Библейски принципи за благословен живот (част 4)

Десятъкът
Пастор Николай и Мишел Стефанов

В момента разглеждаме серия от поучения за благословения живот. Миналият път говорих за принципа за първородството и за първите плодове. Някои от вас споделиха с мен това как нещата, за които поучавам идват като ново откровение за вас. Аз осъзнавам, че не за всеки и не всичко е „ново откровение” това, което поучавам и не е нужно да бъде.

Ако ние, християните само започнем да правим всичко, което вече знаем, че трябва да правим, семействата ни, работата ни, взаимоотношенията ни, финансите ни и здравето ни ще бъдат в много по-различно състояние. Вместо да търсим нови откровения, за нас е важно да се върнем към основните Библейски истини и принципи и да живеем според тях. Фокусът на поученията за благословения живот не са парите, а нашето отношение към Бог и за това да Го поставим на първото място в нашия живот.

Както казах и миналия път, парите са инструментът, чрез който можем да видим най-добре дали Бог е на първото място. Както не можем да говорим за температурата без да споменем думата градуси, така и парите, които излизат от портмонето ни показват кои са приоритетите в живота ни. Основният въпрос пред нас е: „Кой или какво е господар в живота ни? Кого или какво почитаме с финансите си?”

Кой от вас тази сутрин ще ми даде 50 лв.? Искам да помоля някой от вас да ми донесе и даде 50 лв. Моля ви само не се карайте кой да ги донесе пръв. Знаете ли защо на … беше толкова лесно да ми даде тези пари? Защото не бяха негови/нейни. Аз му дадох тези пари преди службата и той беше временно настойник на тях и затова, когато ги поисках беше толкова лесно да ми ги даде.
Много по-лесно е човек да даде или да се раздели с нещо, което не му принадлежи, отколкото с нещо, което е негово. Когато видим Бог като собственикът на всичко в този свят, а себе си – като настойниците, е много по-лесно да дадем когато, каквото и на когото ни каже Той.

Днес ще поучавам за десятъка. Десятъкът е нещо съвсем основно, когато става дума за благословения живот. Той е един от най-важните ключове за благословенията или проклятието в живота ни. Малахия 3:6-12: „Защото Аз, Господ, не се променям, затова вие, Яковови чада, не загинахте. От дните на бащите си вие се отклонявате от наредбите Ми и не ги спазвате. Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас – казва Господ на силите.  Но вие казвате: Как да се върнем? Ще краде ли човек Бога?  Вие обаче Ме крадете.  Но вие питате: Как Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да, целият този народ Ме крадете. Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми. И опитайте ме сега в това – казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, за да излея благословение върху вас, тъй че да не стигне място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя и няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно – казва Господ на силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя – казва Господ на силите.”

Едно от важните неща, които този пасаж ни казва е че Господ, Неговият характер и принципи не се променят! Словото Му също не се променя! Когато Той постанови нещо, то остава завинаги.

Едно от извиненията на хората, които имат проблем с даването на десятък е че ние сме „Новозаветни вярващи”, а десятъкът е от Стария Завет. Друго извинение на хората, които не дават десятък е че сега „живеем под благодат”, а десятъкът е част от закона. Следователно, не е нужно да даваме десятък, защото сме свободни от „проклятието на закона”. Третото извинение е, че те дават десятък, но го дават там, „където почувстват, че Бог ги води”.

Разбира се и те не знаят за кой бог говорят, но със сигурност не става въпрос за Богът от Библията, тъй като Той не се променя. Той вече е казал, че десятъкът ни Му принадлежи и че трябва да се дава в Неговия дом, така че не е нужно, след като получите заплатата си или пенсията си, всеки месец да получавате нови инструкции от Него дали трябва да си дадете десятъка или пък къде трябва да го дадете. Бог не се променя!!!

• Десятъкът е още от преди закона.
Авраам е пример за човек, който 430 г. преди Бог да го беше изискал със закон, даде десятък. Бит. 14:17-20: „Когато се връщаше Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в Савейската долина, (която е Царската долина). Тогава и салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хлаб и вино, и го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.”
Аврам не направи това по задължение, а защото вярваше, че това е правилното нещо, което трябваше да направи. Той даде десятъка си от сърце и от благодарност.

• Десятъкът беше и част от закона, даден на евреите.
Впоследствие Бог включи даването на десятък като част от закона. Чрез десятъка трябваше да се издържат левитите, които не получиха наследство като останалите племена, но те бяха призвани да служат в Божия дом и да се грижат за духовните нужди на народа. Левит 27:30: „Всеки десятък от земята, било от посевите на земята или от плод на дърветата, е Господен; свят е на Господа.”

