Авторитет ли?

Дали осъзнаваме трезво, че все повече не зачитаме авторитетите над себе си? Замисляме ли се защо? Светът ни манипулира и подвежда в посоката на “равенството” - една изключително подвеждаща и опасна идеология. Равенството е относително понятие и е в пряка зависимост от множество физически, социални и духовни фактори. Сякаш “някой” умишлено създава и разпространява тази концепция с определена, разрушителна цел. От няколко години наблюдавам това и сякаш съвсем ясно започвам да разбирам същността и причината за това разрушение.  Когато елиминираме йерархията в семейството, на работа и в обществото си, ние сякаш създаваме “организиран хаос”. Наричам го “организиран”, защото виждам в него - цел за незачитане на авторитетите, а е “хаус”, защото цели да ни дезориентира и демотивира. В крайна сметка, това види до въздигане на всеки в собствените му очи и идеята, че “Никой не може да ми каже - кой съм аз и как да се държа…”, е вече съпътстваща част от ежедневието ни.    Защо и кому е нужно това?  Нищо ново не ни се случва тук и сега, ако разгледаме древността, ще видим многобройни подобни примери още в старозаветната история. Хората са търсили равенство с Бога още от създаването на света. Ева е била подлъгана, затова и убеждава Адам да изядат забранения плод, който да им даде знания, колкото има Бог.  А хората във Вавилон решиха да си построят кула, която да стигне до небето и може би да се изравни с Бога. Хората винаги са търсели това равенство с Бога и въпреки многобройните несполучливи опити, видимо светът не е научил урока си. Защото има един разрушител и подбудител, който познавайки земните ни слабости, ги използва за собственото ни унищожение.    Бог е верен, да ни се разкрие. Авторитетът на Господа е неоспорим за тези, които Го познават и вярват в Него. Тези, които приемат Неговото върховенство, приемат и зачитат Неговия авторитет. Хората, които все още не познават същността на Бога, са много по-склонни да се поддават на манипулацията за “фалшиво равенство”, както и да търсят изкачването си по “Вавилонската кула”. Самата идея за изравняване на авторитетите, може би, има за цел да ги дескредитира и по-този начин да елиминира най-висшето върховенство. Разбира се, в ежедневието си ние не се замисляме много върху малките стъпчици, с които сами се изкачваме по стълбицата “Вавилонската кула” и сякаш ден след ден неусетно поставяме поредната тухла по пътя към върха ѝ. Опасността, която идва от това крайно безрасъдство е разказана в много откъси от Словото.    В Битие 11:4-8 четем: „И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.  А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.“   Тълкуването и търсенето на отговор е право на всеки, но видимото неразбирателство между хората в днешно време, може да ни накара да се замислим и поне да потърсим аналогия и разумна интерпретация в святите текстове, за да не се поддаваме лековерно на заблудите. Светът е показал (и доказал) в своето съществуване през вековете, как (и че) различните цивилизации са идвали, сякаш от нищото и са си отивали - пак “там”, но винаги е съществувал Авторитет, Който да слага неговото начало и край. Той е Господ и Неговата сила и авторитет са неизменим и и неоспорими, въпреки светските заблуди.    В тази връзка пророк Исая пита: „Дигнете очите си нагоре та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име, чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.“ (Исая‬ ‭40:26) и още‬ „За да видят и да знаят, да разсъдят и да разберат всички, че ръката Господна е направила това и Светият Израилев го е създал.“ Исая‬ ‭41:20‬ ‭‬‬   Най-големият авторитет се полага на Този, Който ни е създал и управлява с висша мъдрост и разум. Предците ни са оставили завета, съхранили са го, за да имаме бъднини, за да сме осветени и просветени. Тези, които са преживели срещата и силата на Неговата мощ, знаят Кого да почитат и Чий авторитет да зачитат със смирение и благодарност, защото са опитали, че Бог е милостив.   Затова Малахия възкликва, задавайки риторичните въпроси: „Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно всеки против брата си та оскверняваме завета направен с бащите ни?“ Малахия‬ ‭2:10‬ ‭‬‬, а псалмопевецът призовава: „Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му. Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление. Славословете Го и благославяйте името Му. Защото Господ е благ; милостта Му трае до века и верността Му из род в род“ (Псалми‬ ‭100:3-5).‬ ‭