Украински капелан спасява хиляди на фронтовата линия

Пътувайки между опасни военни контролно-пропускателни пунктове, украинският п-р Генадий Мохненко знае, че е в постоянна надпревара с времето.   „Опитваме се да евакуираме бягащи хора от малък град на фронтовата линия, директно на фронтовата линия“, казва той.   CBN News наскоро се присъедини към Мохненко в конвой от няколко коли дълбоко в военната зона в Югоизточна Украйна.   „В момента това е особено опасно място“, добавя Мохненко.   От първите дни на войната Мохненко, който е капелан в украинската армия, и неговата група от посветени братя, са спасили хиляди, често хванати в капан между украинските и руските сили.   „Всеки път, когато евакуираме хора, има стрелби и експлозии“, казва Мохненко пред CBN News. Днешната мисия е да се евакуират около сто души от малкия град Орихов, който е под постоянен руски обстрел.   Само на 60 км от големия град Запорожие, Орихов се намира на пътя на руските войски, настъпващи от юг и изток. Украинските власти се опасяват, че ако Орихов падне, Запорожие може да последва.   Засега обаче основната грижа на Мохненко е да измъкне колкото се може повече от тези, които са блокирани.   Докато конвоят пристига в кметството на Орихов, екипът на Мохненко работи бързо, за да вкара хората в микробуси и автобуси.   Руснаците се опитват да влязат в града, а украинците ги отблъскват почти всеки час.   Екипът разтоварва храна, вода и други основни консумативи за тези, които са решили да останат. През цялото време в далечината се чува артилерийски огън.   "В момента линията на фронта не е толкова далеч от тук. Чувате ли го? Минохвъргачката, артилерията? Това е много опасно място", предупредупреждава Мохненко.   По-голямата част от напускащите са жени, деца и възрастни хора.   „Тръгвам, защото тук не е безопасно, непрекъснато се случват експлозии“, каза Анна, жителка на Орихов, пред CBN News.   Роман, друг жител на Орихов, казва, че би останал да се бие, ако не беше контузия на крака, получена по време на руски обстрел.   — Къде да отида с този ранен крак? — пита Роман. „Ако мога, бих се присъединил към армията, но трябва да избягам. Как мислите, че се чувствам, че трябва да бягам от родния си град?“   Роман и останалите засега ще се преместят в Запорожие.   Междувременно Мохненко и част от екипа му се насочват по-на изток, за да доставят още хуманитарна помощ.   Те попадат на подземен бункер в град Хуляйполе, където от началото на войната живеят 38 възрастни и 6 деца.   Бебето Вера е новото попълнение в групата. Тя е родена в бункера в деня, в който започва войната. Всички те никога не са напускали бункера.   "Разбира се, не беше лесно, но къде да отидем?" — пита един жител на Хуляйполе. „Навън постоянно се стреля, навън е страшно, а ние имаме малки деца, така че се крием тук долу.“   Екипът на Мохненко им носи храна, вода и нови дрехи за бебето Вера.   Недалеч от бункера няколко семейства, които са решили да останат в апартаментите си, много от които са унищожени при неотдавнашни атаки, също получават помощ от Мохненко.   Град Хуляйполе е фронтовата линия в източната част на Украйна. Когато войната започна на 24 февруари, това стана нещо като оспорвана област и всъщност днес все още е.   Украинците все още се борят за този град.   Мохненко, използвайки силния си глас, крещи, уведомявайки хората, че екипът му е пристигнал с провизии и че е безопасно да излязат навън.   Миг по-късно те се появяват и получават чанти с храна и други основни предмети.   „Тези хора са страхотни и вършат важна работа, много ви благодаря“, възкликва Вала, жител на Хуляйполе. "Обичам ги всички."   Малко след разпределението на помощта руснаците изстрелват артилерийски снаряд, който удря недалеч от конвоя, докато се връща към Запорожие.   „Това е наистина лудост“, казва Мохненко. "В такива моменти, ръцете ти треперят, сърцето ти бие, не е лесно."   Въпреки огромните рискове, Мохненко казва, че прави точно това, което Бог иска от него в този момент.   „Спасявайте хора“, призовава той.   Източник: CBN News