Притежанията – благословение и заплаха

„А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“                                                                                                                                                                                                                    Лука‬ ‭18:7‬ ‭   За всеки празник или за насърчение си пожелаваме успехи, придобивки и всякакви земни блага, които реално са ни нужни в пътя тук. Дори много извисените духовно души могат да видят потребността от земната благодат, тя ни е нужна, за да преминем през изпитанията и укрепването на духа ни. Въпросът е по-скоро как и дали приемаме личните си придобивки като нужни точно за нашето духовно израстване или мислим, че това е наградата за нашите усилия в живота, а още по-лошо би било, ако считаме, че някой ни дължи нещо и трябва да получаваме като даденост, която заслужаваме.    Каква е целта ни тук? Дали живеем, за да придобием  материално благополучие, знания, обществено признание или да използваме всичко това в пътя напред и нагоре към вечността?   Замислих се …    Светските ни придобивки - цел или средство са?  Въпрос, на който трудно бихме дали правилен отговор, ако не получаваме знание Свише от Духа. Ние живеем в свят, който е изключително материалистичен и манипулативен, за да ни остави незасегнати от заразата му. Начинът, по който да се измъкнем от схватката му, е да търсим в чистия извор на Словото, където преизобилства от насърчения и наставления.     Светът ни казва:  “Целта, оправдава средствата”,    а Словото Му ни насърчава:    „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.“ Матей‬ ‭6:19‬  и още … ‭ „Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“  ‭‭Матей‬ ‭6:20-21‬ ‭‬‬   Ако се размислим, в светското твърдение също има истина, зависи през от ъгъл ще бъдат разгледано и каква е целта.  Разбира се, ако целта ни е вечността и вярваме в Божието обещание за живот след земния, ние бихме използвали всички средства, за да можем да стигнем до Него. В същото време Исус много ясно ни указва по кой път можем да достигнем заветната цел - вечността.    Остава все пак въпросът за светските ни придобивки - те могат ли да бъдат средство, ако не са нашата цел и как да ги използваме, за да достигнем начертаното от Господ Исус?    Имаме или нямаме - ние сме поставени в ситуацията на личния си земен път с определени изисквания за изчистване и усъвършенстване на най-фината част - духа ни. Приемането с разбиране, че престоят ни тук е за определено време и с определена цел, ще ни разкрие възможностите, как да използваме със смирение всяка наша земна придобивка или недоимък, за да изчистваме фините си настройки и да водим душата си към нейното спасение.    Разбираме ли, че прекаленото “имане” е същото толкова сериозно препятствие и изпит за преодоляване колкото и недоимъкът?    Когато сме лишени от благосъстоянието, към което лично се стремим, в добрия случай изграждаме твърдост в характера си и се каляваме в пътя към нашите постижения.   След всяко макар и малко постижение ние се издигаме отвътре и отвън, но опасността от възгордяване и надменност е твърде вероятна. Когато обаче имаме в излишък, не осъзнаваме, че също имаме нужда от изграждане на характер и възпитаване на лични качества, като смирение, търпение към другите, покоряване на егото си, милост, асертивност и цялата палитра от емоционална интелигентност, която парите не ни осигуряват, а по-скоро ни провокират да се възгордеем.    Със сигурност нашите придобивки и недоимък във физически или емоционален смисъл са средството, чрез което ние можем да постигнем целта и крайната дестинация. Като начало, никой не е достигнал точната цел, ако не я познава. Когато имаме светлината в края на тунела, ние можем да вървим с увереност през тъмнината, дори и да падаме, макар и леко да се нараняваме. А когато знаем, че има Кой да ни насочва и укрепва в моментите на умора, можем да бъдем по-уверени в себе си.    Когато вярваме в Бога, ние се доверяваме и на себе си, защото знаем, че Той е заложил всичко, което ни е нужно, за да извървим всеки труден участък, докато сме тук на земята, чак до достигане на целта.    „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“  (Лука‬ ‭18:7)‬ ‭