Бебето, което промени света

В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. И ето, пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.  Лука 2:8-11   Разказът на Брет Харт „Късметът на ревящия стан“ описва живота в една мина по време на треската за злато в Калифорния. По това време Ревящият стан е бил една от златните мини с най-нечовешки условия за живот. Тя била известна с това, че в нея ставали повече убийства и кражби от всяко друго място. И сред всичките мъже там живеела само една жена. Тя умряла при раждане.   Мъжете взели бебето, сложили го в кутия и го увили в стари парцали. Когато погледнали към бебето, решили, че не изглежда добре в тези стари дрипи, затова изпратили един от мъжете в града да купи бебешка кошарка от палисандрово дърво. Когато положили увитото в стари дрипи бебе в кошарката, пак не им харесало, затова изпратили друг мъж в града да купи хубави пелени от коприна и дантела. Положили бебето в кошарката от палисандрово дърво и го увили с пелените.   Сега бебето представлявало чудесна гледка и те доволни направили крачка назад да му се полюбуват. Но тогава един от тях забелязал колко мръсна била стаята. Тогава тези здрави и корави мъже се хванали за работа. Изциклили паркета, измили стените и тавана, почистили мръсните прозорци и поставили завеси. Най-после стаята добила приличен вид за едно бебе.   Тогава те осъзнали, че бебетата се нуждаят от много сън, затова се наложило да престанат да говорят гръмогласно и да преустановят пиянските си свади. Трябвало да променят навиците си на пиене. Взели да изнасят бебето с кошарката му и да го поставят на входа на мината, за да могат да му се любуват в края на деня. Тогава някой забелязал колко мръсно било наоколо, затова посадили цветя и превърнали мястото в чудесна градина. И когато миньорите отивали до кошарката и бебето хващало пръстите им, те забелязали колко мръсни били техните ръце. Много скоро запасите от сапун и принадлежности за бръснене в смесения магазин били изчерпани. Нищо вече не било същото в Ревящия стан. Раждането на едно бебе променило всичко. Това бебе така докоснало всеки миньор, че променило атмосферата в целия лагер.   Днес празнуваме раждането на едно друго бебе и неговото въздействие върху Ревящия стан, с други думи, върху света, в който живеем. Библията казва, че животът вече няма да е същият след раждането на бебето от Витлеем. Ангелът се яви на пастирите и им „благовести голяма радост, предназначена за всички хора“ и след това ангелският хор запя „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (ст.14)   Раждането на това бебе не беше само за малцина избраници. Той се роди за всички хора. Той се роди, за да донесе мир и радост в сърцата и живота на всички хора на земята. Поради това събитие, случило се преди 2000 г. в смирените ясли в едно невзрачно градче в дълбоката провинция на Римската империя, оттогава насам светът е променен. Това не беше обикновено раждане. Това бебе не беше обикновено бебе. Това бебе беше Бог дошъл на земята. Ангелът каза на Йосиф, че това бебе е Емануил, Бог с нас. Той е Бог в плът. Бог, станал човек, както беше обещано отпреди много векове. Неговото име е „Исус“, което означава „Бог спасява“. Бог дойде на земята, за да промени нашия свят.   Нашият свят прилича толкова много на Ревящия стан.   В Римляни 1:21 четем: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.“ В духовния мрак се разпалват плътските страсти. „И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Яков 1:15).   Грехът държи под контрол живота на хората в нашия свят. От времето на Адам и Ева грехът владее и причинява толкова много болка, страдание и смърт. В България няма военни действия, но ние имаме своя Ревящ стан. Наркотици, убийства, алкохолизъм, престъпност, разбити семейства – грехът сe разхожда необезпокояван в нашия собствен град. Вместо да се съпротивляват на греха и на злото, в своето безумие и извратено мъдруване хората ги прегръщат и казват, че това което Бог и църквата считат за зло е всъщност правилно и добро. Ревящият стан в книгата на Брет Харт не може да се сравнява с Ревящия стан на нашия свят днес.   Именно затова Бог изпрати Своя Единороден Син в света. Той иска да спаси всички, които са хванати в капана на греха и за да стане наш Спасител, това бебе от Витлеем трябваше да умре на един кръст. Той умря, за да ни донесе опрощение за целия ни грях и надежда, че ще живеем завинаги в небето. Той дойде, за да промени нашия свят. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).   