БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 3. Царят на севера и царят на юга

Автор:  Мелвин Роудс | Превод:  Соня Илиева

3. Царят на севера и царят на юга от края на дните
В Даниил 11 откриваме едно удивително пророчество за двама лидери: царете на севера и юга, управниците на региони, които географски са разположени на север и юг от Свещената земя. За да разберем това пророчество трябва да се върнем към времето на Александър Велики, който в края на 4 век пр.Хр. или около 200 години след  Данаил.
Александър присъства в книгата  Данаил, макар пророкът да не е знаел името му. Бог открива на Даниил, че след Вавилон, Персия ще е най-великата политическа и военна сила в региона, а след нея ще се издигне Гърция. Не е изненадващо, че пророчествата, свързани с издигането на Гърция, визират фигурата на Александър Велики, един от най-големите завоеватели в историята.

В Даниил 8 глава е описан един впечатлителен разказ за сблъсъка между Персия и Гърция. В него символът на рога е елемент на царска власт и авторитет. Персия има „два рога и двата рога  бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израснал по-после”. Това се отнася за Мидо-персийската империя, която обединяване на две нации. Както е предсказано в стих 3, хронологически Персия се е издига след Мидия.

В 5 стих четем за разгрома на Персия от Александър Велики. „И като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше изпъкнал рог между очите си”(стих 5). „Изпъкналият рог” е Александър Велики. Пророчеството за неговата армия, която дори не докосвала земята подсказва невероятната скорост, с която той завладява света. Всичко това постига за много кратко време преди да бъде убит 323г.пр.н.е., едва 33 годишен. Но дори неговата внезапна, неочаквана смърт е пророкувана: „Тогава козелът се възгордя много: но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове” (стих 8).

Когато Александър умира, неговата империя е разделена между четиримата му генерали – четирите „изпъкнали рога” споменати в стих 8. Двама от тези генерали създават свои династии с огромно влияние върху еврейския народ, който географски се оказва между двете провинции контролирани от генералите. Тези две династии са потомците на Целевк, който управлява една обширна територия от Антиохия в Сирия на север от Ерусалим и Птоломей, който управлявал Египет с център Александрия.

Даниил 11 глава е дълго и подробно пророчество за конфликтите между двете династии, за техните царе, които в пророчеството се появяват като „северния цар” и „южния цар”. От голямо значение е, че винаги когато те са в конфликт, потърпевши са евреите. Това продължава от времето на Александър до средата на 2 век пр. н.е., период от почти два века.

След този разказ изведнъж пророчеството  започва да говори за свършека на света. В стих 40 четем: „ И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще налети върху него като вихрушка, с колесници, конници и с много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине. Ще влезе и в славната земя, и много страни ще бъдат опустошени; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците”(Даниил 11:40 – 41).

Последната част на пророчеството на  Даниил за северо-южния конфликт, разказва за сблъсък на  цивилизациите между лидера на европейската свръхсила – възстановената Римска империя (наследник на целевската сирийска династия) – и един лидер, който е наследник на птоломейската династия от Египет, която страна е сега част от ислямския свят. Едва в наши дни виждаме назрелите геополитически условия за този неизбежен сблъсък. Ето още едно пророкувано обстоятелство, което се изпълнява в наше време.