Благостта – плод на Светия Дух

Горделивите хора рядко са благи и любезни. Само отреклият гордостта може да се превърне в „смирение в действие“ - олицетворение на благостта. От време на време срещаме такива прекрасни вярващи хора, носещи духа на самарянина. Те са преживели изпитания, но суровостта на тежките им години кръжат като златна аура около тях. Когато влязат някъде, все едно казват всички присъстващи: „Бъдете сдържани, откажете се от всякакво критикуване: влюбените на Спасителя са сред нас и ние, заради гласа на съвестта, трябва да научим това, което те знаят. Да, ще бъдем любезни. Ако бъдем други, освен благи в присъствието им, значи да отричаме Божието дело.“   Благите хора се трогват и вълнуват, когато някой го боли и страда. При безмилостните не е така. Предполагам, ясно се подразбира, че безмилостните хора не стават такива умишлено - това не им е целта в живота. Ожесточението се случва постепенно при хората, които забравят да практикуват дела на благост. Ако искате да спечелите хора за Христос, бъдете пропити с благост.   Благостта е добродетел, която понякога идва твърде късно, чак когато сме се наситили да бъдем достатъчно луди, колкото сме искали, достатъчно дълго, колкото сме желали. Благостта на Исус представлява Божият подход към благодатта; би било добре да подражаваме на Исусовата благост.   „Христос ви дава вяра с всичките й ползи, и вие трябва да дарите на ближния любов с всичките й ползи. Можете да попитате тогава - кои са добрите дела, които трябва да върша за ближния си? Те нямат име, също както добрините, които Христос е извършил за вас. Не могат да се назоват... остават безименни точно поради тази причина: за да няма разделение и да кажете: това трябва да се прави, а това - не. По-скоро трябва да служиш на ближния си напълно и безрезервно, както Христос ограничи Себе Си в молитва и пост заради теб самия... Така че не това е твоето добро дело - да даваш милостиня или да се молиш. По-скоро трябва да се посветиш изцяло на ближния си, както той има нужда и доколкото на теб ти стигат силите: с милостиня, молитви, пост, съвет, утеха, поучаване, умоляване, порицание, помилване, дрехи, храна, а също и страдание и смърт заради своя ближен. Но кажете ми, къде в цялото християнство има такива дела?“ (Мартин Лутер) - Благостта е осезаема рядкост.   Мили Христе, С всеки залък топъл хляб, славя Името Ти. За дъжда в топла вечер и за дъхавата земя, хваля Името Ти. За звънкия детски смях и за приспивната майчина песен, хваля Името Ти. За Словото на Бога, за словото на писателите, за собствените ми слова, За звездите, когато мога да ги съзра и за моментите, когато не мога, За истината, когато мога да я осъзная и за случаите, когато не мога, За църковния хор в красиви роби и за всеки хор, който няма такива, За проповедниците от амвона и за онези, които не ползват амвон, За босите нозе по топъл под и босите нозе в планинския поток, За босите нозе пред камината и за босите нозе в дъжда, За всяко нещо, меря мащаба на благостта Ти и благодаря.   Превод: Наталия Станчева