Невидимият Цар
Данаил 7:13 -14 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.
И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. …
Данаил 7:13 -14 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.
И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е <царство>, което няма да се разруши. (Данаил 7:13-14)
И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. (Деяния 1:9)
Нали знаете, че перспективата е много важна. Погледнато от тази земя, Христос се оттегли. Погледнато от небесата, Христос се възцари над всичко на тази земя.
Най-голямото изкушение в днешно време е да гледаме на света като на място, от което Христос си е отишъл. Тогава властта и народите стават маниакални и обсебени от идеите за себе реализация и собствено величие.
Тогава личностите се чупят и изкривяват под непоносимото бреме да бъдат център на съществуването си, а така и на света. Любовта се превръща във вражда, а приятелствата се разпадат.
Има един Цар, който царува и комуто всяка власт и народ трябва да служат, ако не искат да се извратят. Тоталитаризмите идват точно от обсесията на властта да контролира, определя и владее всичко. Здравословната власт знае, че е ограничена, че има невидима Власт, която е над всичко и чрез която е всичко.
Маниакалните национализми идват точно защото народите виждат в своето величие смисъла на своето съществуване. Не, има един невидим Цар, Който народите трябва да следват, ако не искат да полудяват.
Хората вярват, че те са центърът на живота си и така борбата им е да привличат всичко желано към този център и да го задържат там. Но това е пътят към разрухата и бедствието, защото невидимият Цар е центърът на живота и ние сме създадени, за да се радваме на общуване с Него и на Неговата любов. Така оцеляват и нашите човешки връзки и настойничества.
И така, днес Царят се възцари. От една ограничена, но поддържана от мнозина гледна точка Той изчезна от този свят. Дотолкова, че днес спокойно можем да твърдим, че никога не е бил тук.
От една животворна гледна точка, Той царува над всяка власт, народ и човек и доброто, смисъла и устойчивостта в нашия живот зависят от това доколко можем да се съобразим с невидимия Цар.
Честито възнесение Христово!
Той царува.