Библейски цитати и техният български аналог
Би било интересно да се проследят пътищата за навлизане на многобройните библейски цитати и парафрази в българския език.
Моята хипотеза е, че източникът при една голяма част от тях, е преводът на Новия завет на Неофит Рилски, финансиран и …
Би било интересно да се проследят пътищата за навлизане на многобройните библейски цитати и парафрази в българския език.
Моята хипотеза е, че източникът при една голяма част от тях, е преводът на Новия завет на Неофит Рилски, финансиран и методически ръководен от протестантските Библейски дружества, извършващи мисионерска дейност в Османската империя.
Новият завет, преведен от Неофит Рилски, е най-печатаната и разпространявана българска книга през Възраждането и има шест издания, с над 40 000 броя тираж. Всеки притежател на такова издание е споделял безценния текст в своя семеен и социален кръг. Отделно все по-гъстата мрежа български общообразователни училища са ползвали превода на Неофит като дидактическо пособие. Трудно можем да надценим влянието на този труд за изграждането на българското общностно съзнание през Възраждането.
В тази поредица си поставяме за цел да напомним фрази в нашия ежедневен език, чиито произхoд са библейските текстове.
От „Oсанна!“ до „Разпни го!“.
Библейски оригинал:
Марк 11:9:
И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното име!
Марк 15:14:
А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!
Популярната фраза в нашия език е обобщение на промяната във възприемането от юдеите на Христос в рамката на дните между Цветница (влизането в Ерусалим) и петъкът на разпъването. Всъщност това обобщение не е коректно, защото в евангелския текст едва ли става въпрос за една и съща група от хора.
При влизането в Ерусалим Христос е съпровождан от голямо множество, свидетели на чудесата, които извършва по пътя Си към града. Сред най-значимите са изцелението на слепеца в Ерихон и разбира се – възкресението на Лазар във Витания. Именно това множество скандира „Осанна!“ (Матей 21:9). Жителите на Ерусалим по-скоро се питат кой е Христос (Матей 21:10).
В предстоящите дни е проведен един сблъсък в полето на убежденията, в който Христос първоначално печели надмощие. Именно поради това национално – религиозният елит не се решава да арестува Христос, докато е сред множествата, а намират начин да Го заловят, когато е на изолирано място през нощта.
Думата „осанна“ е смесване на думите „спаси ни“ и „молим“ в иврит и така скандирането означава „Молим, спаси ни!“, което е месианско обръщение, достойно да бъде използвано само към обещания Месия.
В масовата култура фразата „от осанна до разпни го“ се използва като указание за непостоянството на оценката и настроението на голяма група хора към някого. В библейския контекст обаче трябва по-скоро да мислим като предупреждение за влиянието, което властта и манипулацията имат върху нашето съзнание. Юдейският елит е уверен,че ако видят Христос арестуван, унизен и уязвим, отношението към Него ще бъде променено. И това се случва точно така. Подложеният на подигравки и издевателства Христос отприщва едно отношение на презрение и осъждение в тълпите, които до вчера са се питали кой е Той.
За съжаление същият масов психологически механизъм се наблюдава твърде често и днес. Важно е да си даваме сметка за тази динамика и да се отстраняваме от настроенията, които настояват за евтини присъди, които често прикриват истинското нечестие на подстрекателите на процесите. Всъщност в евангелската история далеч не всички участват в тълпата, която скандира пред римския управник „Разпни го!“. В евангелския текст се говори за множества от хора, които състрадават на изтезавания Христос ( Лука 23:27).
Така от една страна фразата напомня за нашата склонност да бъдем изменчиви в отношението си към Самия Христос. Безброй хора се лутат между някаква форма на интерес и упование, и ожесточено отхвърляне и горчива обида. Ако разпознаваме в това собствения си път, трябва да се запитаме дали няма нещо зад нашите реакции, което ги манипулира и ни прави подобни на ерусалимските тълпи преди две хилядолетия. Дали самият факт, че Христос се подложи на такова страдание, което можеше да избегне, не ни навежда на мисълта, че Той има непоколебимо отношение към нас, за което заплаща неимоверна цена? Не би ли трябвало да отговорим на такова отношение с нещо различно от лутане между интерес и безразличие, някакво упование и огорчение?
От друга страна историята ни напомня, че участието в масовите динамики е опасно. Често елитите взимат решения, които са съзнателно несправедливи и безчестни, но знаят как да повлияят на масите да се въвлекат в тях. В такива случаи, народът споделя отговорността на своите нечестиви ръководители, макар да е подведен да ги подкрепи чрез манипулация.