• Десятъкът остана и в Новия Завет.
Исус никога не отмени десятъка. Той дори даде фарисеите за пример на останалите, че дават десятък от всичко. В Посл. към евреите авторът дава пример как Аврам даде десятък на Мелхиседек, който е преобраз на Исус, а някои дори вярват, че е бил Исус. В Евр. 7:8 авторът казва: „И в единият случай смъртните човеци вземат десятък (става въпрос за Левитите), а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее (т.е. Исус).” Т.е., когато ние даваме десятъка си, го даваме на Исус.

Мал. 3:10 е единственото място и десятъкът е единствената област, където Бог не само ни позволява, но и ни предизвиква да Го изпитаме. Навсякъде другаде е заповядано „да не изпитваш Господа, твоя Бог…”, но тук Бог ни предизвиква и ни дава разрешение да го изпитаме. Вие готови ли сте да изпитате Господа в тази област? За тези, които направят крачката да Го изпитат, Бог обещава: „… ще ви разкрия небесните отвори, за да излея благословение върху вас, тъй че да не стигне място за него.”

Колко от вас искат да бъдат толкова благословени, че да нямат място за всички благословения? Колко от вас искат небесните отвори да се отворят над вас и върху вас да завалят благословения?

„Небесните отвори…” – същата дума, която е употребена в Бит. 7:11, когато настана потопа на земята и Бог отвори „небесните отвори”. И тук се говори точно за такова заливане с благословения в живота ни, както водите заляха земята и покриха всичко по времето на потопа. Някои от вас ще запитат дали това обещание е реално.

• Аз и семейството ми сме живо свидетелство, че това обещание е вярно.
• Брат ми и неговото семейство също могат да ви свидетелстват, че и за тях това е вярно.
• Семействата и на двамата братя на Шели могат да ви свидетелстват абсолютно същото.

Аз искрено вярвам, че ключът за това е във вярното даване на десятъка си на Господа. Другото обещание, което Бог дава на тези, които Го изпитат с даването на десятък е, че сам Бог ще смъмри поглъщателя и той няма да може да поврежда рожбите на земята и плода на полето. Колко от вас реално са изпитали поглъщателя в живота си?

• Получаваш заплата, но тя не достига за нищо.
• Слагаш в джоба си пари, но той сякаш е бездънен и само ги поглъща.
• Парите никога не ти достигат до края на месеца.
• Живееш от един заем на друг.

Бог обещава да премахне проклятието и да смъмри този, който идва само да руши, краде и убива. Колко от вас осъзнават, че ние живеем в един проклет свят?

• Оставете градината си без грижи и скоро тя ще се напълни с плевели, без дори да сте посели нито един.
• Оставете млякото на открито и много скоро то ще вкисне.
• Оставете колата си на открито и тя ще започне да ръждясва.
• Спрете да поддържате къщата си и тя ще се разруши.
• Тялото ни колкото и да се грижим за него, безвъзвратно остарява.
• Косата ни побелява и опадва.

Ние се нуждаем от Божията протекция в живота си. В Мал. 3:8 Бог нарича хората, които не си дават десятъка крадци. Как бихте постъпили вие с крадец, който влезе в къщата ви и се опита да ви обере? Всеки, който не си дава десятъка е не само крадец в Божиите очи, но е крадец спрямо Бог (краде от Него) и аз не бих желал да бъда на мястото на такъв човек.

Десятъкът, както разгледахме миналият път, не е само 10% от всичките ни приходи, но става въпрос за първите 10% – първите плодове. Възможно ли е човек да дава 10% от приходите си на Бог и пак да не е благословен? Да. Ако вие поставите Бог наравно с Енергото, ВиК, БТК, данъчното и т.н. и даването на десятък е просто една от поредните ви сметки, много често се получава така, че:
• първо плащаме за храна, за да останем живи,
• после на Енергото, за да не ни спрат тока,
• на ВиК, за да не ни спрат водата,
• на БТК, за да не ни спрат телефона,
• на Данъчното, за да не ни съдят,
• на банката, за да не плащаме лихви или да не изгубим това, което сме ипотекирали

Накрая се оказва, че не е останало за Бог и си казваме: „А, този месец Бог ще разбере. Той може да изчака.” Знаете ли, че когато човек не си дава десятъка на Бог, той пак си го дава и дава дори много повече за други разходи като лекарства, непредвидени ремонти и други непредвидени разходи в бюджета му? Десятъкът е различен от даренията. Той е нещо, което дължим на Господа. Той Му принадлежи и ние сме длъжни да Му го дадем.

