Белите воини
Кокичетата – белите пеперуди на зимата, скъсали пашкула на студената пръст. Разтварят венчелистчета пред очите ми в топлината на споделеното кафе. Подарени от мили ръце на приятел, кацват на масата, в опит да надникнат …
Кокичетата - белите пеперуди на зимата, скъсали пашкула на студената пръст. Разтварят венчелистчета пред очите ми в топлината на споделеното кафе. Подарени от мили ръце на приятел, кацват на масата, в опит да надникнат в сърдечния ни разговор. От радост затрептяват с листенца като бели гълъби. Грациозно прошумоляват между чашките кафе и изтанцуват пролетта пред очите ми.
Ароматът им говори за напоена земя и вкус на прясна зимна трева. Ухание на нежна цветна фрезия. Шептят ми кокичетата чистото слово на предвестника, дошъл чрез сърцето на човек. Малки, верни и безстрашни воини на слънцето!
Белите одежди на хората, пророчески носещи с думите си напъпващата пролет и топло лято. Людете - воини, огласящи с тръбата на Божии глашатаи предстоящата битка, но и предизвестената победа. Дръзналите да оповестят Слънцето на живота ни воини на Христовата църква. Небоящи се от студ, сняг и вятър. Окаляни, защото са размахвали до преди малко молитвен меч с късото си стъбълце. Мокри от напъна да устоят и пробият твърдата упоритост на земната ни греховна природа.
Със сведена снежна главица стоят на пост в зимните градини на мятащото се в безмирие и обърканост човечество. Говорят смирено от тъмната земя с чистотата на белите си одежди. Карат хората да се усмихнат в надежда, защото макар и малки са успели да надвикат тъмнината.
Облекли нежността и любовта на небето, воюват неуморно за Неговото царуване тук, на земята. А после политат като бели пеперуди от букетчетата към очите и сърцата на деца и старци. Мощни молитвени стражи, съблекли страха и срама, наметнали мантията на бяла победа и свята чистота!
Предвестници на победата са воините - кокичета, смели бели пеперуди на човешката вяра в Онзи, Който съблича пашкулите на греха и облича в Своята чиста бяла праведност и хора, и кокичета, и пеперуди!