Благата вест и религията

В края на 11 глава от Евангелиетои на Лука Исус се изпокарва с всички. Поводът е, че отказа да направи нещо, което по принцип е добре да се прави. А именно, да си измие ръцете преди  храна. Но за Исус проблемът беше, че в това иначе благоразумно действие се влага някакъв духовен смисъл. Разделя хората на праведни и грешни, на чисти и нечисти. И Исус нарочно не си изми ръцете, за да конфронтира това разбиране.    Такъв е Исус. Поканен е на гости при влиятелен фарисей, там са  много законници и сякаш сега е моментът да изгради мостове, да им покаже, че напразно са така предубедени към Него, че не е такъв, какъвто си внушават. Вместо това Той от самото начало ги дразни, като демонстративно предизвиква разбиранията им.   Защо постъпва така? Защото нашият проблем е много по-дълбок от недоразуменията, които междувременно възникват. Когато в началото на същата 11 глава учениците искат от Исус да ги научи да се молят, Той между всичко останало им казва, че са зли ( ст.13). Зли? Учениците? Това не е ли обидно? Обидно е, освен ако наистина са зли. А ако те са зли, значи и ние сме зли.    Така проблемът ни не е някакво недоразумение, което може да възникне между хората и Бога. Не е ситуация, в която Господ да прояви такт и дипломатичност, за да се оправят нещата. Та той можеше да бъде деликатен и на толкова места това е показано! Но в случая не е, а е преднамерено предизвикателен. Защото проблемът ни е, че сме зли. Имаме голям проблем, който се опитваме да решим с неадекватни средства.   И в хода на горещите думи, които Исус изрича пред смаяните фарисеи и законници Той им казва, че тормозят хората, товарейки ги с очаквания и изисквания, които не могат да изпълнят, а и да изпълнят няма да имат полза. Едно от тях е ритуалното омиване преди храна. Но изглежда и цялата идея за  религиозно задължение само води до излъскване на външното, но задълбочава проблема в човешкото сърце.   Никъде другаде разликата между религията и Благата вест не е толкова явна, колкото в този епизод. Религията изисква да правиш неща, тя е инструкции за правилен живот, чрез който да достигнеш Бога.    Благата вест е новина. Разказ. Личност.    Религията ни задължава.    Благата вест ни освобождава.   Религията ни изправя пред вътрешната ни поквареност и изисква да направим нещо с нея. И най-често това, което правим следвайки религиозните предписания  е да я маскираме, така че ставаме още по-зли (самодоволни и с чувство за превъзходство).    Благата вест ни привлича да я повярваме и да ѝ доверим проблема със злото в нас.   Така на това злополучно парти Исус засегна най-скъпото на хората, които се отнасяха сериозно и посветено към своята религия. Тяхното усещане за правота и превъзходство. Конфронтира ги жестоко и предизвика незаличим разрив ( ст.53).   Но не го направи, защото беше заядлив. А защото няма как да се съвмести Благата вест с религията.