Библията: Свещеното Писание, на което се подчиняваме

Предишната част можете да си припомните тук.   lII. Библията: Свещеното Писание, което четем и на което се подчиняваме   От самото създаване на Лозанското движение неговият стълб е непоколебимата вярност към Библията като авторитетно Божие слово, единственото правило за вярата и практиката на Църквата, нейната мисия и християнския живот. Този висок възглед за Писанието обаче невинаги е водил до вярно библейско тълкуване, което да подкрепя Евангелието и да подпомага Църквата в нейната мисия да прави христоподобни ученици. Нещо повече, често противоречивите тълкувания застрашават ефективността на Църквата да свидетелства за Божията слава и за евангелската истина. Следователно утвърждаването на едно високо виждане за Писанието изисква то да бъде четено по начин, който е внимателен към неговия исторически, литературен и каноничен контекст, осветен от Светия Дух и ръководен от тълкувателната традиция на Църквата. Най-важните истини за Библията, от които Църквата се нуждае най-много днес, се отнасят не само до нейната природа, но и до нейното тълкуване: как да четем Библията вярно заедно с общността на светиите от всяко време и място.   Библията е Божие слово, написано с човешки думи.   Ние утвърждаваме, че Библията е записаното Божие слово, един боговдъхновен сборник от писания, който се състои от шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет. Въпреки разнообразието от човешки автори и литературни жанрове Библията е единно и последователно свидетелство за историята на Бога, избиращ за Себе Си народ в Исус Христос. Библията е Божието откровение и следователно Писанието на Църквата: нейният авторитетен, безпогрешен, избран текст, който събира и управлява избрания Божий народ. Тя е напълно вярна и надеждна и е върховната норма за живота на Църквата. Същият Дух, Който е вдъхновил Библията, продължава да я осветява, давайки ни Божията светлина и живот, истина и благодат.   Основното послание на Библията е Благата вест за Божието царство.   Ние утвърждаваме, че централното послание на Писанието е Евангелието на Божието царство, прогласяването на въплъщението, смъртта, възкресението, възнесението и завръщането на Исус, което е изпълнение на Божието обещание да благослови всички народи чрез потомството на Авраам. Ето защо ние четем цялото Писание в съответствие с това Евангелие и се ръководим от него. В Евангелието Бог предлага прошка на греховете, дара на Духа и вечен живот на всички, които се покаят и повярват в Исус Христос. Това е Благата вест, че Исус изгражда Своята църква, за да служи тя на Бога, Който помирява и обновява Своето творение, избавя го от греха и неговите последствия и по този начин изявява Своята слава. Същото това Евангелие изисква от нас да се покорим на Христовата власт, така че чрез вяра в Евангелието да бъдем преобразени от Духа докато четем Библията. (Исая 52:7; Марк 1:14-15; Битие 12:1-3; 18:18-19; Галатяни 3:16, 19).   Целта на Библията е да формира ученици и да изгражда Църквата.   Ние утвърждаваме, че Бог говори в Библията с цел да създаде и управлява Църквата, която е Божият народ. Библията призовава вярващите да се уподобят на Христос, Който е образ на Бога, и ги увещава да водят живот, достоен за благовестието. Духът действа чрез Библията, за да формира Христовото тяло и Христовия ум в Христовото тяло. Бог използва Писанието, за да формира Божия народ, един народ съставен от множество народи, който участва в Неговата мисия като общности, които изпълняват Неговата воля на земята така, както и на небето. (Кол. 1:15; 3:10; Еф. 4:24; Мат. 6:10)   Ние четем Библията с вяра, като обръщаме внимание на различните ѝ контексти.   