Рождествената история за бебето, родено в яслите, сред крави и магарета, за ангелите, прогласили на овчарите къде да намерят бебето, за овчарите, пеещи на улиците по пътя обратно към стадото, след като са видели бебето Исус – това е прекрасна история, която пленява сърцата както на деца, така и на възрастни. Но тази история не е включена в Библията заради нейното вълшебно звучене и за да ни накара да почувстваме вътрешна топлина. Това е разказ, разкриващ сериозното отношение на Бога към греха и неговите фатални последици. Това е история за болката, която Бог изпитва за своите люде. Това е история за това как Бог запретва ръкави и слиза сред всички проблеми на нашия свят, за да направи нещо за него. Това е история за едно бебе, което беше родено, за да донесе спасение и освобождение за теб и мен, като даде живота си за нас.   В една пиеса се задава въпроса „какво направи Йосиф в деня, след като Христос се роди?“ Това е интересен въпрос. В деня, когато Исус се роди, Йосиф най-вероятно е помагал на Мария с бебето. Той е правел всичко възможно, за да облекчи болките на Мария и да се чувства добре бебето. Но какво е правел на следващия ден? В пиесата се казва, че тъй като Йосиф е дърводелец, той е започнал да прави кошарка за Исус. И докато работи, се замисля над случилото се предната нощ и си казва: „Ако се отнасят така с него, когато е бебе, как ще се отнасят с него, когато открият, че е Божият Син?“ И точно в същия момент на пиесата светлините внезапно угасват и публиката може да чуе само чука, който удря по дървото. Как ще се отнесат с него, когато открият, че той е Божият Син? Ще го приковат на кръст.   От самото начало на Рождествената история сянката на кръста пада над яслите. Защото Исус се роди в плът, за да умре и да възкръсне от смъртта. Целта на неговото идване беше да изкупи човечеството от плена на греха и Сатана. Така той изпълни Божието обещание потомъкът на жената да смаже главата на Сатана. (Битие 3:15). Рождество сочи към Голгота. Витлеем направи възможна Гетсимания. Бебето от Витлеем се превърна в Агнец Божий.   Обикновено, когато говорим за смърт при раждане на бебе, ние се натъжаваме. Но когато говорим за смъртта на Исус на Рождество, нашата радост е пълна. Исус умря за теб и мен. Той умря поради нашата греховна природа, за да ни даде прошка.   Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“   Той умря, за да даде на всеки от нас мира, който почива на увереността, че след смъртта ние ще живеем на небето завинаги. Той умря, за да ни промени – да ни даде нов живот и променено сърце. Това стана и в историята на Ревящия стан. Бебето промени живота на всеки отделен миньор. Те промениха начина си на живот, своите навици и поведение заради бебето. Но, някой може да каже: Ревящият стан е измислена история. Тя е толкова отдалечена от действителността. Всичките му обитатели се променят в историята, но виж света днес. Той е такава бъркотия, каквато е бил винаги. Бебето в яслите може да е променило живота на някои хора, но не е променило кой знае колко света.   Историкът Ярослав Пеликан казва: „Бе значение какво всеки лично мисли или вярва за него, Исус от Назарет е доминираща фигура в историята на Западната култура за почти 20 века. Ако беше възможно с някакъв супер магнит да вдигнем от историята всяко парче метал, върху което има някаква следа от неговото име, какво би останало?“ Неговите думи не са преувеличение. Исус и Неговото учение са оказали влияние върху всяка област от живота.   Върху децата В древността децата често били жертвани на идоли или просто оставяни да умрат, особено ако нe са от желания пол. Често били продавани в робство. Но Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях“ (Мат. 19:14). Неговото учение доведе до забрана на тези зли практики и до създаването на приюти. Едно изследване върху влиянието на християнството върху отношението към децата е озаглавено „Когато децата станаха хора: раждането на детството в ранното християнство.“   Жените и робите   Исус се застъпваше за онеправданите и с това вбесяваше силните на деня. Издигането на статута на жените се дължи на включването им в общността от вярващи наравно с мъжете от Исус. Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Неслучайно жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания. Жени бяха и сред най-ревностните му последователи.   Робите, които съставляваха една трета от населението в древността, влизаха в църквите, където робовладелците измиваха нозете им, вместо да ги бият. Епископите са били инструктирани да не прекъсват службата, за да приветстват богат поклонник, но да сядат на земята, за да приветстват бедните. Ап. Павел каза: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус“ (Гал. 3:28). Според писателя Томас Кахил това е първото егалитарно изказване в световната литература.   