БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 2 ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ

Автор: Мелвин Роудс | Превод: Соня Илиева

2. Земята на евреите трябва да бъде възстановена в Близкия изток.

Геополитическият център на събитията в последните дни е Ерусалим и земята около Ерусалим, която много наричат Славната или Свещената земя. Лука глава 21 е паралелна с Матей 24 и съдържа пророчество на Исус в отговор на въпросите на учениците: „кога ще бъде товаи какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това”? (Лука 21:7)

В отговор Исус показа, че Ерусалим ще бъде в центъра на политическите и военни катаклизми, които предшестват непосредствено Неговото пришествие: „А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му… Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано”( Лука 21:20-22).

За хората живели преди век, тези думи биха изглеждали напълно неразбираеми. В древността Ерусалим е превземан безброй пъти, но в продължение на векове от 1517 година градът е в мир на границите на Отоманската империя. Евреите живеят там като малцинство под управление на турците, но през 20 век това положение се променя коренно. То трябва да се промени, за да се изпълни библейското пророчество.

Бог говори чрез старозаветният пророк Захария за да открие много събития от последното време и пришествието. Захария живее и пророкува за Исус 500 години преди Неговото първо идване и въпреки това тази пророческа дава изобилна информация за събития от наше време.

В Захария 12:2-3 Бог казва: „Ето, Аз ще направя Ерусалим горчива чаша за всички околни племена; и когато Ерусалим бъде в обсада, ще бъде и Юда. В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всички народи на света”. А в Захария 12:9 Той добавя: „В онзи ден Аз ще унищожа всички племена, които нападат Ерусалим”.

На пръв поглед тези стихове се отнасят за древни времена, защото Ерусалим е бил поразяван многократно през вековете. Но от глава 14 става ясно, че тук се говори за бъдещи събития, а не за минали. Времето, през което ще се случат тези събития е непосредствено преди идването на Исус.

„Ето, денят Господен иде… Защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, и жените – изнасилвани; и половината от града ще отиде в плен… Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. В онзи ден нозете Му ще застанат върху Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата си от изток и на запад, така че ще се образува твърде голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и половината – на юг” (Захария 14:1-4). Съвсем ясно е, че краят на това пророчество все още предстои да се изпълни.

По-нататък в същата глава четем, че тези нации, които са излезли срещу Ерусалим, ще отиват там от година на година, за да се кланят на царя, Исус Христос (стих 16). Тези глави на Захария са пророчество за събития, които предшестват и включват второто идване на Исус. Един Ерусалим, управляван от евреите е в центъра на пророчеството.

Малко преди Захарий, един друг еврейски пророк на име Даниил, живял по време на пленничеството на евреите във Вавилон пророкува за края на дните. Неговата книга разказва за забраната на всекидневните жертви на евреите (Даниил 12:11; виж стихове 1-13) – първото оскверняване на храма при управлението на сирийския цар Антиох Епифаний през 2 век пр. н.е. В Евангелието според Лука обаче, Исус говори за оскверняване на храма като бъдещо събитие, което ще предшества пришествието (сравнете Даниил 11:31; Матей 24:15). Това означава, че еврейската традицията на жертвоприношения трябва да бъде възстановена отново, което изисква еврейско управление на града.

Преди сто години човек трудно би могъл да си представи подобно нещо поради факта, че независима еврейска политическа сила в Близкия изток тогава просто не съществува. След бунта срещу римляните през 66 г., а след това и през 132г., Юдея в унищожена, а евреите пръснати из Римската империя и отвъд нея. Израел в възстановен отново като държава едва през 1948г. Ето защо, преди век идеята за независима еврейска държава е просто мечта на една малка група зелоти. Отблъскването на турците и превземането на Ерусалим от англичаните през декември 1916г. е стъпка напред към реализирането на тази мечта. Няколко месеца по-късно самото британско правителство обещава възстановяването на еврейската държава на територията на древната земя, населявана векове от евреите. Ще минат още 30 години преди тази мечта да стане реалност. Едва през 1948г. еврейската държава е възстановена водейки войни за своето оцеляване през 1948г., 1967г. и 1973г. и придружени с безбройни терористични атаки и заплахи за унищожение от враждебните съседски държави, решени да я елиминират. Възстановяването на Израел е едно пророчество, което се е изпълнява в наше време.