За десятъка имаме и специфични инструкции за мястото, където трябва да го даваме. Това е бил храмът в Стария Завет и местната църква в Новия Завет.
Даренията са доброволни и ние имаме правото да решим колко и за какво да даваме. Но, когато става дума за десятъка, ние нямаме правото да задържим нещо, което не ни принадлежи. Ако го задържим, ставаме крадци.

Преди време бр. Трифон беше взел назаем дрелката ми. Представете си, когато ми я връщаше да каже думите: „Ники, искам да те благословя с тази дрелка. Наистина много ценя всичко, което си направил за мен и искам да ти даря тази дрелка.” Той не може да каже тези думи, защото дрелката не е негова. Тя не му принадлежи. Дрелката си е моя и той просто ми я връща.

Десятъкът също не ни принадлежи и затова, когато го даваме не можем да се тупаме по гърба или да се хвалим с това колко много сме благословили Бог и колко сме щедри.

Принципът за десятъка започва още от Едемската градина и от първите човеци Адам и Ева, които живяха там. Бог им даде на разположение цялата градина и всички дървета, които бяха там, с изключение на едно – дървото за познаване доброто и злото. Това дърво принадлежеше на Бог и затова Адам и Ева нямаха право да ядат от плода му. Те можеха да ядат от плода на всички останали дървета, но това дърво беше поставено да стои като белег пред тях в центъра на градината и да им напомня, че Бог е Бог, а те не са. То трябваше да им напомня, че всичко принадлежи на Бог, а те са поставени да бъдат Негови настойници на земята и по-специално в градината. Това дърво трябваше да им бъде белег и да им напомня постоянно, че Бог е в контрол на всичко, а те не са.

В наши дни не всички имаме плодови дървета, но всички имаме пари. Затова Бог е определил десятъкът да бъде този белег за нас, който да ни напомня, че Бог е в контрол на всичко. Когато ние се докосваме до десятъка, или вземаме назаем от него, или решим да го дадем, но не там, където Бог е казал, ние отваряме врата за поглъщателя в нашия живот.

„Когато в третата година, годината за плащане на десятъците, свършиш отделянето на всички десятъци на реколтата си и ги дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат в градовете ти и се наситят, тогава да речеш пред Господа, твоя Бог: Изцяло изнесох от къщата си посветените/святите десятъци и ги дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми заповядал; аз не съм пристъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил; не съм ял от десятъците във време на жалейка, нито съм ги прахосвал за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа, моя Бог; сторих всичко, което си ми заповядал. Погледни от святото Си жилище, от небето, и благослови народа Си Израил, и земята, която си ни дал, както си се клел на бащите ни, земя, където текат мляко и мед.” Втор. 26:12-15

Забележете какво се казва в ст. 12 за десятъка. Той се плаща, точно както плащаме и сметките си, но с тази разлика, че винаги трябва да бъде преди тях. Това не означава, че ако вземете пенсия или заплата в понеделник, до другия понеделник не трябва да пазарувате или да си плащате сметките. Но това, което можете да направите е да отделите десятъка си настрани и тогава да започнете да си разплащате останалите сметки.

В 13 ст. се казва, че той трябва да бъде изнесен от къщите ни, защото е посветен или свят на Господа и нямаме право да го задържаме. Той принадлежи в Божия дом. Десятъкът не може да се използва за ходене на почивка, за изплащане или връщане на заеми или за покриване на някакви сметки. В прочетения пасаж се казва, че той е свят. Думата „свят” означава „отделен”. Нашият десятък е отделен за Господ.

Ние даваме десятъка си, не защото това е закон и се очаква от нас. Ние го правим с благодарност, любов и покорство към Бог. Ние не даваме десятък, защото Бог се нуждае от парите ни. Ние го правим, защото се нуждаем от Божиите благословения и от Неговата защита срещу поглъщателя и срещу проклятията в този свят.

Аз мога да ви давам много свидетелства за това как даването на десятък отключва небесните отвори над живота ни, но докато не изпитате лично Бог в тази област, моите думи ще останат като едни красиви пожелания в ушите ви. Ако досега не сте изпитали Бог в тази област, пробвайте Го. Няма какво да загубите. Досега няма нито един човек, който си е давал десятъка редовно да фалира или да се разори. Ако вече сте започнали да давате десятък, бъдете верни в даването. Бог е верен и Той ще ви възнагради за вашата верност и покорство.