Ние утвърждаваме, че за да чете и тълкува Писанието вярно, Църквата трябва да го чете в неговия исторически, литературен и каноничен контекст. Четенето в исторически контекст означава да се обърне внимание на света, който стои зад текста, и на повода за неговото написване. Четенето в литературен контекст означава да се обръща голямо внимание на вида литература, в която то е написано, и на изпозлването на думите и идеите в по-широкия текст. Четенето в каноничен контекст се отнася до четенето на всяка част в светлината на цялото Писание, Стария и Новия завет заедно. Поставянето на всеки библейски текст в неговия правилен исторически и литературен контекст е необходима стъпка за откриването на първоначалния му смисъл, възнамеряван от неговите автори. Поставянето му в каноничен контекст позволява на Църквата да го чете като Божие слово и единен разказ, който Бог е дал на Своя народ през цялата история, която ще завърши с идването на Христос.   Ние четем Библията с вяра, просветлени от Светия Дух.   Ние утвърждаваме, че Светият Дух, Който е ръководил написването на Писанията, продължава да води Църквата в тяхното тълкуване, когато тя търси Неговата помощ в молитва. Ръководството на Духа е част от Неговото действено, неизменно присъствие в Църквата – общността от слушатели, читатели, тълкуватели и изпълнители на Библията – за да овласти и разясни нейната задаа да провъзгласява и изявява Христос в света. Духът дава вътрешно свидетелство за автентичността, надеждността, достатъчността и достоверността на Писанието. Духът дава възможност на вярващия да разбира и да се покорява на Божието слово и воля. (2 Петър 1:21)   Ние четем Библията с вяра, като оставаме свързани с традицията.   Ние утвърждаваме, че евангелското (центрирано върху благовестието) тълкуване на Библията не е новост. То продължава дългата тълкувателна традиция, която се простира до апостолската църква. Вярното тълкуване на Писанието принадлежи на вселенската църква и изисква разговор на християни от различни контексти – регионални, исторически и деноминационни – в търсене на евангелското единство сред многообразието. Ние утвърждаваме необходимата и положителна роля на традицията, която предава приемствеността на верния прочит от миналите поколения, които са били водени от същия Дух и са вярвали в същото Евангелие на Исус Христос чрез същите Писания. За да бъде един евангелски подход към тълкуването верен, той трябва да почита тази традиция и да ѝ позволи да се превърне чрез водителството на Духа в ръководство за нашето четене на Библията.   Ние четем Библията с вяра, като се съобразяваме с местния контекст.   Ние потвърждаваме значението на културния контекст за вярното четене на Библията. Тълкуването на Библията никога не се извършва във вакуум. Културата и езикът играят важна роля. Тълкуването на Писанието е предизвикателство, тъй като нашите предварителни убеждения, личен опит и култура оказват силно влияние, което може да ни отклони от верния смисъл. Въпреки това местните общности предоставят от своя контекст полезни ресурси за задълбочаване на цялостното разбиране на Писанието. Всяка местна църква представлява едновременно цялата Църква, като чете Писанието вярно в и за своя контекст, и със своята местна култура допринася за различни прозрения, които са от полза за цялата църква.   Ние четем Библията с вяра, като формираме местни църкви в четящи и слушащи култури.   Ние призоваваме местните църкви да се посветят на публично четене на Писанието и да изграждат верни читатели и слушатели на Библията като отделни хора, групи и общности за поклонение. При формирането на такива култури ние трябва да позволим на Божието слово и на Евангелието, което то провъзгласява, да оформят нашия светоглед и живот. Ето защо ние потвърждаваме необходимостта от глобално сътрудничество на всички членове на Христовото тяло и от внимание към древните вероизповедания, конфесии и църковни традиции. Четенето и слушането в общността на светиите, ръководени от Духа, в пространството и времето, поддържат на местните общности вкоренени във вярата, която веднъж завинаги е била предадена на светиите. За да може Църквата да процъфтява през следващите десетилетия, ние трябва да се формираме като верни общности за четене и слушане на Библията, които вярно заявяват и показват по множество начини и на много места господство на Христос. (Юда 3)   Превод: Радостин Марчев