Образование   Любовта към знанието създаде манастирите, които се превърнаха в люлка на академичните гилдии. Университети като Кембридж, Оксфорд и Харвард са вдъхновени от заповедта на Исус да обичаме Бога с всичкия си ум. Първият закон за обществено финансиране в американските колонии е наречен Закон за стария лъжец Сатана. Той стъпва на убеждението, че Бог не иска нито едно дете да остане необразовано. В древността образованието било запазено само за елитите. Съзнанието, че всяко дете носи Божия образ в себе си помогнал да се пристъпи към постигане на всеобщо образование.   Здравеопазване   Исус показваше загриженост за страдащите, която надхвърляше изискването на закона в древността. Неговото състрадание към болните и бедните доведе до създаване на институции за прокажени – първите съвременни болници. На Никейския събор (325 г.) се взема решение навсякъде, където има катедрала, да се построи и хоспис. Затова на запад дори днес болниците имат имена като „Добрият самарянин“, „Добрият Пастир“, „Свети Антоний“. Това са и първите институции, основани на доброволчески труд и благотворителност.   В древността се почитали много добродетели като смелост и мъдрост, но не и смирение. Хората били разделени на робовладелци и роби. Цицерон е казал: „Разделението трябва да се запази.“ Животът на Исус като слуга, който мие краката на другите довел до превръщането на смирението в добродетел от която всички се възхищавали. Историкът Джон Диксън пише: „Малко вероятно е някой да се стреми към тази добродетел, ако не беше историческото въздействие на разпятието... Нашата култура остава култура на разпятието дълго след като вече не е християнска.“   И не само това. В древността добродетелен бил този, който възнаграждавал своите приятели и наказвал своите врагове. В отговор на въпроса „Какво е най-доброто нещо на света?“ Чингиз Хан отговаря: „Да смажеш враговете си, да ги видиш как бягат пред теб и да чуеш воплите на техните жени.“ Алтернативна идея идва от Галилея. Най-доброто нещо в живота е да обичаш враговете си и да ги видиш помирени с теб. Хана Аренд, първата жена-професор в Принстън, казва: „откривателят на ролята на прошката в сферата на междучовешките отношения беше Исус от Назарет.“   Е, да, ще опонира някой, ама грехът продължава да шества в света и да внася смърт, разрушение и нещастие, както и в миналото. Но ако днес има толкова страдание и болка, представете си как щеше да изглежда света без Христос!   Има поне две причини, поради които злото все още съществува. Първо, макар и победен на кръста, Сатана все още е активен и прави всичко, за да увеличи човешкото страдание. И второ, за да унищожи злото, Бог трябва да унищожи живота. Но Бог е дълготърпелив и много милостив и Той все още дава шанс на милиони да се покаят. И тук именно е нашата роля като църква. Бог изпрати бебето Исус, Исус изпрати Святия Дух, а Святият Дух изпрати нас да продължим Неговата мисия. Наша отговорност е да разкажем за бебето във Витлеемските ясли на възможно най-много хора, за да бъде техният живот променен– на нашите семейства, близки, съседи, колеги и приятели.   Миньорите в Ревящия стан бяха променени и имаха мощно влияние върху останалата част от стана. Не подценявай влиянието, което Бог може да упражни чрез теб, за да внесе промяна в твоето семейство или сред твоята общност. Остави Христовата любов и простителност да бъде изобразена в живота ти и други ще последват твоя пример.   В църквата, където ходех като студент, повярва едно момиче. Нейните родители бяха невярващи и се бяха развели малко преди това. Промяната в нейния живот беше толкова голяма, че скоро след това повярва майка ѝ, а след около година-две и баща ѝ. Двамата отново се ожениха, радостта им беше голяма. След известно време станаха служители в църква. Сега баща ѝ е пастир и променя живота на много хора около себе си.   Нека позволим на Божията любов да ни променя така, че всичко което вършим да е мотивирано от любов. Ако вярваш в Исус, Ти си освободен от товара на миналите грехове, вина и срам.Старото премина, всичко стана ново. Нови желания, нови стремежи и нова надежда мотивират твоите постъпки.   Нека празнуваме раждането на Исус – бебето от Витлеем, което стана Агнеца в Гетсимания и промени сърцата и света. Спасителят, който умря на кръста, е жив и днес! Един ден той ще се върне като Лъвът от Юда и ще съди света (Откр. 5:5).   Днес ние празнуваме раждането на едно бебе – на Богочовека Исус, който промени света. Ако още не си повярвал в него, сега е моментът да го направиш. Исус те обича и те кани да Го допуснеш в своя живот. „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20).   Ако си повярвал в Христос, тогава можеш да се присъединиш към хора на ангелите, които пеят Слава на Бога във висините. Ние имаме Спасител – Христос Господ, който слезе от небето в този свят! Това бебе, повито с пелени и лежащо в яслите дойде, за да донесе Божия мир в Ревящия стан на земята.