Археологическа находка удиви експертите

Скелетът на византийски монах от пети век, окован в железни халки, беше открит при скорошни разкопки близо до Еерусалим. Предполага се, че той не е единственият.   Оригинален феномен, открит при разкопки в Ерусалим, е този на човешки скелети, погребани в тежки железни вериги, тежащи десетки килограми. Две такива погребения са открити при разкопки, извършени през няколко десетилетия.   Скелет, окован с железни пръстени, беше намерен в Хирбат ел-Масани, на около четири километра северозападно от Ерусалим, по стария път, водещ от Лод до Ерусалим през Неби Самуел/Наби Самвил. Археологическите останки от църква от византийския период с три апсиди, разкрити тук, вероятно са били част от манастир с пътен хан за поклонници. Предлага се църквата да се идентифицира с църквата "Свети Захарий", построена от свещеника Сабин.   В миналото мястото е било изследвано в картата за проучване на Eрусалим и малки разкопки са проведени от археолога д-р Габи Мазор от Израелския орган по антиките, разкривайки предната част на две от апсидите. Обширни разкопки, извършени на мястото през 2017 г., ръководени от археолозите от Израелския орган по антиките Зубайр Адой и Кафир Арбив и финансирани от Moriah Jerusalem Development Corporation, разкриха голям архитектурен комплекс, включващ манастира и странноприемницата, и най-вече църквата , което дава възможност за разбиране на плана, строителните методи и датировката на църквата.   Човешкият скелет, окован с железни халки около шията, ръцете и краката, е открит в гроб до две малки затворени килии, подобни на ниши, в централната апсида на църквата. Погребаният вероятно е бил монах-аскет, живеещ в или близо до църковния комплекс, който носел веригите като част от своята преданост. Въпреки че откриването на скелет с вериги е изключително рядко в региона, подобна находка беше открита от археолога Елена Коган-Зехави от Израелския орган за антики през 1991 г. в Хирбат Табалия (Гиват Ха-Матос), разположен между Eрусалим и Витлеем.   Монасите-аскети избират да практикуват лишение, като живеят в уединение и се оковават във вериги в затворени килии. Тази форма на аскетизъм възниква в Сирия през четвърти или пети век и е добре документирана в исторически източници. Археологическите доказателства показват, че тази практика се е разпространила най-малко на юг до района на Ерусалим.   Откриването на погребаните монаси, облечени във вериги, повдига въпроси относно човешката психология. Как и защо тези монаси доброволно издържат тежестта на тежките вериги толкова много години? Какво ги е мотивирало да предприемат такава екстремна постъпка?     Снимка: Асаф Перец, Израелски орган за антики