта и осветяват душата ни. Често Духът навестява човек, който дори може и да не Го познава, но това не означава, че веднъж дошъл Той ще обитава в него. За да направим място за постоянно обитание на Духа в себе си, е нужно да се прочистим и да Му направим място. Трудността в това действие идва от личната ни немощ, която е подклаждана от суетите, на които сме станали пленници.    „Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога“ (Римляни‬ ‭8:6-8).‬ ‭   Сами, без Божия Дух, ние не бихме могли да се справим с теготата и зависимостта си от суети и земни немощи. Но Бог е Този, Който ни е обещал помощ и осиновяване и е верен да изпълни обещанията Си!    „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“  (Римляни‬ ‭8:2).‬ ‭ Осъзнали зависимостта си не от плътта, която вече беше победена на кръста и нямаме нужда да се самобичуваме в трудните битки - ние вече с нетърпение очакваме своето новорождение в Духа и се приготвяме за вечен, изпълнен с мир и светлина живот.    „Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир“ (Римляни‬ ‭8:5-6‬). Крайността на плътта е победена и тази победа слага началото на безкрайни в Светлината духовни преживявания и очаквания с Бог.    „Защото с тая надежда ние се спасихме, а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда. Защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме“  (Римляни‬ ‭8:24-25).‬