Без страх от смъртта
„И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.”
&nbs…
„И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.”
(Битие 25:7-8)
Този текст ни учи, че смъртта на един Божий човек е достойна и ценна в Божиите очи. Тези отминаващи във вечността души не страдат подобно на невярващите. Те просто спокойно си отиват при Бога, който ги е повикал.
Светът мрази Божиите хора, гледа ги отвисоко и ги отхвърля. Макар смъртта им да изглежда тъжно, потискащо събитие за света, вярващите отдават живота си, сякаш преминават в един възстановяващ силите, спокоен сън. Когато лягат, за да умрат смъртта се спуска над техните умове и тела като освобождаваща дрямка.
Житейските изпитания са научили християните да са смирени и да живеят в мир с Бога. Смъртта не ги ужасява. Те могат да кажат: „Господ мой и Бог мой, аз съм готов да умра, ако това Ти се вижда угодно”. Но невяряващите са обзети от ужас и безпокойство дори при мисълта за неизбежната смърт независимо на каква възраст са, защото ги мъчи неизвестността.
Това трябва да е урок за нас. Тази мисъл трябва да ни научи да се предаваме на Бога, когато Той ни прозове от това временно съществуване. Ние трябва спокойно да кажем: „Не желая да живея дори миг повече от времето, което ми е определено. Господи Исусе, можеш да дойдеш за мен, когато Ти е угодно”.
Авраам, Божият човек, починал на преклонна възраст, след акто живял един дълъг и пълноценен жиовт. Но къде отишъл Авраам? Мойсей ни казва: „Прибра се при людете си”. Продължават ли да съществуват хората след този живот? Този текст ни казва ясно, че Авраам се е преселил от една група хора при друга, от едно място на друго. Той е забележително свидетелство за възкресението и за вечния живот.
Превод: Радостин Марчев